К огато погледнем към Луната, тя изглежда като спокойна и неизменна пазителка, която бди над Земята. Въпреки това, под тази привидно спокойна външност, Луната е далеч от мирна. Тя има динамична повърхност, която все още преживява геологична активност, включително „лунни трусове“ или сеизмични трептения, които разтърсват повърхността й.
Въпреки че тези трусове може да са по-леки в сравнение със земетресенията на Земята, ново изследване, публикувано в Planetary Science Journal, разкрива, че Луната постепенно се свива, което води до пукнатини по повърхността и „лунни трусове“. Тези сътресения могат да създадат предизвикателства за бъдещи лунни мисии, включително Artemis 3 на NASA, планирана за не по-рано от 2026 г.
„На Луната се случва много активност“, казва Том Уотърс, лунен геолог и почетен учен от Смитсъновия институт, в интервю за USA Today. „Това е нещо, което трябва да имаме предвид, особено когато планираме дългосрочни бази на Луната.“
Луната се е образувала преди повече от четири милиарда години при масивен сблъсък със Земята. Тя все още запазва остатъчна топлина от формирането си, и дори сега тази топлина бавно се излъчва в космоса от ядрото ѝ. В резултат на това Луната се свива – учените изчисляват, че диаметърът ѝ е намалял с около 50 метра за десетки милиони години. Това свиване кара кората на Луната да се нагъва, образувайки големи хребети, наречени тласъчни разломи, които могат да достигнат десетки метри височина. За разлика от Земята, Луната няма тектонични плочи, които да облекчат това напрежение. Вместо това нейната крехка кора се огъва, създавайки тези разломни линии. Лунният разузнавателен орбитър на NASA е заснел изображения на тези линии, особено близо до южния полюс на Луната, който е от голям интерес за учените заради възможността за наличие на воден лед там.
Луната не се свива равномерно – външният й слой, кората, е твърд и крехък, така че не се съкращава плавно. Вместо това се напуква и нагъва, образувайки „тласъчни разломи“ или хребети на повърхността. Гравитационното привличане на Земята също добавя напрежение, допринасяйки за образуването на тези разломи.
Когато тези хребети се движат, те предизвикват лунни трусове, които могат да продължат с часове – много по-дълго от типичните земетресения на Земята. Въпреки че тези трусове едва ли представляват пряка заплаха за хората, тъй като плитките лунни трусове се случват средно веднъж на всеки 100 дни, те биха могли да застрашат инфраструктурата. Освен това, рохкавата почва, или реголит, по склоновете може да се свлече по време на тези трусове, предизвиквайки свлачища.
Лунните трусове не са само повод за тревога – те са изключително полезни за науката. Както казва планетарният учен Джефри Андрюс-Хана пред CNN, тези трусове действат като „фенерчета“, които помагат на учените да надникнат вътре в Луната и да научат повече за нейната структура и минало. Но не всички са съгласни относно това какво точно ги предизвиква. Например, Йосио Накамура от Тексаския университет в Остин смята, че много от лунните трусове всъщност се случват дълбоко под повърхността, а не близо до нея, както някои предполагат.
Той заяви пред CNN: „Все още не знаем какво причинява плитките лунни трусове, но това не е плъзгащият се разлом близо до повърхността. Нуждаем се от повече данни за тях.“
