П омните ли ме? Аз съм онази, която преди няколко месеца призна, че не може да живее пълноценно, ако не си купи нещо онлайн поне веднъж в седмицата. Даже два пъти в седмицата, а понякога дори и нощно време. Ами не ви ли се струва, че нощта е много дълга и вместо да си губим времето в спане, можем да превъртаме интернета и да се възползваме от най-добрите оферти, докато всички останали блажено си почиват?
Както и да е, въпросът беше, че не мога да изкарам седмицата, ако не си напазарувам нещо в интернет. Вече дори забравих какво е да влизам в магазин – да се тъпча с хора, да ходя нагоре-надолу по етажите - това е толкова изтощително. Не, мерси. Много по-лесно е както си лежа на дивана, да цъкна на роклята, която ми харесва, и да си я получа след два дни по куриер. И като казах куриер, трябва да призная също така, че вече малко ме е срам от куриера.
Какво ще си помислят тези хора, като през ден идва куриер на Спиди до вкъщи или аз ходя до офиса им?
Ще си кажат, че съм някаква прахосница, дето само пазарува като смахната. Не че това интересува някого, но аз се притеснявам. Кой какво прави – аз съм на опашката пред Спиди. Даже онзи ден си поръчах мустаци и перука, за да се дегизирам, докато чакам, но парадоксът е, че и за тях трябваше да ида до офиса. Въобще вие какво си мислите, че ми е лесен животът ли? Не ми е!
Няколко пъти смутолевих на момичето вътре, че третият чифт ботуши, които получавам този месец, са за моята любима баба, но просто не искам тя да идва да се бута с хората там. От съображения за здравето, нали разбирате – толкова съм добра. Затова аз ѝ ги взимам. Добре че не се виждат 10-сантиметровите токове в пакета...хахаха, каква баба, моля ви се.
Момичето обаче е много разбрано и въобще не ме пита защо съм за шести път този вторник при нея. Само се пошегува, че ще ми сложат позлатена табелка с името на едното гише, да се знае, че съм редовен посетител. Много се смяхме, обаче на мен вътрешно ми е терсене. Казах си – само ако имаше как да си взимам ботушките от някое тайно място, просто да се промъкна там, като някакъв диверсант, за 2 минутки да си освободя пратката и бегом да ме няма. Явно съм разсъждавала на глас – или пък момичето има свръхестествени способности, защото я чух да ми казва – „Ама ние имаме такава услуга! Казва се Спиди Автомат. Не знаете ли за нея?“
Леле, как се зарадвах, няма да ви обяснявам. Щях да забравя ботушите на баба от вълнение.
Викам си – край на срама, край на неудобството. Всички палта, рокли, парфюми и гримове оттук нататък ще бъдат доставяни в моя си автомат, който няма да ме пита защо ходя през ден до него, а само безшумно ще си отваря вратата и ще си мълчи.
Първо прочетох малко за тях и се оказа, че това е една от най-удобните куриерски услуги на Спиди.
Първо – в страната има над 80 такива автомата (наричат се автоматични пощенски станции), и всички са разположени на удобни локации – търговски центрове и молове. Второ – сам определяш кога да идеш до автомата и да си вземеш пратката – без да чакаш на опашка, като имаш 72 часа от получаването на съобщението от Спиди. След това пратката автоматично се пренасочва към най-близкия офис.
Видя ми се страхотно решение на моя проблем. Тествах услугата още същата нощ - защото аз съм нощен хищник, тогавя правя най-хубавия улов на ботуши.
Таман си бях набелязала едни тъмнозелени, кожени, абе, жестоки. Точно в този нюанс ги нямах и чувствах една празнота, с две думи, запълних я. Като дойде моментът да посоча къде да ми ги доставят, с огромно задоволство отбелязах СПИДИ АВТОМАТ. Най-близкият до мен се оказа в един от моловете. Викам си – е, какво толкова, една разходчица дотам, грабвам ботуша и изчезвам.
Казвам ви, едва изчаках да дойде съобщението във Вайбър. Аз това съобщение си го чакам като най-голямата любов. Та дойде съобщението - „Имате пратка в АПС, дори не можах да го прочета докрай – направо хукнах.
На влизане в мола се заклещих във въртящата се врата, явно толкова съм бързала да се добера до автомата. Чак дойде охраната, вика – госпожо, добре ли сте. Ама, добре съм, просто едни ботуши ме чакат тук някъде... извинявайте, къде е автоматът на Спиди?
Долу бил, на ниво минус 2. Благодаря, чао, и се изстрелях натам. Намерих го – една стена с кутии и дисплей. Боже, казах си, какви високи технологии. Дали ще се справя?? После се окопитих, де. Я се стегни – да поръчваш по петдесет рокли на месец можеш, а да си ги вземеш от Спиди автомат не можеш, така ли?
Застанах пред дисплея и започнах да правя това, което ме питаше. За получаване ли? За получаване. Напред тогава. Въведи ПИН-код. Леле, какъв ПИН? Къде сe намира?
Започнах да се блещя в дисплея, да се оглеждам – да не би да е написан на тавана?? Накрая се сетих да погледна пак съобщението – ми то най-отдолу с големи букви пише PIN! Ох, така ми олекна – въведох PIN, платих супер лесно – с дебитната си карта, и един от сейфовете се отвори автоматично.
Ех, каква радост! Моите тъмнозелени ботуши, опаковани старателно, си стоят вътре и ме чакат. Елате при мама!, казах щастливо, взех си ги, затворих вратата, казах Чао! на дисплея и отърчах към изхода. Разбира се, пак се заклещих, но вече и охраната не ми обърна внимание. Какво толкова – една луда жена с чифт ботуши се опитва да излезе от мола. Ми то сигурно стотици жени правят така всеки ден.
Добрах се до вкъщи и днес цял ден стоя с тях в хола. Толкова съм щастлива, че не мога да ви опиша. Този Спиди Автомат направо ми промени живота – благодарение на него ще мога да разредя ходенето до офиса и хората ще си помислят, че вече съм престанала да пазарувам като невидяла, хаха, представяте ли си? Аз да престана да пазарувам? Това просто няма как да стане. Но Спиди Автомат ще пази здраво моята тайна, а всичко, което трябва да правя аз, е да помня, че PIN-кодът е най-отдолу в съобщението. Повтарям – най-отдолу в съобщението.
А сега ви оставям, защото трябва да изляза. Сигурно се сещате къде ще ходя, поръчах си онази нощ едно палто и отивам да го освободя. Само ми стискайте ми палци да не се заклещя пак във вратата!
