П рез 1936 г. нацистката симпатизантка и наскоро завършила училище Хилдегард Труц е вербувана като една от расово „чистите“ жени на Германия, избрана да прави секс с офицери от СС с надеждата да роди дете от арийска раса. Тя става част от държавно подкрепяната програма Lebensborn („Извор на живота“) — нацистка инициатива, създадена с цел да противодейства на спадащата раждаемост и да изгради „висша раса“ в съответствие с принципите на нацистката евгеника.
In 1936, Hildegard Trutz was recruited to sleep with SS officers in the hope of producing an Aryan child https://t.co/M3WwfRTbkt pic.twitter.com/xXxa7TZ9GM
— HistoryExtra (@HistoryExtra) August 23, 2017
Смята се, че около 20 000 такива деца са били отгледани в рамките на Третия райх (1933–1945), основно в Германия и Норвегия. В този текст ще разгледаме историята на Хилдегард Труц и защо младата германка е била толкова нетърпелива да роди дете за Хитлер…
Хилдегард Труц е била пламенен поддръжник на нацисткия режим още от момента, в който Хитлер идва на власт. През 1933 г. се присъединява към Bund Deutscher Mädel (BDM) — женския еквивалент на Хитлерюгенд — и с удоволствие посещава седмичните му събирания. „Бях луда по Адолф Хитлер и нашата нова, по-добра Германия“, признава тя по-късно. „Научих колко изключително ценни сме ние, младите хора, за Германия.“
Труц бързо се издига до лидер на местната организация, отчасти благодарение на русата си коса и сините очи — черти, считани за типично германски. „Бях посочена като перфектния пример за скандинавска жена“, казва тя. „Освен дългите си крака и торс, имах широки ханш и таз — създадени да раждат деца.“
През 1936 г., на осемнадесет години и без ясен план за бъдещето, тя се обръща към лидер на BDM. Последвалото предложение променя живота ѝ завинаги. „Ако не знаете какво да правите“, казал лидерът, „защо не дадете дете на фюрера? Германия има нужда най-много от хора с ценен расов произход.“
Труц не била чувала за държавно подкрепяната програма Lebensborn. Целта ѝ била да се увеличи броят на русокосите и синеоки „арийски“ деца чрез внимателно подбрани връзки. Расово „чисти“ жени били избирани да се съвкупляват с офицери от СС с надеждата, че ще заченат.
Лидерът ѝ обяснил подробно как функционира програмата. Щяла да премине серия от медицински прегледи и да бъде щателно проверена за еврейски произход. Ако бъде одобрена, ще може сама да избере „разплоден партньор“ от група офицери от СС. Труц слушала с нарастващ ентусиазъм.
Here, Giles Milton explores Hildegard Trutz's experience and reveals why the young German woman was so eager to give birth for Hitler.
— CryptoViral (@cryptovvortex) January 26, 2024
In 1936, Nazi supporter and school graduate Hildegard Trutz was recruited as one of Germany's racially 'pure' women, chosen to have sex with SS… pic.twitter.com/bM6o1lSYQU
„Звучеше прекрасно“, споделя тя по-късно, и веднага се записала. Осъзнавайки, че родителите ѝ няма да одобрят това решение, им казала, че посещава курс по националсоциализъм.
Скоро след това била ескортирана до стар замък в Бавария, близо до Тегернзее. Там живеели още около четиридесет момичета, всички използващи фалшиви имена. „Единственото, от което се нуждаеш, за да бъдеш приета там, беше удостоверение за арийски произход поне до прабаба и прадядо.“
Замъкът бил изключително луксозен: спортни и игрални зали, библиотека, музикална стая и дори кино. „Храната беше най-вкусната, която някога съм опитвала; не трябваше да работим и имаше много слуги“, разказва Труц. Признава, че била самодоволна и мързелива, но бързо се научила да се наслаждава на живота там.
„Цялото място се ръководеше от професор — високопоставен лекар от СС, който направи обстоен преглед на всяка от нас още при пристигането ни“, казва Труц. „Трябваше да подпишем декларация, че в семейството ни няма случаи на наследствени заболявания, алкохолизъм или слабоумие.“
Професорът предупредил момичетата, че ще трябва да се откажат от всякакви права над децата си, тъй като те ще станат собственост на държавата. Щели да бъдат отглеждани в специални институции, посветени на изграждането на пълна лоялност към нацисткия идеал.
След това започнал процесът по подбор. Момичетата били представени на група есесовци — потенциални „бащи“. Труц останала впечатлена: „Всички бяха високи и силни, със сини очи и руса коса.“ Следвали опознавателни сесии с игри, филми и социални вечери.
„Имахме около седмица да изберем мъжа, който ни хареса, и ни казаха да се уверим, че цветът на косата и очите му съответства на нашите“, обяснява тя. Имената на мъжете не били разкрити — анонимността била ключов принцип на „Лебенсборн“.
След избора си, момичетата изчаквали до десетия ден от последния си менструален цикъл. Всяка преминавала още един медицински преглед и била инструктирана да приеме избрания мъж в стаята си същата вечер. Труц била възхитена не само от сексуалния акт, но и от това, че изпълнява дълг към любимия си фюрер.
„Тъй като и двамата с бащата на детето ми вярвахме напълно в значимостта на онова, което правим, нямаше място за срам или задръжки.“ Особено впечатлена била от „смайващия външен вид“ на партньора си, въпреки че го намирала за „леко глуповат“.
Офицерът спал с нея три поредни вечери, а през останалото време бил с други момичета в замъка. Труц забременяла почти веднага и била преместена в родилен дом за следващите девет месеца.
„Раждането ми не беше нито преждевременно, нито закъсняло“, разказва тя. „Не беше лесно, защото никоя добра германка не би потърсила изкуствени средства като упойка — както го правят в дегенериралите западни демокрации.“
Тя кърмила детето си само две седмици, след което то било отнето и преместено в специален дом на СС, където да бъде отгледано като верен слуга на нацистката държава. Труц никога повече не го видяла. Същото важи и за бащата му.
През следващите години тя била изкушена от идеята да има още деца, но в крайна сметка се влюбила в млад офицер и двамата се оженили. Когато му разказала за участието си в „Лебенсборн“, била „доста изненадана да разбере, че той не го прие с очакваното възхищение“. Но той не можел открито да я осъди — „виждайки, че съм изпълнявала дълга си към фюрера“.
Труц никога не научила съдбата на детето си. Както при много други деца, родени по програмата „Лебенсборн“, неговата история вероятно е завършила с изолация в следвоенна Германия, а произходът му — с клеймо, което не може да бъде напълно заличено.
Смята се, че около 20 000 деца са били родени и отгледани в рамките на програмата, главно в Германия и Норвегия. Много от тях били осиновени след края на войната, като голяма част от документите за тяхното раждане били унищожени. И до днес повечето от тези хора така и не успяват да открият ужасяващата истина за своето зачеване.
