З емята има нов, временен естествен спътник, наречен 2026 QQ8, който ще остане в орбита около планетата ни до януари 2027 г. Макар и напълно безопасен, обектът предоставя на учените ценна възможност да изследват как планетата ни „улавя“ космически тела и да подобрят разбирането си за динамиката на Слънчевата система.
Астрономи потвърдиха, че преминаваща „микролуна“, открита по-рано тази година, е временно свързана с гравитационното поле на Земята. Тези обекти, макар и често срещани според научните модели, са трудни за откриване и предлагат уникален поглед върху сложните гравитационни взаимодействия в нашия космически квартал.
Космическият камък, наречен 2026 QQ8, е забелязан за първи път през август от унгарския изследовател Кристиан Сарнецки. Според New York Post, официалният доклад на астрономите по-късно потвърждава, че обектът действително е микролуна, временно прихваната от земната гравитация до началото на следващата година.
Обектът е официално регистриран като микролуна на 29 октомври от Центъра за малки планети към Международния астрономически съюз – официалната организация, отговорна за проследяването и потвърждаването на обекти в Слънчевата система. Първоначално обаче самоличността на обекта предизвиква дебати сред експертите.
В изявление на Центъра за малки планети се отбелязва, че траекторията на обекта предполага, че може да бъде както микролуна, така и космически отпадък, създаден от човека. Харвардският астрофизик, професор Ави Льоб, дори спекулира, че обектът може да е панел, останал от лунната мисия „Аполо 13“.
Въпреки това, последващи наблюдения с телескопа „Лоуел Дискавъри“ в Аризона и 2.2-метровия телескоп на Хавайския университет окончателно потвърждават, че 2026 QQ8 е естествен космически камък.
С диаметър от приблизително 1.8 метра (6 фута), 2026 QQ8 е бил прихванат от земната гравитация през април. Учените подчертават, че няма никаква заплаха от сблъсък, тъй като камък с такъв размер би изгорял напълно, ако навлезе в земната атмосфера.
При най-близкото си преминаване, 2026 QQ8 ще остане на разстояние от около 568 000 километра (353 000 мили) – приблизително 1.5 пъти разстоянието до Луната. Обектът извършва една обиколка около Слънцето за 359 дни и се приближава до Земята веднъж на десетилетие.
Класифициран е като астероид от типа „Атен“, чиято орбита пресича тази на Земята, но остава предимно близо до Слънцето. Докато по-големите астероиди от този тип могат да представляват сериозна опасност, защото често са скрити от блясъка на Слънцето, астрономите уверяват, че 2026 QQ8 е твърде малък, за да причини вреда.
Механизмът на "улавяне" се дължи на пресичането на т.нар. „Сфера на Хил“ – граничната зона, в която гравитационната сила на Земята надделява над тази на Слънцето. Когато микролуната напусне орбитата ни, това ще се случи поради гравитационна „борба“ със Слънцето, което постепенно ще я издърпа обратно в нейната обичайна слънчева орбита.
Докато 2026 QQ8 завършва своето посещение, учените планират да го наблюдават възможно най-много, за да научат повече за процеса на прихващане на временни луни и какво означава това за безопасността на Земята. Първата потвърдена микролуна, 1991 VG, е открита през ноември 1991 г. и е с диаметър около 30 фута.
Според научните оценки Земята обикновено има поне една временна микролуна в орбита по всяко време, въпреки че повечето се отдалечават в рамките на година. Въпреки че 2026 QQ8 е твърде бледа за наблюдение с любителски телескопи, изследователи по света следят отблизо нейната орбита.
Очаква се модерни обсерватории като обсерваторията „Вера К. Рубин“ в Чили да помогнат за откриването на много повече такива обекти. Чрез сканиране на цялото южно небе на всеки няколко дни, обсерваторията вече е открила потенциална нова планета-джудже и сателитна галактика на Млечния път.
Прогнозите са, че по време на своята 10-годишна мисия обсерваторията ще открие милиони неизвестни досега движещи се обекти в космоса. Тези бъдещи открития ще задълбочат разбирането ни за динамичната и постоянно променяща се среда около нашата планета.