Ш ироката усмивка на Пабло Ескобар от полицейския му портрет остава може би най-разпознаваемото изображение на могъщия колумбийски наркобарон. Кадърът е заснет точно в момента, в който той започва да трупа богатството и властта, с които светът го свързва и до днес.
Лицето на Ескобар е отпечатано върху безброй тениски и плакати, много от които красят студентски общежития по целия свят. Но по времето, когато е направена снимката, Пабло е все още в подножието на своя скандален възход като най-големия наркобарон на Колумбия – път, белязан от нечувано насилие и невъобразимо богатство. Преди това Ескобар е просто поредният млад трафикант с амбиции за бърза печалба.
Дребен престъпник, прочул се първоначално с кражби на автомобили, Ескобар преминава към контрабанда и неизбежно достига до търговията с кокаин. През 1976 г. колумбийските власти го залавят на местопрестъплението. Процедурата е стандартна за всеки заподозрян: снемане на отпечатъци и затворнически портрет.
Тогава снимката е била просто формалност, но днес тя е една от най-известните фотографии в света. Не защото е запечатала човек, способен да ликвидира всеки в полицейския участък, а заради предизвикателната и обезпокоителна усмивка. Тя разкрива необузданата увереност на мъж, който вярва, че един ден ще притежава силата за подобни кървави дела.
Пабло Ескобар бе митологизиран отвъд най-смелите си мечти, докато наследството му продължава да преследва кошмарите на хиляди семейства, чийто живот бе почернен от престъпленията му. Макар да е просто статичен кадър, полицейската снимка е емоционално наситено изображение, уловило безмилостната амбиция на наркобарона и пълното му безразличие към закона.
- Ранният възход на Пабло Ескобар
Пабло Емилио Ескобар Гавирия е роден на 1 декември 1949 г. в Рионегро, Колумбия. Израства в Меделин като третото от седем деца в семейство, живеещо в крайна бедност. Баща му е фермер, а майка му – учителка. Пабло напуска училище на 16-годишна възраст, предпочитайки улиците пред класната стая, където започва своите схеми заедно с братовчед си Густаво.
Въпреки че две години по-късно се връща в училище и дори заявява амбиции да стане президент на Колумбия, той бързо се озовава от грешната страна на закона. В търсене на лесни пари Ескобар краде надгробни плочи от гробищата, за да ги препродава, фалшифицира дипломи и краде коли. Не след дълго започва да внася наркотици.
Използвайки уличната си мрежа в Меделин, той бързо се утвърждава в бизнеса. Докато Колумбия дълго време е известна главно като източник на марихуана, пазарът се променя. Търсенето на кокаин расте главоломно, особено в САЩ, и Ескобар се оказва в идеалната позиция да се възползва от това.
1976-а е ключова година за него. Пабло се жени за Мария Виктория Енао, помага за създаването на безмилостния картел „Меделин“ и е арестуван за първи път. Въпреки че този арест не успява да спре метеорния му възход, снимката от него се превръща в най-емблематичния му портрет.
- Историята зад кадъра
До 1976 г. Ескобар вече е изградил собствена верига от производители, превозвачи и дистрибутори, а бизнесът му процъфтява. През май същата година, на връщане от контрабандна операция в Еквадор, той и хората му са спрени от Департамента за административна сигурност (DAS). В автомобила им са открити около 39 килограма кокаин.
В хитовия сериал „Наркос“ Ескобар избягва ареста с прословутата си мантра „Plata o plomo“ (Сребро или олово). И макар често да е използвал подкупи и насилие, за да излиза от деликатни ситуации, през 1976 г. властите не се поддават на натиск.
Наркобаронът е арестуван. В този ден той носи обикновена риза с яка. Позата му е отпусната, без следа от напрежение. Той гледа директно в обектива и макар кадърът да е просто част от досието му, скоро ще обиколи света.
Причината за популярността му е очевидна. На снимката Ескобар не показва стрес, страх или гняв. Напротив – изглежда уверен, спокоен и дори самодоволен. Сякаш предчувства славата и богатството, които го чакат. Или просто знае колко лесно ще избегне правосъдието.
- Последиците от ареста
Ескобар е бил достатъчно проницателен, за да разбере, че доказателствата са неоспорими. Избягването на присъдата изисква „креативност“ и солидна порция „Plata o plomo“. Според Марк Боудън, автор на книгата „Да убиеш Пабло“, Ескобар успява да подкупи съдията, а двамата агенти, които го арестуват, по-късно са мистериозно убити.
Случаят приключва без присъда или глоба. Остава само снимката – с многозначителния поглед и зловещата усмивка.
Останалата част от историята е известна: Ескобар разширява империята си с изумителна скорост, контролирайки в пика си 80% от световния пазар на кокаин. Смята се, че личното му богатство е достигнало между 30 и 60 милиарда долара.
Кървавото му царуване приключва на 2 декември 1993 г., когато е застрелян от колумбийските власти, докато се опитва да избяга през покривите в Меделин.
Междувременно полицейският му портрет устоя на проверката на времето. Имитиран от актьора Вагнер Моура в Netflix и тиражиран върху сувенири, образът му се превърна в културен феномен. Жертвите на картела му обаче са далеч по-малко очаровани от тази популярност.
Въпреки че Ескобар се представяше за съвременен Робин Худ, строящ болници и жилища за бедните, той стои зад убийствата на хиляди полицаи, политици, журналисти и невинни граждани. През 1989 г. картелът му дори взриви пътнически самолет, отнемайки живота на над 100 души.
Тази снимка, направена преди пика на неговата мощ и моралната му поквара, е запечатала човек, който вече се е чувствал по-силен от закона. И докато полицаите в участъка не са подозирали в какво ще се превърне Пабло, неговата усмивка подсказва, че той вече е знаел бъдещето си.
