Ф илмовата есен на 2019 г. има своя завладяващ космически блокбъстър. През 2017-та това беше „Блейд Рънър 2049“, а миналата година „Първият човек“ запълни тази ниша. Изглежда, че сезонът пасва на оригинални, дръзки и красиво реализирани концепции от жанра на научната фантастика. Тази есен филмът с тези положителни характеристики се казва „Към звездите“.
„Блейд Рънър 2049“ - поляризиращият шедьовър на годината
"Първият човек" – космическият филм на годината
Режисьор на лентата е Джеймс Грей, творец с подчертан индивидуален почерк. Проектите му дотук, сред които личат фестивалните хитове „Имигрантката“ и „Изгубеният град Z“, не са били и наполовина толкова широкомащабни, колкото е „Към звездите“. Това не му пречи да разгърне характерния си повествователен стил в сюжет, който буквално обхваща половината Слънчева система.
Откъм амбиции филмът се позиционира някъде в златната среда между грандиозния размах на посланията и темите в „Интерстелар“ на Кристофър Нолан и строго фокусирания разказ в „Гравитация“ на Алфонсо Куарон. Лентата ни пренася от Земята и Луната до Марс и Нептун, но идейното ѝ ядро остава изградено от реални, изконно човешки помисли, емоции и мотиви.
В този смисъл проектът на Джеймс Грей в действителност е от редките примери за научнофантастичен арт филм – лента с типичните художествени белези на независима продукция, но с по-висок бюджет и с по-големи мащаби. „Към звездите“ е антиподът на „Пришълецът“, „Междузвездни войни“ или „Стар Трек“ – космически филм, но не за непознати светове или същества, а за нас, хората.
Затова и лентата по всяка вероятност ще остави редица зрители, подходили с тривиални очаквания към нея, разочаровани. Също както „Блейд Рънър 2049“ през 2017-та, и „Към звездите“ се рекламира със световноизвестна филмова звезда в главната роля, която мнозина може би очакват да защитава планетата ни с пистолет в ръка от злонамерени пришълци. Е, това просто не е такъв тип филм.
Тук зрелището не произхожда от експлозии, преследвания или юмручни схватки, макар и в действието да има и няколко такива сцени. Визуалната красота на „Към звездите“ е в режисурата на Джеймс Грей, фантастичните картини, които рисува, символиката и геометрията в кадрите му. Почти всеки момент от лентата спокойно може да се постави в рамка и да увисне на стената в нечий дом.
„Синьото мраморно топче“, както героят на Доналд Съдърланд описва Земята, призрачно бялата Луна, червеният Марс и синият Нептун са илюстрирани от Грей с творческо удоволствие, избликващо от кадрите, което и зрителят може да почувства. Но както вече стана ясно в параграфите, в които коментирах темите на сюжета, „Към звездите“ не е и просто естетическо упражнение за своя създател, който е и съсценарист на филма.
В развиването на художествените идеи на филма – взаимоотношенията между бащи и синове, хищническите наклонности на хомо сапиенс и много други – режисьорът е подпомогнат и от изключително способен актьорски състав. Начело му застава най-голямата филмова звезда на 2019 година дотук.
След страхотното си представяне в „Имало едно време... в Холивуд“ на Куентин Тарантино в края на лятото, Брад Пит потвърждава, че отново е в топформа три години след шумния си развод с Анджелина Джоли. Актьорът буквално изнася лентата на раменете си, лицето му постоянно е във фокуса на камерата, а в действието на практика няма сцена, в която героят му да не участва.
„Имало едно време... в Холивуд“ – една приказка от Куентин Тарантино
Също като Райън Гослинг в „Първият човек“, в „Към звездите“ Пит често е сам в кадър и при това е ограничен физически от факта, че е в скафандър. Пълният му контрол върху мимиките, езика на тялото му и тембъра на гласа му е смайващ. Персонажът му е безкрайно резервирана, почти стоическа личност, чиято обвивка постепенно се пропуква, и този емоционален процес е илюстриран от Пит с подобаващ патос и без капка преиграване.
Въпреки това си струва да се отбележат и компетентните представяния на изпълнителите на поддържащите роли като Томи Лий Джоунс, вече споменатия Доналд Съдърланд и Лив Тайлър. Номинираната за „Оскар“ актриса Рут Нега прави най-силно впечатление измежду тях в амплоато на героиня в сходна етична дилема с тази на централния персонаж.
Единственият параграф, по който „Към звездите“ изглежда като по-евтина имитация на „Първият човек“ или „Интерстелар“, а не равен откъм качества на тях филм, е саундтракът. Композитор е Макс Рихтер, чиито творчески начинания се простират доста извън писането на филмова музика, и може би точно затова не успява да достигне чувството за грандиозност и мащаб, което с такава лекота внушават негови колеги като Ханс Цимер или Джъстин Хъруиц.
„Към звездите“ е филм, който умело използва всички изразни средства на киното в услуга на централното си, привидно простичко послание към хората – да живеят и да обичат. Живейте, обичайте и гледайте лентата с Брад Пит, няма да сбъркате.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
криза, която тихо расте" />
