Г игантската вета (wētāpunga), най-тежкото насекомо в света, постепенно възстановява популацията си в Нова Зеландия благодарение на мащабна програма за развъждане и повторно заселване.
Вероятно сте чували, че Нова Зеландия е дом на множество необичайни насекоми и влечуги. Сред тях е гигантската вета - насекомо, което може да тежи колкото мишка. Въпреки внушителните си размери видът е претърпял сериозен спад на числеността си в страната.
Причина за това са новите хищници, внесени в Океания, както и унищожаването на естествените местообитания на гигантската вета. За да бъде спасен видът, е разработена новаторска програма за развъждане, благодарение на която 11 000 екземпляра вече са пуснати в природата. Популацията на гигантската вета официално е определена като „нарастваща“, съобщава „Гардиън“.
„Бъдещето на гигантската вета изглежда светло“, отбелязва Крис Грийн, изследовател в новозеландския Департамент за опазване на природата, който е документирал резултатите от проекта за „Ню Зилънд Джърнъл ъв Зоолоджи“. Докладът, публикуван на 2 октомври, представя успехите на програмата за развъждане.
Гигантската вета остава най-тежкото насекомо в света. Тялото му може да достигне 10 сантиметра дължина, а заедно с краката размерът му достига 20 сантиметра. Тежи до 75 грама. През 90-те години видът е определен като „застрашен“. И днес тези насекоми трудно оцеляват в дивата природа.
През последните 15 години десетки хиляди гигантски вети са били отгледани в център за защита на дивата природа и в зоопарка в Окланд. Това е позволило повторното им заселване на нови острови, свободни от хищници, както и в някои континентални резервати в северната част на страната.
За отглеждането на младите екземпляри са разработени специални методи. Храненето им включва пресни листа, богати на протеини рибни люспи и растителна постеля. Протеините са „от съществено значение“ за оцеляването на младите нимфи, уточнява Крис Грийн.
Общо са извършени 45 операции по преместване на гигантски вети в естествени местообитания - „много голям брой за възстановяването на даден вид“, подчертава специалистът.
На два острова наблюдението е показало, че са се установили самостоятелни популации. Регистрирани са екземпляри от четвърто и пето поколение, родени на място, което е доказателство за успеха на програмата.
В резултат статутът на вида е променен от „застрашен на национално ниво“ на „нарастващ на национално ниво“.
„Това е изключително вълнуващо, защото не можем да кажем същото за толкова много други застрашени видове“, отбелязва Крис Грийн.
Нова Зеландия е особено уязвима към загубата на биоразнообразие заради големия брой ендемични видове и проблемите, свързани с внесените вредители. Според редица експерти страната е сред водещите в света по възстановяване на популациите на безгръбначни.
С представянето на този опит Крис Грийн се надява да насърчи и други институции да предприемат подобни инициативи за опазване на дивата природа.
„Ако други институции постигнат подобни резултати, това би могло да бъде изключително полезно за застрашените видове в Нова Зеландия“, заключава той.
