О т 24 до 26 април 2026 г. „Топлоцентрала“ ще бъде домакин на четвъртото издание на SHAPESHIFT – тридневен международен фестивал, в който културата, науката, иновациите и технологиите се събират на едно място в рамките на три дни. Тазгодишната тема „The Human Algorithm“ (Човешкият алгоритъм) изследва хибридната интелигентност и поставя въпроса: как да запазим човешката етика, креативност и емпатия в центъра на една все по-автоматизирана реалност?
„SHAPESHIFT не предлага готови отговори. Фестивалът създава пространство за среща – място, в което можем да разберем трансформацията, докато тя се случва,“ споделя Мария Григорова, куратор на SHAPESHIFT и основател на NEXT-DC. „Това е покана не просто да наблюдаваме промяната, а да се научим как сами да бъдем част от нея – не като зрители, а като shapeshifters.“
Инонг Донг работи на пресечната точка между продукт, технологии и дигитална култура. С лидерски опит в Twitch, UNIT9 и McCann, а понастоящем Innovation Officer в Amazon, тя е участвала в проекти, включващи AI, AR/VR/XR и интерактивен сторителинг. В София тя ще представи поглед „отвътре“ за това как платформите и алгоритмите влияят на вниманието ни и какво е необходимо, за да запазим човешката преценка в цикъла.
Вашето пътешествие ви е отвело от Пекин до Италия, Португалия, Белгия и сега Лондон. В професионален план – как тази „мултикултурна перспектива" ви помага да откривате иновационни тенденции, които другите пропускат?
Всичко се свежда до любопитство и гледна точка. Имах щастието да живея в култури, в които дори черното и бялото носят различни нюанси. А това, че бях възприемана като „различна" – като китайка в Италия през 90-те (да, многообразието тогава беше непозната територия...) – изостри усета ми към потенциала на всичко, което се отличава от нормата. Това ме накара да търся контрасти, да забелязвам това, което другите пропускат, и да си представям нещата от ъгли, които не са веднага видими. С други думи, вместо да гледам какво има, аз се увличах по въпроса какво липсва или какво би могло да бъде.
Израстването между толкова различни култури като китайската и италианската сигурно е разпалило любопитството ви. Спомняте ли си конкретна книга, герой или човек от онези ранни години, който ви е дал „разрешение" да мислите нестандартно и да следвате кариера в областта на иновациите?
Винаги съм имала влечение към творчеството, макар и не непременно чрез някаква конкретна фигура. Това, което остана в мен, беше един момент – по-скоро разговор. Когато бях млад криейтив в една рекламна агенция, мой приятел спомена приложение, което може да трансформира визуални обекти в реално време. Той описа ято птици, чиито форми и цветове могат да се контролират от теб и да се променят, докато се движат. Този образ беше прост, почти поетичен и никога не ме напусна. Точно това отвори вратата към генеративното изкуство и интерактивните методи за мен. По стечение на обстоятелствата, това беше и ерата, в която видео мапингът и интерактивните инсталации тъкмо започваха да се появяват. Така че може да се каже, че имах късмета да бъда любознателна в точното време.
Работила си в регионите EMEA, APAC и САЩ. Когато изграждаш високотехнологично преживяване за глобален бранд, как гарантираш, че технологията ще се усети като естествена и близка до толкова различни култури едновременно?
Технологията рядко е героят на историята. Тя е двигателят, а хората не се влюбват в това. Това, което има значение, е преживяването: как се усеща, как комуникира, как се разбира. Интерфейсите, например, могат да варират драстично в различните култури – колко информация се представя, как е структурирана, дори как се интерпретира. Тези разлики са фини, но критични. Интересното е, че колкото по-дълбоко навлизаш в емоционалния слой, толкова по-универсални стават нещата. Хората от много различен произход все още могат да бъдат развълнувани от едно и също чувство на удивление, емоции или спомени, които споделят.
Ръководила си активации в сферата на AI, VR и XR, които не са правени никога преди. Когато стоиш на ръба на нова технология, за която няма инструкции за употреба, как ти и екипът ти намирате смелостта да продължите напред?
Трикът е да оставиш всяка дисциплина да си свърши работата в правилния момент. Започваш, като си позволиш да мислиш мащабно, дори нереалистично мащабно. Това е лесната част. След това идва по-малко бляскавата фаза – разбиването на тази амбиция на модули. Тук се включват техническите екипи, които анализират идеята, идентифицират компонентите ѝ и я изграждат парче по парче. Това, което я кара да проработи, е миксът от гледни точки – често от области, които на хартия нямат нищо общо помежду си. Когато събереш любопитни хора, които са еднакво отдадени на каузата нещо да се случи, започваш да виждаш как се появява една особена химия. Това е магията, която прави невъзможното възможно.
Имаш опит като арт директор на нови медии (New Media Art Direction). За читателите, които смятат, че технологиите са само математика и данни, как твоето артистично око ти помага да проектираш дигитални продукти, в които хората действително се влюбват?
Трябва да можеш да видиш нещо, преди да го изградиш. Вярвам, че „творческата визия“ не е просто да си представяш резултатите, а да ги почувстваш предварително. Трябва да предвидиш емоционалния отговор, който работата ти ще предизвика. Какво кара хората да чувстват? Какво остава в тях след преживяването? В този смисъл, това не е толкова различно от изкуството. Една технически перфектна творба означава много малко, ако не резонира с публиката. Така че това, което прави един дигитален продукт успешен, не е само фактът, че работи, а това, че създава връзка.
Като куратор и лектор на SHAPESHIFT 2026, как темата „Human Algorithm“ (Човешкият алгоритъм) резонира с твоята работа? Иновацията повече за софтуера, който използваме ли е, или за човешката интуиция зад него?
Иновациите обикновено се рамкират като нещо силно технологично, почти по подразбиране. Прекарала съм години в работа с най-съвременните инструменти, така че разбирам защо е така. Но не приемам напълно тази дефиниция. За мен иновацията е много повече интуиция, отколкото софтуер. Тя е в това да използваш наличните инструменти по начини, които действително служат на някаква цел. Технологията е мощна, но тя си остава просто инструмент. Това, което ѝ дава смисъл, е човешката нужда зад нея. Без това дори и най-напредналата система би била излишна.
Живеем в свят, който е по-свързан от всякога, но въпреки това виждаме нарастващо разделение. Вярваш ли, че интерактивните технологии (immersive technologies) могат действително да ни помогнат да се разбираме по-добре, като ни позволят да „влезем в обувките на другия“?
Това зависи от това какво избираме да наречем „имърсив технология“ – термин, който стана приятно преупотребен. Това, което намирам за по-завладяващо, е физическото ангажиране. Преживяванията не трябва просто да стимулират ума, те трябва да включват и тялото. Тогава те стават по-запомнящи се и наистина изживяни. Истинската връзка не идва от пасивното консумиране на съдържание, тя идва от споделените преживявания, споделените реакции и споделените истории. Когато хората преминават през нещо заедно, тогава се появява шансът за изграждане на истинска връзка.
Какво те вълнува най-много в момента в бъдещето на AI – и според теб какво ние, като хора, трябва да внимаваме най-много да защитим, докато продължаваме напред?
Изкуственият интелект е едновременно очарователен и на моменти леко смущаващ. Един професор, когото познавам, веднъж използва латинския израз „corruptio optimi pessima“. Това означава, че „Развращаването (корупцията) на най-доброто е най-голямото зло“. Нещо мощно, когато се използва неправилно, умножава провала си. Така виждам аз AI. Потенциалът му е огромен, но всичко зависи изцяло от това как ще изберем да го използваме.
