Г олям скандал избухна преди дни около това дали депутати трябва да бъдат охранявани от барети от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ).
Темата предизвика остри дебати в обществото и постави въпроса за границата между сигурност и привилегии.
В новия епизод на подкаста „Телеграфно подкаст“ Виктория Пенкова разговаря с Иван Янкулов – бивш служител с над 20 години опит в СОБТ, охранявал израелски посланици и редица високопоставени дипломати и политици. Той разкрива кога и при какви обстоятелства се отпуска специална охрана, кой взема решението и какво стои зад процеса, който днес предизвиква толкова спорове.
- Охраната на депутати и висши държавни чиновници
„Не мисля, че е кой знае какъв голям скандал това, че са снимали някое момче, евентуално от СОБТ, че охранява високопоставени лица или депутати. Това е стара практика,“ казва Янкулов.
По неговите думи в миналото решението се е вземало със заповед на министъра или на главния секретар на МВР: „Охранявали сме застрашени личности, за които е имало информация от службите, че предстои евентуално покушение срещу тях.“
Днес процедурата е по-сложна и минава през комисия, включваща шефа на НСО, началника на ДАНС и главния секретар на МВР. „Те решават на база информацията, с която разполагат, кой човек как и защо да се охранява, до кога да бъде тази охрана и колко души му бъдат отпуснати,“ обяснява той.
Според него охраната от един човек е неефективна: „Аз съм казвал, че този човек не е охрана, а придружител. Сам човек какво може да спаси? Джеки Чан да си, пак няма да стане.“
- Израелски посланици и съвместни тренировки с МОСАД
От 1997 до 2001 г. Янкулов е отговарял за сигурността на израелските посланици в София. „Тогава имаше договор между МВР и израелското посолство да охраняваме израелския посланик. Избираха се момчета подготвени. Практиката беше да няма голямо текучество, да се знае кои хора са. Държаха на това, особено от посолството.“
В работата често участвали и агенти на МОСАД: „Провеждахме съвместни тренировки и обучения. Агенти на МОСАД идваха и в нашата база, и на други места в града. Обикаляме, показват ни какво да гледаме, къде да внимаваме.“
Контролът върху вниманието бил постоянен: „Отиваш сутринта недоспал в посолството и на входа сложен кашон. Някой го подритва и веднага казват: ‘Стоп! Вие се провалихте! Там има бомба’. Толкова мнителни бяхме станали, че ходехме и проверявахме саксиите с цветята.“
- Истории с Давид Коен и Емануел Зисман
„Първият посланик, за който отговарях, беше Давид Коен. Пряко отговарях за охраната му,“ спомня си Янкулов. Понякога носел два пистолета – „един многозаряден 9х19 калибър и един револвер“.
Той следвал принцип, който приписва на Александър Македонски: „За меча си казва – не го вади без нужда. Извадиш ли го, прибери го с чест. Оръжието не се вади така да се размахва и да плашиш гаргите. Извадиш ли го, трябва да го използваш.“
По думите му другият посланик – Емануел Зисман – бил „много ерудиран човек, много културен“. С него проблеми нямало, докато с Давид Коен „постоянно се създаваха някакви случки. Той беше един хулиган, много весел човек, много жизнен, много контакти имаше“.
- Видове охрана
„Охраната е два вида на виповете. Едната е мека – такава, която не трябва да се набива на очи. Просто сътрудниците са наоколо, вписват се по някакъв начин в ситуацията, не привличат внимание. И другата е по-твърда,“ разказва Янкулов.
Той дава пример с Африка: „В Буркина Фасо президентът го пазят демонстративно едни големи момчета с оръжия. Това е с цел респект. Но пък така са полезни мишени.“
- Охранявани личности в България
Списъкът на охранявани от СОБТ у нас е дълъг. „Пазехме шефа на ‘Булгаргаз’ Васил Филипов и то официално. Пазехме шефа на Кремиковци. И главният счетоводител на Кремиковци,“ спомня си той.
Сред другите – министри и световни лидери: „Пазили сме и вътрешния министър Николай Добрев при януарските събития през 1997 г. Пазили сме папа Йоан Павел II, Кондолиза Райс, Колин Пауъл. Тогава сме работили със Сикрет Сървис.“
Има и случаи с особено висок риск. Янкулов разказва за охраната на съдия Хавиер Бермудес – „най-пазеният испански съдия, осъдил атентаторите на гара Аточа в Испания. Бяха го скрили в България. Прекарахме с него 3 дни.“
- За братя Галеви, Златко Баретата, Алексей Петров и Антон Петров
„Разминахме се с братя Галеви. Аз като влезнах в отряда, те бяха напуснали. Бяха легенда тогава, много добри служители,“ казва Янкулов.
Познанствата му включват и други знакови имена. За Златко Баретата разказва: „Имаше случай, когато той с колеги стоят на Петте кьошета, кафенце пият. Един криминално проявен решил да открие огън по тях. Мислел, че него издирват. Вади оръжието. Не е успял да стреля, но е имало такива случаи.“
„Познавам Златко лично. Сега някой казва, че е бандит. Аз го познавам като мъжкар. Едното не отхвърля другото, но ако е бандит, да го заключат, да докажат. Аз го познавам като човек, който е много обран. Той е скромен. Той не парадира. Ходи облечен спортно, тактически. Маниак на стрелба.“
С Алексей Петров и Антон Петров – Хамстера – се запознал покрай курсове с израелски инструктори: „Алексей организира едно много хубаво и полезно нещо. Уреди бивши израелски инструктори, генерали, хора, които наистина много сериозни, да идват и да ни обучават. Направиха 10-дневен курс на басейна ‘Спартак’.“
Тогава се срещнал и с Антон Петров: „Израелците ни направиха състезание по стрелба и аз го бих. Той дойде, стисна ми ръката и ми подари едно ножче. И след време, когато разбрах, че е бандит, много се учудих.“
- Спомен за Лясковец
Тежък момент в службата остава операцията в Лясковец: „Тогава загубих приятел и колега Емо Шарков. И тогава побелях за една нощ от притеснение. Как ще кажем на жена му, на дъщеричката му. Той тогава имаше рожден ден, предишният ден стана на 40 години. Искаше да го празнуваме и аз му казах: ‘Емо, дай като се върнем ще се почерпим в някоя пицария’.“
По думите му СОБТ многократно е залавял терористи и е предотвратявал атаки у нас, но тези истории остават скрити от публичността.
