З а повечето от нас спомените са колкото ценни, толкова и крехки. Дори някои от най-важните събития в живота ни могат бързо да се превърнат в мъгляво изображение, да загубят ключови детайли и да се изкривят с времето.
В някои изключително редки случаи обаче спомените са толкова ярки, колкото в деня, в който са били създадени.
Смята се, че по-малко от 100 души притежават свръхразвита автобиографична памет (HSAM), а ново проучване документира преживяванията на един от тях: 16-годишно момче, наречено от учените KCL, за да защитят самоличността му.
Той притежава забележителната способност да възпроизвежда събития от собствения си живот с изключителна и изненадваща прецизност.
През февруари 2025 г. KCL се свързва с когнитивния изследовател Кристиан Баржиковски, който е публикувал редица научни трудове върху феномена на неволната автобиографична памет.
„Той описа, че има изключително ранни автобиографични спомени, включително спомени, датиращи от приблизително тримесечна възраст (април 2009 г.), както и спомени от ранното детство (2010–2011 г.), които според съобщенията са потвърдени от родителите му“, описват Баржиковски и екипът му в своя доклад за случая.
„Той допълнително посочи, че усещането за непрекъснато, съзнателно автобиографично преживяване се е появило около тригодишна възраст. От този момент нататък той съобщава, че повечето от спомените му са изключително детайлни и лесно достъпни“, пише още в доклада.
KCL споделя, че спомените му често са били предизвиквани неволно от малки дразнители, миризма, песен, определено изречение, като твърди, че може да си спомни подробни събития от около половината от дните, изминали от около август 2022 г. насам.
Изследователският екип провежда серия от утвърдени тестове с KCL от разстояние, тъй като момчето живее далеч от екипа. Те потвърждават, че KCL наистина има свръхразвита автобиографична памет, като се представя на ниво, за което статистически се очаква да превъзхожда 99% от общото население.
От друга страна, вниманието, работната му памет и екзекутивните му функции са изглеждали сравнително нормални, което е изненадащо типично за хората с HSAM.
Няма други знаци, че нещо необичайно се случва в мозъка на KCL: доколкото съобщават родителите му, развитието му от раждането е било напълно нормално, без никакви психиaтрични или образователни проблеми.
„Все повече доказателства показват, че хората с HSAM не са когнитивни „супергерои“. Напротив, те изглеждат до голяма степен сравними с общото население в области като учене на ежедневна информация или запаметяване на числа. Това, което ги отличава, е начинът, по който помнят и достъпват автобиографични събития – информация за това какво са преживели, на какво са били свидетели и през какво са преминали“, пишат Баржиковски и екипът му.
Баржиковски и колегите му са били особено заинтересовани от неволния аспект на спомените на KCL, който напомня за първия официален случай на HSAM, публикуван през 2006 г., описващ жена с „непрекъснати, неконтролируеми и автоматични“ спомени за собственото си минало.
Оттогава се появяват и други случаи на HSAM, но повечето от тези изследвания са тествали субектите за техните способности за волно припомняне. Малко проучвания са се фокусирали върху неволните автобиографични спомени сред хората с HSAM.
Въз основа на утвърден метод, който са тествали върху общото население, Баржиковски и екипът му карат KCL да изпълни компютърна задача, в която той наблюдава набор от модели на компютърен екран. Периодично те го питат за мислите, които са минали през ума му.
В сравнение със съществуващите данни от обикновени хора, KCL е имал „значително повишена“ честота на неволни автобиографични спомени, възникващи по време на тестовете му.
Но това се отнася само за мисли за собственото му минало. Спонтанните мисли, свързани с бъдещето, са били в нормални граници, както и общата му честота на мисли, несвързани със задачата.
Авторите смятат, че това е особено интересно: нарастващите доказателства показват, че HSAM не е толкова случай на общо превъзхождаща памет, колкото „промяна в динамиката на извличане, характеризираща се с повишена чувствителност към дразнители и понижен праг за достъп до автобиографична информация“, пишат те.
„Нейната уникалност може да се крие не само в това какво се помни, но и в начина, по който се достъпват автобиографичните спомени, подчертавайки достъпността и динамиката на извличане като ключови механизми, стоящи в основата на изключителната автобиографична памет“, добавят те.
Добави ни в предпочитани източници в Google
