Н яма по-студено място на Земята от Източна Антарктида. Поради по-голямата си надморска височина, дори Западна Антарктида не може да достигне нейните враждебни температури, пише CNN.
„Принцеса Елизабет“, полярна изследователска станция в района на Земята на кралица Мод, е изправена пред ветрове със скорост до 249 км/ч и температури до -50°C. Разбираемо е, че усетът за комфортна храна е необходимо умение за всеки готвач, работещ в тази среда.
„Тъй като хората са навън при изключително ниски температури и сурови условия, обичам да приготвям нещо приятно и тежко за тялото, като фондю и раклет. Много от тях“, казва готвачът Томас Дюконсей, който е на поста в този отдалечен антарктически пост в продължение на няколко месеца всяка година.
Когато група учени, работещи в областта на студа, са на около 5000 километра от най-близкия град и на поне 15 000 километра от дома, е логично, че горещото сирене е от голяма полза. Само да бяха и останалите кулинарни задължения на Дюконсей толкова прости – готвенето в тези условия е свързано с уникални предизвикателства.
Седем сезона в Антарктида
Принцеса Елизабет е закотвена на билото до Утщайнен Нунатак, планина, известна като „външният камък“, в планинската верига Сьор Рондане. Пред прозореца на офиса на Дюконсей се простират заледени гранитни планини и яркобели низини, осеяни с полеви жилищни единици, лабораторни контейнери и вятърни турбини, които изникват от снега.
През летните месеци от ноември до февруари ледниковият, планински пейзаж е облян в постоянна светлина – слънцето се промъква зад билото само за три часа на ден. През това време изследователи от Белгия, Франция, Германия, Турция, Индия и Съединените щати използват околните 124 мили планини, брегова линия, ледници и Антарктическото плато, за да провеждат научни изследвания и да разработват стратегии за справяне с изменението на климата. Някои остават за няколко седмици, а други може да останат за целия сезон. Дюконсей, главният готвач в Princess Elisabeth, е там през пълните четири месеца. Тази година е седмият му сезон в Антарктида.
„Принцеса Елизабет“, управлявана от Международната полярна фондация, базирана в Брюксел, е в експлоатация от началото на 2009 г., което я прави една от по-новите полярни изследователски станции. Въпреки че може да е млада, това е първата в света полярна изследователска станция с нулеви емисии, разчитаща единствено на възобновяема енергия в една от най-суровите среди в света. Освен това е гледка, която си струва да се види. Разположена на върха на билото, „Принцеса Елизабет“ прилича на току-що кацнал шестоъгълен космически кораб, а елегантните ѝ сребърни панели отразяват яркобелите цветове на полярния пейзаж.
You may think your commute is brutal, but what does it take to get to your job at the most remote place on Earth?https://t.co/1o1E60ps68
— Jalopnik (@Jalopnik) July 7, 2025
Трудно е да се повярва, че вътре се пече бриош.
„Ние си приготвяме сами хляба и го печем тук. Пресният хляб е важен. Обичам да правя бриош за закуска с шоколад вътре“, казва Дюконсей. Като французин, добрият хляб е начин на живот както на поста му в Антарктида, така и у дома в Нормандия или в Алпите, където прекарва по-голямата част от годината, обслужвайки друг вид изследователи на Монблан.
Тъй като „Принцеса Елизабет“ е на шестчасов полет от най-близкия град – Кейптаун, Южна Африка – „Дюконсей“ гарантира, че месото, рибата и зеленчуците са замразени, за да издържат сезона, а яйцата се съхраняват в петлитрови щайги с разделени белтъци и жълтъци. Що се отнася до пресните съставки, пакет от тези ценни стоки се доставя по въздух всеки месец от Кейптаун – стига времето да не е твърде бурно.
Предизвикателствата на прясната храна за отдалечен аванпост
Въпреки надморската си височина – 1475 метра – „Принцеса Елизабет“ остава комфортно топла и защитена от атмосферните условия благодарение на здравата комбинация от вълнен филц, здрава крафт хартия, алуминий, дървени панели, полистирол, хидроизолационна мембрана, полиетиленова пяна и неръждаема стомана.
„През летните месеци не е необходимо да използваме отопление вътре в станцията, защото цялата радиация от слънцето и нашето собствено присъствие вътре в станцията са достатъчни, за да поддържат вътрешна температура от 20-21°C (68-69,8°F)“, казва Анри Робер, служител за връзка с науката в „Принцеса Елизабет“.
Чрез хибридна система от девет вятърни турбини и 408 слънчеви фотоволтаични панела, енергията от 100 дни денонощно слънчево греене и свирепи пориви на вятъра се използва за захранване на станцията.
„В момента слънцето грее през целия ден, тъй като сме по-ниско от Антарктическия кръг. За щастие, на юг от нас има планина, така че слънцето залязва зад нея и ние сме на сянка за няколко часа, а след това слънцето изгрява отново. Но никога не залязва под хоризонта“, казва Робърт, родом от Белгия.
За да стигне до принцеса Елизабет, екипажът лети от Кейптаун със самолет DC-3, подходящ за превоз на товари и маневриране по заледени писти. Полетът отнема малко повече от шест часа, а след това е 90-минутно пътуване от летището до гарата. С DC-3 се транспортират и пресни храни, включително зеленчуци и мляко, и тази операция се повтаря всеки месец (ако времето позволява).
Това е установка, която може да всее страх в сърцата на онези, които редовно разчитат на онова бързане до магазина за хранителни стоки в последния момент за онази забравена шепа пресни билки или чаша сгъстена сметана, но Дюконсей се е адаптирал към трудностите на работата.
„Все повече свиквам да чакам по месец между доставките на прясна храна. Преди години, когато започнах работа, беше трудно, защото прясната храна се износва бързо. С опита знам кое ще се развали първо, така че през първата седмица имаме много пресни салати. Управлявам го така, че тези съставки да издържат възможно най-дълго. През тези четири седмици успявам да се справя и до четвъртата седмица все още мога да предложа нещо апетитно за ядене“, казва Дюконсей.
Прехрана и съхранение на храна
Ястията, които Дюконсей приготвя в Princess Elisabeth, са разнообразни, включително супи, меса, пица, салати, кишове и десерти. „Винаги има вегетариански или вегански вариант – така че всеки има разнообразие, от което да избира“, казва Дюконсей. За специални поводи, като Коледа и Нова година, готвачът приготвя ястия, включително гъши дроб, пуйка с плънка и глазирана нуга.
„Като потребител, мога да кажа, че е като да си в ресторант. Прекрасно е – това е пълноценна вечеря“, казва Робърт.
Обикновено в станцията работят между 20 и 30 членове на екипажа едновременно, но през годините съоръженията са се разширили, за да поберат 45 до 50 души. Членовете на екипажа се редуват да помагат на Дюконсей в кухнята, като подреждат масата, сушат и съхраняват чинии или белят големи количества картофи. Прехраната е групово усилие.
Предвид изолацията на станцията и променливия брой на екипажа, е важно да се поддържа резерв от основни хранителни продукти от сезон на сезон. Транспортирането на дълготрайни и нетрайни продукти като зърнени храни, боб и консервирани домати до станцията е съвсем различно от месечните доставки на прясна храна.
„От Белгия пълним контейнери с голямо количество сушени и замразени храни и през година пристига кораб, който ни доставя тези съставки“, казва Дюконсей.
На гарата храната се съхранява на долния етаж, където има голямо помещение с рафтове за сухата храна, фризер с размерите на контейнер за превоз (-13°F) и по-малък хладилник (41-44°F). „Всъщност имаме хладилници, които трябва да затопляме, защото много съставки, като някои плодове, не могат да бъдат замразени“, казва Дюконсей.
Дюконсей не планира предварително храненията си, но поддържа солиден запас от хранителни продукти, така че знае точно какво има в банката. Ценността на пресните съставки означава, че позицията изисква адаптивност и креативност.
„Готвя според усетa – в зависимост от броя на хората там или от това каква храна скоро ще се развали. Всичко зависи от това с какво разполагаме“, казва Дюконсей.
Тъй като в Източна Антарктика има редица полярни ландшафти за изучаване, учените от „Принцеса Елизабет“ редовно предприемат екскурзии. Главният готвач играе жизненоважна роля за успеха на тези експедиции.
„Тези екскурзии могат да отнемат две-три седмици и да включват от четири до шест души. За целта трябва да преценя колко храна ще им е необходима извън станцията. Всеки път, когато готвя голямо ястие, замразявам порции, за да могат изследователите да ги вземат, размразят и да им се насладят, без да се налага да губят ценно време на терен“, казва Дюконсей.
„Винаги са ме привличали нетипични пейзажи“
През последното десетилетие Дюконсей е бил управител на редица планински хижи във френските Алпи, включително хижа „Гутер“ в Монблан, най-високо разположената охранявана планинска хижа във Франция.
„Винаги съм бил привличан от нетипични пейзажи, красиви райони, места на голяма надморска височина. Светът е малък – светът на хората, които вършат тази работа в тези региони – затова друг готвач разказал на директора на станцията за мен. Работата на едно място може да отвори нови врати и така стигнах от Алпите до Антарктида“, казва Дюконсей.
Извън антарктическото лято, той продължава работата си във Френските Алпи, осигурявайки храна, настаняване и помощ на хора, изкачващи един от петте маршрута нагоре по Монблан, който се издига на 4807 метра.
Екипажът на „Принцеса Елизабет“ работи шест дни в седмицата. В зависимост от условията, неделя е ден за забавления. Екипът е свободен да придружава екскурзоводите и да посещава съседните нунатаки, планинските хребети, които се издигат от леда като костни плочи на гърба на стегозавър.
„Обичам да се разхождам в планината с останалата част от групата, а освен това съм и бегач, така че обичам да тичам на 1,2-километровата писта. Но обикновено в неделя чета, подремвам си и се подготвям за предстоящата седмица“, казва Дюконсей.
Някои от екипа обичат ски бягане. Други пък се вдигат на щанда и се отправят към голямата писта за алпийски ски. Разбира се, няма ски лифтове, така че каквото се спуска, трябва да се качва – ако искате втора обиколка. Робърт, биолог и наблюдател на птици, се възползва от възможността да има толкова рядък достъп до Белия континент.
„Имаме 124 мили лед, преди да стигнем до брега. В целия този район имаме красива дива природа, колонии от птици, които се размножават точно тук – така че не сме съвсем сами. Винаги е вълнуващо да идвам тук, защото съм запален по птиците. Когато имам възможност, отивам до нунатака и наблюдавам птиците, които се размножават там, или почивам в неделя. Всичко зависи от времето“, казва Робърт.
Храната и моралът са преплетени
Опитът на Дюконсей в управлението на изолирани планински хижи го е подготвил за частта от работата, която надхвърля осигуряването на препитание: създаването на дом далеч от дома.
С подледникови езера, катабатни ветрове и кратер с ширина 480 километра, за който се говори, че е скрит под източния леден щит, Антарктида е нещо повече от най-изолирания континент в света: тя може да изглежда като съвсем друга планета. Макар че станцията е удобна и добре оборудвана (Робърт я описва като „много приятна... като хижа в Швейцария“), изключителната изолация, непредсказуемото полярно време и месеците далеч от дома и любимите хора могат да изтощят дори най-безстрашните.
„В Антарктика храната е важна за духа на екипа – важно е да се гарантира, че хората са щастливи около масата и се събират след дълъг ден. Обичам да готвя десерти и торти, за да могат хората да бъдат щастливи в края на деня“, казва Дюконсей.
Ако готвачът прекарва времето си, носейки радост на екипа под формата на златиста бриош и разтопено сирене, какво всъщност му носи радост?
„Трудно е през първите няколко дни, когато напускам семейството си. Но щом пристигнеш, си в тази среда, където си съсредоточен върху работата и си пленен от красивата обстановка. Животът е вълнуващ, винаги се случва нещо. Грижим се за много хора и се занимаваме с научни дейности.“
Да напуснеш Антарктида отново е горчиво-сладко.
„В края на лятото сме щастливи да се приберем у дома, но чувството е смесено: тъжно ни е да напуснем Антарктида. Тук имаме невероятна среда и уникален живот“, казва Дюконсей.
