Н а остров Чеджу-до има общност от жени, някои на възраст над 80 години, които се гмуркат на 10 метра под водата и събират ракообразни, миди или морски таралежи, за да се прехранват. Интересното е, че те правят това без помощта на кислородни маски.
Това са хеньо - "морските жени" или жените гмуркачи.
Те толкова добре познават морето и морския живот, че прекарват по 7 часа на ден, 90 дни в годината в търсене на храна под водата. За всяко гмуркане те задържат дъха си само за една минута и издават уникален словесен звук при изплуване, разказват за културата им от unesco.
Този звук се нарича "Sumbi-sori" и представлява уникална техника на дишане. А преди влизане в морето се казват молитви за безопасност и обилен улов.
Хеньо са категоризирани в три групи, според нивото си на опит. Знанията им се предават на по-младите поколения в семействата, училищата, местните риболовни кооперации, които имат права за риболов в района, както и в музея, посветен на тях.
Уникалната практика на тези "морски жени" представлява идентичността на острова, допринася за подобряване на статута на жените в общността, както и насърчава екологичната устойчивост. Затова и неслучайно през 2016 г. културата на хеньо е вписана в Списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.
