Д есетилетия наред китайците се опитват да се впишат в САЩ и особено в Калифорния по времето на Златната треска и построяването на презконтиненталната железопътна линия.
Общественото настроение обаче постоянно рефлектира върху тях като най-лесните мишени - имигрантите, чуждите.
"Розата на Токио" - радио журналистката съдена и мразена от народа си, без да заслужава
През 70-те години на XIX в. тежките времена и надпреварата за работни места води до расистки изблици именно срещу китайската общност. През 1882 г. се слага край на китайската имиграция (поне за известно време) чрез приемане на Акт за китайско изключване (Chinese Exclusion Act).
Китайските емигранти са изхвърлени от обществото и отблъснати в отделни малцинствени квартали – китайските квартали, които и до днес са известни като “Чайна таунс”.
"Кървава събота" - плачещото бебе на разрушените релси в Шанхай
Втората световна война довежда до обрат в полза на китайското общество в САЩ
Атаката над Пърл Харбър променя всичко. След 7 декември 1941 г. разбирането за Китай и китайските американци изведнъж се променя.
В очите на САЩ Китай бързо от „черната овца на Азия“ става важен съюзник във войната с Япония. Китайците се превръщат от мразената напаст в приятели.
Любовта на брата няма граници - една снимка, трогнала целия свят
Мотивирани от страх и възмущение, те започват да се отделят от японците колкото се може повече. По този начин се опитват и да докажат своята „безкрайна преданост към Америка във войната“.
Китайското консулство в Сан Франциско започва да издава идентификационни карти
само броени дни след нападението над Пърл Харбър. Китайците из цялата страна масово започват да носят значки и етикети, на които са изписани фрази от типа “аз съм китаец, не японец“.
С надеждата да покажат отдадеността си на всяка цена, китайските вестници, преса на една емиграция, започват да употребяват пламенна антияпонска реч и расистки епитети, усвоени от масовата преса.
Япония отбелязва 70 г. от атомната бомбардировка на Хирошима
Разбира се, съществувала е и прикрита солидарност,
но тя си е оставала такава – прикрита, а също така не е била и често срещана. Китайците бързо забравят каква е била ситуацията за тях до скоро и съвсем лично приемат японската агресия срещу тяхната нова „родина“.
Черепите "трофеи" от войната - начин за отмъщение или символ на мъжество
Голяма част от тях са разгневени, у тях се буди американски патриотизъм, примесен с желанието да бъдат приети като част от държавата – затова, съзнателно или не, те съучастват стриктно в преследването на своите японски съседи.
Отделянето на японците и ограниченията, които им се налагат,
са напълно игнорирани от страна на китайците.
Лудостта на войната, видяна в очите на един войник
Китайските вестници с времето не просто пишат расистки изказвания за японската общност, но и стават част от пропагандната система срещу една цяла нация и разпространяването на идеята, че всички японци, независимо дали са родени в САЩ, или не, са отговорни за нападението над американската база на Хаваи.
„Турски служител дразни гладни арменчета с хляб“ - въздействието на една фалшива снимка
Омразата срещу японците се превръща в прекрасна възможност
за икономически напредък на китайците. Когато във фермите всички японски работници са освободени от своите постове, на тяхно място социалните служби слагат безработните китайци. Когато японците губят своите бизнеси и фирми, отново китайците ги поемат наготово.
Един ужасен период от историята – Втората световна война, се оказва благоприятен за вписването на китайската общност в стереотипизираната бяла Америка.
Още през 1943 г. един от американските конгресмени казва, че ако събитията от 7 декември не се бяха случили, може би САЩ нямаше да разбере колко са добри американските китайци всъщност.
Не трябва да се забравя, че интеграцията на китайците в САЩ е последствие на директни расистки действия срещу една цяла друга нация. Колкото бързо китайската общност получава власт по време на войната, толкова бързо САЩ ѝ я отнема след нея.
Вижте още:
Историята зад снимките на плачещия 16-годишен германски военнопленник
"Чакай ме, татко" - един трогателен миг от войната
Сираче стои на прага на разрушения си дом и прегръща последното, което му е останало
Млекарят в руините на Лондон и как се заобикаля цензурата
Добави ни в предпочитани източници в Google
