Н ервните тикове на някой около теб могат да са разсейващи. Досадни. Дори неприятни. Но защо?
Според изследвания, неприятното усещане, причинени от повтарящи се тикове и движения, са невероятно често срещан психологически феномен, засягащ един на всеки трима души.
Наречен мизокинезия –, което означава „омраза към движенията" –, този странен феномен беше малко изследван от учените до последните години, но беше отбелязан в контекста на свързано състояние, мизофония: разстройство, при което хората се дразнят, когато чуят определени повтарящи се звуци.
Мизокинезията е донякъде подобна, но обикновено дразнителите са по-скоро визуални, отколкото свързани със звука, казват изследователите.
"[Мизокинезия] се определя като силен отрицателен афективен или емоционален отговор на гледката на нечии други малки и повтарящи се движения, като например да видите някой безсмислено да върти пръст или крак", обясни в проучване от 2021г. екип от изследователи, ръководен от първия автор и психолог Сумет Джавал от Университета на Британска Колумбия (UBC) в Канада.
"И все пак изненадващо липсват научни изследвания по темата."
"[Misokinesia] is defined as a strong negative affective or emotional response to the sight of someone else's small and repetitive movements, such as seeing someone mindlessly fidgeting with a hand or foot"https://t.co/tLdZhPzBT2
— Sean Gibbons (@SeanGTGibbons) August 31, 2024
За да подобрят нашето разбиране, Джавал и другите изследователи проведоха "първото задълбочено научно изследване" на мизокинезията – и резултатите показват, че повишената чувствителност към повтарящи се движения е нещо, с което голям брой хора трябва да се справят.
В поредица от експерименти, включващи над 4100 участници, изследователите измерват разпространението на мизокинезия в група студенти и хора от общото население, оценявайки въздействието, което има върху тях, и изследвайки защо усещанията могат да се проявят.
"Установихме, че приблизително една трета сами съобщават за известна степен на чувствителност към мизокинезия към повтарящото се, нервно движение на другите, както се среща в ежедневието им", обясняват изследователите.
"Тези резултати подкрепят заключението, че мизокинезията не е феномен, ограничен до клиничните популации, а по-скоро е основно и досега недостатъчно признато социално предизвикателство, споделяно от мнозина в по-широката, обща популация".
Според анализа мизокинезията понякога върви ръка за ръка със звукочувствителността на мизофонията, но не винаги.
Феноменът изглежда се различава значително при отделните индивиди, като някои хора съобщават само за ниска чувствителност към дразнещи стимули, докато други се чувстват силно засегнати.
"Те са повлияни негативно и изпитват реакции като гняв, безпокойство или раздразнение, както и намалено удоволствие в социални ситуации, работа и учебна среда", обясни психологът на UBC Тод Хенди.
"Някои дори търсят по-малко социални дейности поради състоянието."
Хенди започна да изследва мизокинезията, след като партньор в екипа й каза, че има нервни тикове и тя призна, че е изпитвала раздразнение от повтарящите се движения .
"Като визуален когнитивен невролог това наистина събуди интереса ми да разбера какво се случва в мозъка", каза Хенди.
И така, въпросът остава: Защо намираме тези несъзнателни движения за толкова досадни?
В проучването изследователите проведоха тестове, за да видят дали мизокинезията на хората може да произхожда от повишена чувствителност на зрителното внимание, което се равнява на неспособност да се блокират разсейващи събития, случващи се в тяхната зрителна периферия.
Резултатите, базирани на ранни експерименти, бяха неубедителни, като изследователите не откриха категорични доказателства, че рефлексивните механизми на зрителното внимание съществено допринасят за чувствителността към мизокинезия.
Едно обаче е сигурно. От резултатите, които се виждат тук, става ясно, че този феномен е много по-често срещан, отколкото учените предполагаха.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
