П редложението на американския президент Доналд Тръмп за мащабно споразумение с Русия, което да обхваща не само Украйна, но и „цяла Европа“, предизвика сериозно безпокойство сред съюзниците в НАТО. Според бившия върховен главнокомандващ на обединените въоръжени сили на алианса в Европа генерал Филип Брийдлав инициативата може да се окаже в интерес на дългогодишните геополитически амбиции на руския президент Владимир Путин - разделянето на света на три големи сфери на влияние.
Тръмп тайно се срещнал с пратеник на Путин, заговори за голяма сделка за цяла Европа
Предупреждението на пенсионирания американски генерал беше отправено в интервю за „Фокс Нюз“, в което той коментира възможните последици от преговорите между Вашингтон и Москва.
Темата придоби особена актуалност, след като Тръмп обяви в четвъртък, след среща с руския президентски пратеник Кирил Дмитриев в Белия дом, че се подготвя „голямо, красиво споразумение“ с Москва, което ще обхваща „повече от Украйна“.
„Мога дори да кажа, че може да включи цяла Европа. Всички ще бъдат възхитени“, заяви американският президент.
Междувременно за 10 и 11 ноември в Абу Даби са планирани преговори между делегации във връзка с войната в Украйна.
Зеленски: Предложенията на САЩ за нов ред в сигурността могат да бъдат опасни за Украйна
- „Планът на Путин“: Свят, разделен на три сфери на влияние
Според генерал Брийдлав амбициите на руския президент надхвърлят значително Украйна. Той твърди, че Путин отдавна представя пред световните лидери визия за нов международен ред, основан на разделението на света на три основни сфери на влияние.
„Путин има план за света и го е прокарвал нееднократно пред световни лидери. Говори и пише за него“, коментира Брийдлав.
По думите му в тази концепция Китай би имал водеща роля в Далечния изток, Русия - в Европа, а САЩ - в Западното полукълбо.
„Не очаквам в това да има много сътрудничество от страните в Европа. Западният свят чака да види какъв е този голям план и е много разтревожен - защото планът е за него самия“, допълва бившият командир на НАТО.
Тази визия поражда опасения, че евентуални договорености между Вашингтон и Москва могат да засегнат пряко европейската сигурност и отношенията между държавите на континента, без те да участват пълноценно в процеса.
- Зеленски предупреди за „Ялта 2.0“
Украинският президент Володимир Зеленски също реагира на идеята за мащабно споразумение, което да определя бъдещето на Европа.
В интервю за CNN в петък той заяви, че не иска „Ялта 2.0“. С това Зеленски направи препратка към конференцията в Ялта през февруари 1945 г., на която лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз обсъждат следвоенното устройство на Европа.
Срещата се провежда в края на Втората световна война, но договореностите от нея са свързани и с последвалото разделение на Европа и установяването на съветско влияние в Източна Европа.
„Не искаме да бъдем разделяни от Русия. За мен не е просто и може да бъде опасно“, коментира Зеленски.
Позицията на Киев е, че всяко споразумение за прекратяване на войната и бъдещата архитектура на сигурност трябва да бъде договорено с участието на самата Украйна.
Тръмп: Путин няма да нападне НАТО
- Вашингтон: Обсъжда се сигурността на Европа след войната
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също коментира думите на Тръмп в навечерието на пътуването си до Париж за среща на Г-7.
По думите му разговорите за бъдещото устройство на Европа след края на войната в Украйна вече са започнали.
„Това е сред ключовите теми, повдигани многократно. Мисля, че именно към това се отнася президентът - има известен напредък по това как може да изглежда архитектурата за сигурност след конфликта. Разбира се, трябва да преминем отвъд самия конфликт, за да стигнем до този етап“, обясни Рубио.
Брийдлав обаче изрази съмнения, че евентуално споразумение между Тръмп и Путин би могло да бъде прието, ако бъде договорено без участието на Киев, Брюксел и НАТО.
„Очаквам, че когато видим какво точно са измислили Путин и Тръмп, някои европейски партньори и съюзници, включително и Украйна, може изобщо да не са възхитени. Винаги сме казвали: „Нищо за Украйна без Украйна“. А нито сме чули нещо за това ЕС или НАТО да са в този разговор. При положение че ЕС, НАТО и Украйна са в самото сърце на дискусията“, заяви той.
- Европа търси обща позиция, но се появяват разногласия
Допълнително напрежение предизвикаха и дипломатически контакти между северноевропейски лидери и Москва.
На 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре проведоха 90-минутен телефонен разговор с Владимир Путин. Контактът беше определен като необичаен на фона на продължаващата война в Украйна.
Инициативата предизвика критики от страна на датския премиер Мете Фредериксен, според която европейските държави трябва да действат координирано, вместо да предприемат самостоятелни дипломатически ходове.
„Европа трябва да се държи заедно, а не да действа соло“, заяви тя.
Генерал Брийдлав обаче защити разговорите, като посочи, че европейските лидери имат основание да търсят директен контакт с Москва заради опасенията, че бъдещето на сигурността на континента може да бъде договорено без тяхно участие.
„Тези два разговора на северни лидери в НАТО с Русия не са неуместни, те са напълно уместни. Големите европейски сили са силно разтревожени, че някой урежда тяхната сигурност, без да ги включи в разговора“, коментира той.
Междувременно френският външен министър Жан-Ноел Баро обяви в неделя, че Франция ще участва в предстоящите преговори в Абу Даби.
„Европейците ще бъдат добре представени - Франция ще бъде в Абу Даби, за да вземе участие в тези дискусии“, заяви Баро, цитиран от Ройтерс.
- Предупреждение: Европа няма да приеме сделка за сметка на сигурността си
Според Брийдлав евентуално споразумение, което изисква от европейските държави да направят компромиси със собствената си сигурност, за да бъдат удовлетворени исканията на Москва, няма да бъде приемливо.
„Ако максималистичните искания на Русия останат непокътнати и в името на мира цяла Европа трябва да се откаже от сигурността си и да стане по-уязвима за руска атака - това няма да мине. Путин никога не е бил партньор за мир в Украйна. Той не е такъв и сега“, категоричен е бившият командир.
По думите му нито Европейският съюз, нито НАТО, нито Украйна биха подкрепили договореност, която оставя на Русия възможност отново да концентрира военните си сили, да пресича граници и да се намесва във вътрешните работи на съседни държави.
„Трябва да разберем, че сме във война. Путин води война със Запада“, заключава Брийдлав.
Добави ни в предпочитани източници в Google
