В ъпреки че е все по-често срещан, синдромът на активиране на мастоцитите (MCAS) остава медицинско „сляпо петно“, особено за жените, които са диагностицирани 4-5 пъти по-често от мъжете.
MCAS е състояние, при което имунните клетки, наречени мастоцити, неправилно освобождават възпалителни химикали в цялото тяло. Това води до широк спектър от непредсказуеми симптоми, които често се бъркат с тревожност или други психосоматични състояни, пише The New York Post.
„Лекарите получават само една минута обучение за мастоцитите в медицинското училище“, обяснява д-р Лорънс Африн, водещ изследовател на MCAS. Това обучение обикновено се фокусира върху рядък рак на мастоцитите, а не върху по-широкия синдром.
Медицинският кошмар на диагностицирането
Много пациенти, като Ема Уидмар, прекарват години в посещения при над 50 специалисти, преди да получат правилна диагноза. Симптомите могат да варират от необяснимо подуване на лицето, продължително менструално кървене, припадъци, до екстремни хранителни реакции, които изискват хранене чрез тръба.
„Чувствах се напълно извън контрол над тялото и ума си“, споделя Джена Лий Джейн, която е била подложена на години на отричане и недоверие от страна на лекарите. Някои пациенти дори са били обвинявани в симулация на симптоми или в хранителни разстройства.
Състоянието е класифицирано официално едва през 2016 г. и остава слабо разбрано. Въпреки това, диагнозите се увеличават след пандемията от COVID-19, вероятно поради хроничния стрес и факторите на околната среда. Жените са по-податливи, като се предполага, че хормоналните колебания играят роля, но техните симптоми често се пренебрегват.
Последиците от съмнението
Финансовото и емоционалното бреме върху пациентите е огромно. Някои, като Алекса Грийнфийлд, са похарчили над 150 000 долара в рамките на пет години за тестове и лечения, които често не се покриват от здравните осигуровки. За много хора, разчитащи на осигуровки, това означава промяна на начина на живот, за да оцелеят. Тами Неарон разказва как е трябвало да се справя с екстремни мерки, за да поддържа дъщеря си жива, като в един момент единственото, което тя е можела да яде, е било месо от Австралия.
Психологическото въздействие е значително, като пациентите често страдат от повишени нива на тревожност и депресия. Години на отхвърляне от медицинската общност могат да доведат до посттравматично стресово разстройство. „Има голям акцент върху моето посттравматично разстройство заради начина, по който бях третирана от здравните специалисти“, споделя Ема Уидмар.
Лечението често включва комбинация от антихистамини, инжекции и стриктна диета, като някои пациенти оцеляват само с няколко „безопасни“ храни или дори с бебешка формула. Д-р Стефани Пийкок, функционален лекар, подчертава, че регулирането на нервната система е ключово, тъй като мастоцитите могат да създадат порочен кръг на стрес.
Намирането на общност и надежда
Въпреки предизвикателствата, много пациенти намират утеха и подкрепа в онлайн общности като Reddit и Facebook. Тези групи предлагат споделяне на опит, съвети за справяне и най-важното – валидация.
„Винаги е било свързване с други хора и човешкото взаимодействие с други. Само защото някой е жена, не означава, че има някакъв психичен аспект, който причинява симптомите ѝ“, казва Уидмар. Тя подчертава, че човешката връзка и вярата в собствената реалност са жизненоважни, особено когато медицинската общност не успява да осигури отговори.
Този текст е само за информация. За медицински съвет или диагноза се консултирайте със специалист.
