„Приятелството е най-необходимото нещо в живота. Никой не би се съгласил да живее без приятели, дори и да има всичко останало“.
Тази сентенция на великия древногръцки философ Аристотел изобщо не е загубила своята актуалност през вековете. Приятелите имат специално място в живота на всеки един човек.
През 1991 г. социологът Скот Фелд размишлява върху тази тема, когато открива нещо изненадващо. Изчисленията му показват, че броят на приятелите, които имаме, винаги е по-малък от средния брой на техните приятели. На какво се дължи този наглед необясним факт?
The "friendship paradox" says that on average, your friends have more friends than you do. via @LiveScience https://t.co/SeeZcb8iXt pic.twitter.com/ONs2JR9E8s
— RealClearScience (@RCScience) June 12, 2021
„Парадоксът на приятелството“
Откритието на Фелд става известно с името „Парадокс на приятелството“. Резултатите от своето изследване той публикува в статия, която озаглавява „Защо вашите приятели имат повече приятели от вас“. И до днес то не спира да е обект на различни тълкувания и анализи.
Ново проучване, извършено от екип математици, начело с Джордж Кантуел от изследователския институт „Санта Фе“ в Ню Мексико, се опитва да разгадае загадката на този парадокс.
„Средните показатели, използвани от Фелд, често могат да бъдат подвеждащи. Истината всъщност е очевидна – някои хора са по-популярни от своите приятели, а други – не. Въпросът е какви изводи могат да бъдат направени от математическа гледна точка“, отбелязва Кантуел.
Представете си следното: Иван има двама приятели, а Георги – 100. Повече от ясно е, че има значително по-голям шанс да познавате Георги, отколкото Иван. Въпреки това, все пак не е изключено да сте един от двамата приятели на Иван. Кантуел и неговите колеги разработили математически уравнения, които отразяват по един по-цялостен начин различните ситуации, в които човек може да изпадне в съвременните социални мрежи. Те са основани на две предположения:
1. Има значителни разлики в това колко приятели имат хората (в зависимост от анализираната социална мрежа);
2. Популярните хора са по-склонни да имат популярни приятели, докато онези, които могат да бъдат определени като непопулярни, са по-склонни да имат непопулярни приятели.
The friendship paradox (Feld): Friend of friend average is bigger than the amount of friends average. According to your positionality in the network your view is always biased. @DesHigham @DesignInf how can the paradox support interventions such as vaccinations or rumours pic.twitter.com/SOhTMi9I1K
— chrisspeed (@chrisspeed) January 23, 2020
Какви приложения има „Парадоксът на приятелството“?
Изчисленията на Кантуел и неговите колеги показват, че парадоксът може да бъде забелязан много по-лесно в социалните мрежи, които са съставени от хора с различна степен на популярност. Ако човек с двама приятели е в същата мрежа като друг човек, който има 1000 приятели, парадоксът ще бъде лесно забележим.
Не така обаче биха стояли нещата в друга социална мрежа, в която най-популярният човек има 10 приятели, а най-непопулярният – трима.
„Изводът е, че нашите социални кръгове могат да бъдат използвани като своеобразни извадки на обществото, в което живеем. Тези извадки обаче имат много специфични характеристики, което ги прави едновременно полезни, но и субективни. Затова трябва да бъдем много внимателни, когато ги изследваме“, отбелязва Кантуел.
Математически уравнения като тези, разработени от учените от института „Санта Фе“, могат да намерят различни приложения. Пример в това отношение са предизборните анкети. Точността на резултатите от тези проучвания може да бъде подобрена, ако на участниците в тях се задават въпроси, свързани със социалните им кръгове.
Освен това хората, с които сте в близък физически контакт, са статистически по-склонни да бъдат в близък контакт и с много други хора. По тази причина учените смятат, че „Парадоксът на приятелството“ може да помогне да се хвърли повече светлина върху разпространението на заразни болести – нещо, което е особено актуално в условията на пандемията от COVID-19.
Парадоксът бил използван при наблюдения на разпространението на грип още през 2010 г. Оказало се, че с негова помощ огнища на заразата били регистрирани две седмици по-рано в сравнение с традиционните методи за наблюдение.
Can the friendship paradox suppress coronavirus-like outbreaks? https://t.co/vW60kuTgaP via @YouTube
— Ernst Wit (@ernstwit72) April 9, 2020
Приятелите, социалните мрежи и щастието
Повечето потребители на социалните мрежи се възприемат като по-малко популярни от своите приятели. Това обяснява защо използването на въпросните мрежи води до намаляване на усещането за щастие, гласят резултатите от друго изследване, извършено от учени от университета в Индиана. Те анализирали данни от близо 40 000 потребители на Twitter. Резултатите били категорични – щастието е тясно свързано с популярността.
„Повечето хора в социалните мрежи не са толкова щастливи, колкото техните приятели поради въпросната връзка“, отбелязва водещият автор на изследването Йохан Болен.
Учените достигнали до извода, че 94,3% от изследваните хора имат по-малко приятели в Twitter от своите приятели. Освен това те установили, че 58,5% от тях са по-нещастни от приятелите си (този резултат е постигнат на базата на анализ на положителния или отрицателния тон на постовете им – метод, който е често използван в компютърните науки и маркетинга).
Учените също така разделили потребителите на две групи – по-щастливи потребители с по-щастливи приятели и нещастни потребители с нещастни приятели.
"Потребителите преживяват по-силно социално разчорование и нещастие поради негативните сравнения между себе си и щастието и популярността на своите приятели. Най-общо казано, щастливите хора смятат своите приятели за по-популярни и малко по-щастливи, отколкото са те самите, а нещастните на свой ред имат нещастни приятели, които все пак им изглеждат по-щастливи и по-популярни", заключава Болен.
криза, която тихо расте" />
