У чените отдавна предполагат, че масовото измиране на динозаврите преди 66 милиона години е било причинено от бавен глад и студ по време на т.нар. „ядрена зима“, последвала сблъсъка с гигантски астероид. Ново тревожно проучване обаче показва, че праисторическият апокалипсис може да е настъпил значително по-бързо и с много по-унищожителна сила.
Според изследване, публикувано в научното списание JGR Biogeosciences, екстремните горещини и глобалните пожари са изиграли основна роля в светкавичното унищожаване на наземния живот.
New research contradicts popular theory that a nuclear winter wiped out the dinosaurs https://t.co/FtwAbzeyOp pic.twitter.com/Mo253hQzuT
— New York Post (@nypost) August 3, 2026
- Топлинното одеяло, което изпече Земята
Научната общност е съгласна, че когато метеоритът Чиксулуб с диаметър близо 10 километра удря полуостров Юкатан в Мексико в края на периода Креда, той изпарява огромни количества скали. Тяхната пара се кондензира в милиарди микроскопични капчици (сферули), които се разпръскват в атмосферата и започват да падат обратно към земната повърхност със скорост от няколко километра в секунда.
При навлизането си в атмосферата кинетичната енергия на тези капчици се превръща в огромна топлина, създавайки мощна вълна от топлинно излъчване.
Доскоро се смяташе, че този топлинен импулс е бил фатален за животните с тънка кожа, но не и достатъчен, за да запали световната растителност и да унищожи дебелокожи гиганти като динозаврите. Нови открития от геоложкото находище Танис в Северна Дакота обаче променят този сценарий. Изследователите идентифицираха слой от фин прах непосредствено над сферулите.
„Тъй като прашният облак е уловил и задържал топлинното лъчение, той е действал като гигантско праисторическо изолиращо одеяло. Повърхността на планетата и всичко върху нея буквално са се пекли на скара — именно това е убило динозаврите и останалите сухоземни животни“, обяснява водещият автор д-р Брандън Джонсън, планетарен учен от университета „Пърдю“.
- Адски условия в първите часове
Според изчисленията на Джонсън и неговия екип това „топлинно одеяло“ е усилило топлинната вълна 3,5 пъти спрямо предишните модели. Сухоземните животни са били изложени на топлинна доза, която е 17 пъти по-висока от смъртоносната за хората.
„Намираме се в сценарий, при който почти всичко на повърхността е могло да бъде унищожено още в рамките на първия час или два“, допълва Джонсън.
Мощната радиация незабавно е възпламенила сухата растителност, тревата и боровите иглички, превръщайки ги в гориво за глобални горски пожари. Прахът и пушекът са блокирали слънчевата светлина, поради което Земята е потънала в пълен мрак за животинските видове, които не виждат в инфрачервения спектър.
- Кой е имал шанс за оцеляване?
Изследователите посочват, че единствените животни, успели да преживеят първоначалната топлинна вълна, са били тези, които са живеели във водата или са успели да се скрият дълбоко под земята. За тях обаче изпитанието не е приключило дотук — същият прашен облак е блокирал слънчевите лъчи за години напред, предизвиквайки последваща продължителна зима и срив на хранителните вериги.
Разграничаването на това дали животните са загинали бързо от огън или бавно от глад е от ключово значение за палеонтолозите, тъй като то обяснява как са се възстановили глобалните екосистеми и защо определени видове като бозайници, крокодили, костенурки и птици са успели да преодолеят най-голямото измиране в историята на планетата.
Добави ни в предпочитани източници в Google
