Обект "Ханфорд": "Фабриката за апокалипсис" в сърцето на проекта "Манхатън"

А томният взрив, който порази Нагасаки през 1945 г., може да се проследи до обекта "Ханфорд" - нищо неподозираща пустиня в щата Вашингтон, където през 20-и век са произведени колосални количества радиоактивен материал. Дните на изпомпване на плутоний отдавна са отминали, но обектът е оставил ядрен боклук, който продължава да има въздействие върху страната.

Разположен на площ от около 1550 кв. км в югоизточната част на Вашингтон, обектът "Ханфорд" е създаден през 1943 г. в рамките на проекта „Манхатън“ с единствената цел да произвежда плутоний в промишлени мащаби. С помощта на девет ядрени реактора и пет големи комплекса за преработка на плутоний чрез облъчване на уранови горивни пръти се изработват огромни количества оръжеен плутоний.

Произведеният тук материал е отговорен за някои от най-разрушителните експлозии, създавани някога от хората, поради което писателят Стив Олсън го нарича уместно „Фабриката за апокалипсис“ в книгата си за обекта от 2020 г.

В първите дни на съществуването на обекта плутоният се изпраща от Ханфорд в лабораторията Лос Аламос в Ню Мексико, където учените от проекта „Манхатън“ го използват за разработването на атомни оръжия. Част от този материал попада в атомната бомба, използвана при теста „Тринити“, първото денонсиране на ядрена бомба, и втората, хвърлена върху Нагасаки в последните дни на Втората световна война.

Мястото, намиращо се в селската част на окръг Бентън във Вашингтон, е избрано заради изобилието от студена вода, осигурявана от река Колумбия, която е необходима за охлаждане на ядрените реактори.

Мястото е сравнително отдалечено, въпреки че стотици хора са изгонени от домовете си, за да го създадат. В началото на 1943 г. около 1500 местни жители получават писмо от правителството на САЩ, в което се казва, че трябва да освободят имотите си в рамките на 90 дни. Междувременно армията е изпратена да забрани на няколко местни племена, които от незапомнени времена разчитат на района за традиционни практики, да се завърнат.

Hanford Site: The "Apocalypse Factory" At The Heart Of The Manhattan Projecthttps://t.co/ao4B2begq7

— IFLScience (@IFLScience) November 14, 2024

Между 1944 г. и 1989 г. в обекта са произведени 74 тона плутоний за програмата за ядрени оръжия на страната. Излишно е да казваме, че това е довело до създаването на адски много радиоактивни странични продукти и отпадъци, включително 56 милиона галона облъчени отпадъци, които са били съхранявани в 177 големи подземни резервоара, направени от бетон и облицовани със стомана.

Производството е преустановено в края на 80-те години на миналия век към края на Студената война и е стартирана програма за почистване на обекта, но процесът се оказва сложен.

Смята се, че през годините Министерството на енергетиката е изхвърлило милиони галони отпадни води директно в почвата и река Колумбия. В статия от 1992 г., публикувана в „Ню Йорк Таймс“, се обяснява, че радиацията, изпусната от обекта „Ханфорд“ в реката, е достигнала до Тихия океан, на повече от 322 км надолу по течението. По пътя си тя замърсява рибата и питейната вода, излагайки хиляди хора на „потенциално опасни дози“. 

Наред с умишленото изпускане на отпадъчни води, подземните резервоари за съхранение са изпълнени с проблеми и са склонни към течове. През 2013 г. губернаторът на Вашингтон твърди, че резервоарите губят от 150 до 300 галона всяка година. Тази изтекла вода се просмуква в околната почва и водоносните пластове, като се разпространява в цялата околна среда.

През 80-те години на миналия век замърсяването на подпочвените води възлиза на около 207 кв. км, а около 155 кв. км от подпочвените води остават замърсени над федералните стандарти. В резултат на това големи части от обекта са недостъпни за хора.

Радиацията оказва сериозно влияние върху здравето на хората в региона, дори десетилетия след затварянето на обекта. При хората, живеещи в близост до обекта "Ханфорд", които са известни като „хора, живеещи в зоната на замърсяване“, са регистрирани повишени нива на рак, заболявания на щитовидната жлеза, безплодие и лимфни заболявания.

Проучване от 2003 г. на „лица, живеещи в близост до обекта "Ханфорд", които са живели в периода 1944-1995 г., разкрива повишена честота на различни видове рак, по-специално рак на щитовидната жлеза, тумори на централната нервна система и рак, засягащ женската репродуктивна система.

Длъжностните лица все още се борят за решаване на много от проблемите в "Ханфорд", а почистването се очаква да приключи едва след няколко десетилетия. Въздействието на този сравнително кратък период на разхищение на плутоний обаче ще остане за много, много по-дълго време.

„Плутоният има период на полуразпад от 24 000 години, което го превръща в проблем, който по своята същност се предава на поколенията. Почистването не прави така, че отпадъците от "Ханфорд" да изчезнат“, казва д-р Шанън Крам, доцент в Училището за интердисциплинарни изкуства и науки към Вашингтонския университет в Ботел, в изявление от 2023 г..

„Голяма част от тях ще останат там завинаги, в човешките мащаби на времето.“

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase