С ветът можеше да е съвсем различно място в наши дни, ако планът за нова държава на полския лидер Йозеф Пилсудски се беше осъществил.
След Първата световна война той предлага страните от Централна и Източна Европа без България да се обединят в обща федерация. Основата цел е била да се предотврати съветска инвазия.
В4 иска да помага на България и Македония за мигрантския натиск, Германия недоволства
Путин: Русия в ЕС? Невъзможно!
ЕК с ултиматум към Полша, Варшава: Нямате правомощия тук
В перспектива обаче това държавно обединение с работното име Миедзиморже (Międzymorze - Междуморие) вероятно щеше да спре и настъплението на Нацистка Германия.
Официални покани за преговори са отправени към Литва, Латвия, Естония, Финландия, Беларус, Украйна, Унгария, Румъния, Югославия и Чехословакия.
Идеята на Пилсудски отразява до голяма степен страховете на Полша от Руската империя и Прусия, които през XVIII век си поделят страната.
Миедзиморже, подобно на Полско-Литовския съюз през средновековието е трябвало да защитава Централна и Източна Европа от домогванята на големите регионални сили – тогава Тевтонския орден и Великото московско княжество.
Името отразявало концепцията за федерация от Черно до Балтийско море. Тя обаче срещнала силна националистическа съпротива в много от поканените държави. А от великите сили в онзи момент, само Франция подкрепила плана на Пилсудски.
В самата Полша, както и Литва, Латвия, Естония, Финландия, Беларус, Украйна, Унгария и Чехословакия, получили независимост след Първата световна война, националистическите настроения били много силни.
Властите в Сърбия, като победители от конфликта, пък успели да създадат Кралство Югославия, поемайки контрола над Хърватия и Словения и вече чертаели собствени планове за обединение на Балканите, управлявано от Белград.
Териториалните претенции между освободените държави скоро довели до конфликти. Полша, Румъния и Унгария опитали да откъснат част от Украйна в продължила малко повече от 8 месеца война, в която загинали над 25 хил. души.
Амбициите на полското правителство довели и до война с Литва, като дипломатическите отношения между двете държави били възстановени близо две десетилетия по-късно, едва през 1938 г., след ултиматум от Нацистка Германия.
Стълкновения и претенции имало и по границата на Полша и Чехословакия. Всичко това довело до разделение, което направило осъществяването на плана за единна федерация невъзможно.
А и Русия действала активно срещу него. През 1919 г. комунистите взели властта в Източна Украйна, провъзгласявайки народна република. Украинската независимост продължила формално до 1922 г., когато страната влязла в СССР. Междувременно Москва решила да подкрепи териториалните претенции на Украйна и започнала война с Полша. В конфликта загинали над 100 хил. души.
Така идеята за Миедзиморже се провалила, а през 1939 г., точно както се опасявал Пилсудски, Полша била поделена между Нацистка Германия и СССР.
След Втората световна война пък всички държави, към които били отправени покани, без Финландия, са окупирани от съветската армия.
В наши дни идеята на Пилсудски е възродена в Полша, която все така се чувства заплашена от Москва и донякъде разочарована от доминирания от Германия Европейски съюз.
Неин израз е форматът на Вишеградската четворка - геополитическо обединение, в което влизат Полша, Унгария, Чехия и Словакия.
Те активно търсят близки позиции с Украйна, Хърватия, Румъния и този път дори с България.
Zapraszam do czytania analizy projektu #Międzymorze https://t.co/kny6efANK4
— Hold the Trend (@Hold_the_Trend) March 14, 2017
Добави ни в предпочитани източници в Google
