Най-големите гафове около Европейските първенства

Европейските първенства по футбол са един от най-големите и интересни форуми в света на спорта, които приковават вниманието на стотици милиони, дори милиарди, хора не само на Стария континент, но и по целия свят.

И няма как да е иначе, когато в него участват някои от най-великите играчи в света в момента, а са го печелили истински и неповторими легенди на футбола.

Сега интересът към него е огромен, всеки футболист иска да участва, всеки ръководител иска националният отбор на неговата страна да е на този форум. Но невинаги е било така и през годините е имало доста сериозни гафове, които са могли дори да попречат на това велико събитие.

Идеята за това, най-силните отбори в Европа да премерят силите си, възниква през 50-те години на миналия век. И първият турнир е във Франция през 1960 г., а идеята е дело на президента на УЕФА Анри Делоне. Но тя не тръгва гладко.

Първата и историческа надпревара, която полага началото на великата традиция на Европейските шампионати... за малко не е отменена. В разделената от Желязната завеса тогавашна Европа, различията между страните са твърде много и затова липсва акуратна подкрепа за този турнир. Участниците във финалната фаза са предимно от Източния блок – три, докато от западната страна на Берлинската стена са само домакините.

Испания, например, отказва да участва в квалификациите, защото трябва да играе в СССР. Мнозина пък подхождат твърде несериозно и закъсняват с апликациите си за участие. В пресявките за финалната надпревара участват едва 17 отбора. Състезанието виси на косъм, но все пак различията, най-вече политически, са преодолени и шампионатът се провежда. А оттам-нататък всичко вече е история.

Четири години по-късно нещата отново не са розови. Пак обстановката в политически план е напрегната, пак има скандали в квалификациите. Този път Гърция отказва да участва, след като се пада с Албания в една група. Въпреки това финален турнир, отново от четири отбора, се провежда.

По ирония на жребия обаче, финалът трябва да е между Испания и СССР. Домакините от Иберийския полуостров обмислят нов бойкот, но по нареждане на генерал Франко те излизат на терена и побеждават с 2:1. Това дълги години е единствената голяма титла за испанците, преди на сцената да излезе златното им поколение от края на миналото десетилетие. И този успех за малко е щял да не се състои...

След това нещата започват да текат по-гладко, а интересът се покачва. В тези нажежени времена политиката няма как да остане на заден план, но все пак фокусът е изцяло върху футбола. А и вече тази надпревара е достатъчно престижна, за да се откаже участие току-така, каквато и да е причината.

Но пък тогава постепенно започват да изникват други проблеми. С увеличаването на формата от 1980 г., се увеличава и броят на феновете по стадионите. А в края на 70-те и началото на 80-те години големият казус се нарича „футболно хулиганство“. Преди мача между Белгия и Англия на Евро '80 за първи път се стига до толкова сериозно стълкновение между полиция и фенове, че се налага използването на сълзотворен газ за разпръскване на тълпата, а мачът закъснява поради този факт.

В началото на 90-те пък Европа претърпя нова трансформация, войни разкъсваха Балканите и това повлия на Евро '92. Класиралите се за финалния турнир югославяни трябваше да бъдат извадени по административен път заради войните, свързани с разпарчетосването на федерацията. Това наложи включването на Дания на тяхно място. А „червеният динамит“ не само се възползва от това, но избухна и спечели надпреварата.

Четири години по-късно в Англия се прояви за първи път проблемът, който сега е основен за Евро 2016. 20 години по-рано на Острова беше осъществена първата терористична атака по време на Европейско първенство. На 15 юни в Манчестър избухна кола-бомба, а 212 души бяха ранени. Това се случи само ден преди на „Олд Трафорд“ да играят Германия и Русия, а щетите от атентата, за който отговорност пое терористичната организация ИРА, се оценяваше на над 700 млн. паунда. А това не беше всичко на този турнир. След полуфинала между домакините и Германия избухнаха масови безредици, които доведоха до трошене на германски коли, а един руски фен беше наръган с нож, защото е бил сбъркан за германец.

През годините точно тези три фактора са се оказали и основните пречки, предизвикващи гафове в организацията на турнира и квалификациите преди него. А в пресявките за Евро 2016 ги имаше в пълния им „блясък“.

Политиката предизвика скандалите между Сърбия и Албания в квалификационния мач помежду им. Тогава дрон с албанското знаме летя над терена по време на мача в Белград, а заради него избухнаха масови безредици.

УЕФА уж беше решила да разделя в групите страните, които не са в особено добри отношения, като размина Армения и Азербайджан, но забрави тлеещите балкански страсти между сърби и албанци, което доведе до проблеми и ексцесии.

Хулиганските изцепки също не липсваха, но те бяха по-малко, а все пак полицията се справя доста по-добре с тях. И все пак имаше подобни прояви, като на ответния мач в Тирана се налагаше сърбите да бъдат извозвани със специален кордон до стадиона, за да не пострадат от настръхналата тълпа.

Тероризмът сега е голямата заплаха, като най-грозното му лице се видя в контролата между Франция и Германия на „Стад дьо Франс“. Пред стадиона едно обезумяло камикадзе се взриви, а друг мозъчно-обременен индивид имаше намерение да влезе на стадиона и да го превърне в кървава баня, но за щастие не успя.

След атаките и в Белгия през март заплахата беше увеличена, а мерките, които се взимат срещу терора във Франция преди шампионата, са наистина драконовски. Има учения дори как да се реагира при атака с химическо оръжие, а заради заплахата се обмисля някои мачове да се играят на закрити врата.

Но ако през годините европейците са доказали нещо, то е, че се учат от грешките си, така че всички вярваме, че това Европейско първенство ще е поредното доказателство в тази насока и старите пропуски няма да се повторят.