П одхлъзване, фрактура, топлинен удар или ухапване от змия - д-р Николай Иванов от ВМА и ПСС обяснява във Фейсбук пост как да реагираме правилно и кои грешки могат да бъдат фатални, когато сме в планината.
Лятото е сезонът на преходите, върховете и прохладата. Все повече хора заменят морския бряг с планинските маршрути, но наред с красивите гледки идват и рисковете. Подхлъзване по стръмна пътека, счупване на крайник, топлинен удар, ухапване от змия или внезапно прилошаване могат за секунди да превърнат приятната разходка в спасителна акция.
При инцидент в планината най-големият враг е паниката. Спокойната оценка на ситуацията и правилните първи действия могат да предотвратят допълнителни усложнения и да осигурят ценно време до пристигането на спасителен екип. Това съветва д-р Николай Иванов от Катедрата по ортопедия и травматология на Военномедицинска академия (ВМА), който е и спасител към Планинската спасителна служба (ПСС).
Първата стъпка: Огледайте района за опасност
Инстинктът ни кара веднага да се притечем на помощ, но специалистът предупреждава, че първо трябва да се уверим в собствената си безопасност.
„Преди да достигнете до пострадалия, огледайте внимателно района. Падащи камъни, стръмни склонове, опасност от подхлъзване, гръмотевична буря или диви животни могат да превърнат един пострадал в двама. Не се излагайте на допълнителен риск“, подчертава д-р Иванов.
След като мястото е безопасно, трябва бързо да се прецени състоянието на човека – в съзнание ли е, диша ли нормално, има ли силно кръвотечение и оплаква ли се от силна болка. При липса на съзнание и дишане незабавно трябва да се започне сърдечен масаж и едновременно с това да се потърси помощ.
Не местете пострадалия без необходимост
След тежко падане мнозина инстинктивно се опитват да помогнат на човека да стане. Именно това обаче е една от най-опасните грешки.
При съмнение за счупване или травма на гръбначния стълб неправилното преместване може сериозно да задълбочи уврежданията. Ако няма непосредствен риск (като падащи камъни или пожар), пострадалият трябва да остане на място до пристигането на спасителите.
Всяко забавяне при подаването на сигнал също може да струва скъпо. При сериозен инцидент незабавно потърсете помощ на тел. 112, на централата на ПСС или чрез мобилното приложение на службата. Спасителите разчитат на точни данни:
- Къде се намирате и по кой маршрут се движите;
- Колко са пострадалите и какво е състоянието им;
- Има ли опасности на мястото.
Първа помощ според ситуацията
Д-р Иванов дава конкретни указания за най-честите спешни състояния на терен:
- При силно кръвотечение: Притиснете раната с чиста кърпа или превръзка. Ако е възможно, повдигнете крайника. Важно: Забит предмет в раната никога не бива да се изважда!
- При навяхване или счупване: Обездвижете крайника в най-удобното за пострадалия положение. Не правете опити за наместване. При възможност ползвайте подръчни средства за импровизирана шина.
- При топлинен удар: Преместете човека на сянка, разхлабете дрехите и охлаждайте постепенно с мокри кърпи. Вода се дава само ако е в пълно съзнание и може да преглъща.
- При ухапване от змия: Д-р Иванов категорично развенчава познатите митове: „Не режете мястото на ухапването, не изсмуквайте отровата и не поставяйте турникет.“ Най-важното е да ограничите движенията, да обездвижите крайника и пострадалият бързо да бъде транспортиран до болница.
Какво да правите, ако се загубите?
Ако загубите ориентация и няма непосредствена опасност, останете на място. Пестете батерията на мобилния си телефон и използвайте ярки дрехи, челник или свирка, за да привлечете внимание. Безцелното движение в непозната местност само затруднява спасителните екипи.
Най-честите грешки на туристите
Според специалистите повечето тежки ситуации в планината са резултат не толкова от самия инцидент, колкото от грешните действия непосредствено след него.
В практиката си спасителите постоянно се сблъскват с едни и същи пропуски. Често всичко започва с подценяване на метеорологичната прогноза или с тръгване по маршрута без достатъчно запаси от вода. Когато обаче бедата вече е факт, паниката поема контрол. Много туристи правят грешката да търсят помощ твърде късно, тъй като преди това губят ценно време в прилагане на непроверени методи за първа помощ. Друг изключително опасен рисков ход са опитите на пострадалия да слезе сам от планината въпреки нанесената сериозна травма – действие, което почти винаги задълбочава пораженията и прави последващата спасителна акция много по-сложна.
В крайна сметка спасяването на човешки живот в планината се свежда до няколко фундаментални принципа. Всичко започва със запазването на хладнокръвие и гарантирането на безопасността както за нас самите, така и за пострадалия. Изключително важно е помощ да бъде повикана възможно най-рано, а до идването на екипите тежко наранените хора да не се местят без крайна необходимост. Оставайки до пострадалия и оказвайки му подкрепа до пристигането на спасителите, вие му давате най-добрия възможен шанс за бързо и пълно възстановяване.
