П рез август 1971 г. Джон Ленън напуска Англия с полет на TWA, пътуващ за Ню Йорк - без да подозира, че никога повече няма да види родината си. Двамата със съпругата му Йоко Оно са нетърпеливи да започнат нова глава в Голямата ябълка, където наемат скромен апартамент в стил таванско помещение в епицентъра на хипитата „Гринуич Вилидж“.
Шокиращо достъпният им дом привлича всякакви авангардни артисти, леви активисти и самопровъзгласили се чудаци, които се стичат на тълпи, за да убедят най-известната двойка в света да се присъедини към техните любими проекти и каузи.
Новият документален филм „Един до друг: Джон и Йоко“, чиято премиера се състоя през януари на филмовия фестивал „Сънданс“ и ще бъде пуснат в избрани киносалони през април, представя завладяващите първи 18 месеца от живота им в Ню Йорк - бурно време, в което те се сприятеляват с политически радикали като Джери Рубин и Аби Хофман, сблъскват се с консервативното правителство на президента Ричард Никсън и изнасят единствените концерти, които Ленън някога ще изнесе - два концерта в „Медисън Скуеър Гардън“ на 30 август 1972 г. в полза на държавното училище „Уилоубрук“ за деца с умствени увреждания.
Yoko Ono with his daughter Kyoko Ono (1964.) pic.twitter.com/2KNnkqLoXC
— Valentine Smith (@92HeyJude) December 18, 2024
Документалният филм засяга и дълбоко личната - и рядко обсъждана - причина, поради която те изобщо са се репатрирали. Този ход е направен в отчаян опит да се помогне за намирането на изчезналата 8-годишна дъщеря на Оно, Киоко. Тя е единственото дете от предишния брак на Оно с музиканта и режисьор Антъни Кокс, който избягал с момичето, след като нарушил съдебна заповед.
Ленън и Оно вече са похарчили малко състояние за водене на съдебни битки и проследяване на множество континенти в продължение на повече от година. След като получават сигнал, че се крият в Съединените щати, Ленън и Оно се преместват там, за да продължат издирването.
„Йоко не е виждала детето си от две години“, обяснява Ленън в телевизионно интервю от 1972 г., включено в документалния филм. „Две години ги преследвахме по целия свят.“
В частен телефонен разговор, който също звучи във филма, Оно изнася болката си пред приятел: „Не мога да понасям да виждам деца, защото това ми напомня за Киоко“.
Травмиращата семейна сага ще продължи десетилетия, тъй като Киоко живее с баща си под чуждо име в религиозна секта. В крайна сметка ще минат повече от 20 години, преди майката и дъщерята да се съберат отново.
„Загубата на дъщеря ми беше много сериозна болка“, казва Оно пред PEOPLE през 2003 г. „В сърцето ми винаги е имало празно място.“
Оно и Кокс се женят през лятото на 1963 г., а два месеца по-късно се ражда Киоко. Оно признава, че майчинството остава на заден план, тъй като репутацията ѝ на арт сцената в центъра на Ню Йорк започва да расте.
„Бях нещо като нестандартна майка“, казва тя в аудиозапис. „Взех Киоко на сцената, когато тя не беше навършила и една година. Мисля, че бившият ми съпруг се грижеше повече за нея.“
В края на 1966 г., когато Оно подготвя самостоятелна изложба в лондонската галерия Indica, бракът се превръща основно в творческо партньорство. Когато Ленън се появява на предпремиерата в нощта преди откриването, връзката им е мигновена. В рамките на две години всеки от тях се е разделил със съпрузите си и посвещава всеки момент един на друг.
След като разводът на Оно с Кокс е финализиран през февруари 1969 г., първоначално изглежда, че раздялата е била необичайно приятелска.
Ленън и Оно посрещат 1970 година, като прекарват Нова година в дома на Кокс в Дания заедно с новата му приятелка Мелинда Кендъл. На Кокс дори е разрешено да заснеме документални кадри на бившата си и новия ѝ съпруг суперзвезда по време на празника. В съответствие с духа на времето не е подаден официален договор за попечителство по отношение на Киоко. В „One to One“ тя може да бъде видяна в интимни домашни видеоклипове, в които си играе на задната седалка на лимузината на Ленън и Оно, подремва на джъмбо джет, избягва папараци на летището и дори се гушка под чаршафите по време на известното „лягане“ на Ленън и Оно в името на мира.
Въпреки блясъка, отношенията на Киоко с доведения ѝ баща са сложни. Размишлявайки върху детството си, през 2003 г. Киоко казва, че Ленън винаги е бил „мил с мен“, но го описва като „тази поглъщаща сила“, която я кара да се конкурира за времето и вниманието на майка ѝ. „Той искаше цялата ми майка, а за мен не оставаше много от нея“, казва тя.
Първите пукнатини в семейството се появяват през юли 1969 г., когато Ленън - известен като лош шофьор - катастрофира със своя Austin Maxi в канавка, когато води Оно, Киоко и собствения си син Джулиан на лятно пътуване до Шотландия.
Катастрофата води до петдневен болничен престой за Ленън, Оно и Киоко, като на всички са направени шевове на лицето. Инцидентът разбираемо е накарал Кокс да „побеснее“ и оттогава той настоява да присъства винаги, когато Ленън и Оно посещават Киоко. Това чувство на бащинска закрила скоро се превръща в нещо, което Ленън определя като „параноично“ мислене, и правото на посещения става ожесточено оспорвано.
През пролетта на 1971 г. Кокс взема Киоко и напуска дома си, без да информира никого за своето местонахождение или намерения. В крайна сметка един приятел разкрива, че те са се преместили на испанския остров Майорка, за да изучават трансцендентална медитация - по ирония на съдбата при Махариши Махеш Йоги, при когото „Бийтълс“ са учили години по-рано.
Ленън и Оно веднага отпътуват за там. Последва грозна сцена, когато Кокс обвинява двойката, че е „отвлякла“ детето от училището, в което то е било записано. Извикана е полиция и Ленън и Оно са арестувани за кратко, преди случаят да бъде потушен.
Киоко се връща при баща си, но Кокс става все по-обезпокоен, че богатата и влиятелна двойка ще използва огромните си ресурси и влияние, за да отнеме дъщеря му.
През лятото на същата година Кокс се оттегля в Съединените щати, а Ленън и Оно го преследват. Съдилищата както на Американските Вирджински острови (където е подадено заявлението за развод), така и в Хюстън (където Кокс подава вторичен иск) предоставят на Оно правото на попечителство при условие, че тя отглежда дъщеря си в Съединените щати, където е родена - условие, което удовлетворява Оно и Ленън.
„Нямаме нищо против, съгласни сме, бихме искали да бъдем тук и да я отгледаме“, казва по-късно Ленън по време на участие в The Dick Cavett Show през 1971 г. „Не ни е позволено да виждаме дъщеря си, а Йоко побеснява - както всяка майка, защото дъщеря ѝ е отнета от нея.“
През декември 1971 г., когато Кокс отново отказва да предаде дъщеря им, той е вкаран в затвора за неуважение към съда. След освобождаването му след обжалване от страна на адвоката му за неправомерно лишаване от свобода Кокс, съпругата му Мелинда и Киоко отново бягат - този път завинаги. Те изчезват безследно в Съединените щати.
Киоко, която по това време е на 7 години, не вижда и не общува с майка си в продължение на 23 години. Кокс живеел в постоянен страх, че ще бъде обвинен в отвличане, и преминавал през все по-разширяващ се списък с адреси и фалшиви имена.
Съобщава се, че през следващите три години Ленън и Оно са похарчили еквивалента на 1,5 млн. долара в днешни пари за частното си разследване, за да открият Киоко. Понякога те сами проучват следите, а веднъж пътуват през цялата страна до Сан Франциско, след като получават съвет. Преминавайки през квартала, в който според слуховете живеел Кокс, Оно нахлува в жилищна сграда, в която смята, че го е видяла да влиза, трескаво чука по вратите и наднича в домовете на шокираните обитатели. В крайна сметка не открива нищо.
Отчаянието на Оно се задълбочава от факта, че Ленън не може да получи американска виза поради присъда за наркотици през 1968 г. С постоянната заплаха от депортиране, която виси над главата му, но без да иска да се откаже от търсенето на Киоко,
Оно е изправена пред невъзможно решение. „Аз съм в положение, в което трябва да избирам между съпруга си и детето си“, казва тя по време на участието им в предаването на Дик Кавет. Ленън добавя, че Оно е започнала да страда от повтарящи се кошмари, свързани с раздялата с дъщеря ѝ. „Ако работим по цял ден, за да не мислим за това, то трябва да излезе някъде - и то излиза всяка вечер около пет часа.“
Тъй като личните съобщения остават без отговор, Ленън и Оно започват да общуват с Киоко чрез медиите.
След убийството на Ленън Оно получава съчувствена телеграма от Кокс и Киоко от неизвестно място. Тя не съдържа информация за контакт.
В крайна сметка Кокс се появява отново през 1986 г. със собственоръчно продуциран документален филм, наречен Vain Glory, в който подробно описва изчезването си.
В пространно интервю през същата година Кокс твърди, че той, Киоко и съпругата му Мелинда са станали евангелски християни, живеещи в нелегалност като членове на неясна псевдорелигиозна организация, наречена Църквата на живото слово (известна също като The Walk), която предпазва семейството от екипа следователи на Оно и от легиона фенове на Ленън. В замяна на стая и храна (плюс образование за Киоко) Кокс казва, че те се заклеват в послушание на лидера на групата Джон Робърт Стивънс.
През следващите пет години те живеят с членове на сектата на различни места в селските райони на Айова и Калифорния, практикувайки уникална смесица от петдесятничество, окултизъм и източен мистицизъм. Въпреки издигнатия статут на Кокс като „пророк и старейшина“, той твърди, че е забелязал гнусни аспекти в личността на лидера. В допълнение към пламенните прокламации на Стивънс за божественост, Кокс цитира предполагаемата му практика на „свързване на челото“ - форма на контрол над съзнанието и хипноза, която той използвал върху своите последователи. Кокс твърди също, че групата се е молила за смъртта на политически лидери като Джими Картър и Дейвид Рокфелер и е поела кармична отговорност за убийството на Робърт Ф. Кенеди през 1968 г.
Все по-разочарован от организацията, Кокс започва да крои планове за бягство. Но заминаването му очевидно е възпрепятствано, когато представители на „Улицата“ започват да придружават Киоко (живееща под името Рут Холман) до и от нейната гимназия.
Кокс възприема това като не толкова деликатна заплаха от страна на църковното ръководство, че са наясно с плановете му за бягство. Опасявайки се, че ще отведат Киоко, за да му попречат да напусне, Кокс се появява рано в училището един ден преди пристигането на охраната.
„Напуснахме с дрехите на гърба си“, казва той. „Страхувах се дори да се върна вкъщи, преди да изляза от града със старата си кола“. Той изоставя съпругата си Мелинда, която все още е предана последователка, и малко по-късно се развеждат.
В интервю през 1986 г. Кокс разкрива, че чувствата му към Оно са се смекчили през предходните 15 години. „Не изпитвам никаква горчивина към Йоко“, казва той. „И двамата допуснахме ужасни грешки. Въпреки че [Ленънови] почти ме унищожиха, в същото време тя наистина имаше огромно разкаяние и когато разбрах това по-късно, това промени цялото ми отношение. Наистина я съжалих. Независимо от това колко съм страдал аз, тя също е страдала и аз искрено осъзнавам това“.
Изненадващото завръщане на Кокс в обществения живот за съжаление не доведе до помирение между майка и дъщеря. Оно се възползва от възможността да отправи още един публичен призив, публикувайки емоционално отворено писмо, адресирано до отдавна изгубеното ѝ дете.
Ще минат още осем години, преди Кьоко да приеме предложението. През 1994 г. - тогава на 30 години, омъжена и работеща като художничка в Колорадо - тя се свързва с Оно, след като решава да има собствени деца. Телефонното обаждане е първият им разговор от 23 години насам.
Скоро последва лична среща и отношенията бързо се затоплиха. През 1997 г. говорител на Оно казва, че Кьоко я посещава и те са в много добри отношения.
Тя присъства на концерта на майка си за мир в Хирошима през 1995 г., на 70-ия рожден ден на Оно през 2003 г. в нюйоркското заведение „Мистър Чоу“ и на премиерата на бродуейския мюзикъл за Ленън през 2005 г. Въпреки че Киоко предпочита тих живот извън светлините на прожекторите, според сведенията тя остава близка с Оно, която сега е на 91 години. „Когато Кьоко най-накрая се появи, бях напълно шокирана“, разказва Оно през 2003 г. „Чувствах се така, сякаш част от мен, която липсваше, се върна.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
