В сърцето на арктическия архипелаг Свалбард, на повече от 1000 километра от континентална Норвегия, се намира Лонгиърбиен — едно от най-суровите и необичайни населени места на планетата. Там действа закон, който звучи като изваден от фантастичен роман: забранено е да умираш в града.
Причината зад този на пръв поглед абсурден закон не е ексцентричност, а строго необходима предпазна мярка, наложена от самата природа. Вечният студ в района прави погребенията не само трудни, но и опасни.
Лонгиърбиен е толкова студен, че телата на погребаните там не се разлагат - най-високите температури са едва между 3 и 7 градуса Целзий, а най-студените са под -40 градуса.
По данни на норвежките власти, учените са откривали живи вируси и бактерии, запазени в перфектно състояние в телата на хора, погребани преди десетилетия. Особена тревога предизвиква фактът, че ако покачващите се температури нарушат вечния студ, тези патогени може да се освободят обратно в околната среда.
Заради тази заплаха, през 1950 г. е въведена строга забрана за погребения в рамките на града. Гробищата са затворени, а хората, които са смъртоносно болни в Лонгиърбиен, се транспортират до континентална Норвегия преди смъртта си— на близо 1000 километра разстояние.
Не само смъртта е нежелана
Освен че не се допуска да умреш в града, в Лонгиърбиен е нежелано и раждането. Бременни жени се насърчават да напуснат града поне месец преди термина си, тъй като в селището няма адекватни медицински условия за родилна помощ. Това превръща Лонгиърбиен в едно от малкото места по света, където не се ражда и не се умира.
А ако все пак смъртта настъпи?
В редки случаи, когато някой почине внезапно, преди да бъде транспортиран, тялото се кремира. Но и това не е лесна процедура. Изисква се специално разрешение от държавата, а урните също трябва да бъдат пренесени извън пределите на града.
Макар за външен наблюдател тези правила да звучат абсурдно или дори зловещо, те са пример за това как природата диктува живота – и смъртта – в най-северния град на света.
В Лонгиърбиен смъртта не е просто лична трагедия – тя носи потенциална опасност за цялата общност.
