Ефектът на Матилда е явление, което обосновава склонността на хората да забравят учените от женски пол. Името на този ефект е дадено в почит към войнствената феминистка Матилда Джослин Гейдж, която още в края на 19-и век осъжда невидимостта на жените в науката.
Подобно на наскоро починалата французойка Март Готие, чиято решаваща роля в откриването на тризомия 21 или синдром на Даун, е "забравена", приносът на много жени учени към изследванията е омаловажен или дори отречен, предаде Франс прес.
Именно Март Готие (10 септември 1925 - 30 април 2022) доказва наличието на допълнителна хромозома при хората със синдрома на Даун. Откритието обаче се приписва на един човек - Жером Льожон, а името му, погрешно изписано, е изместено на второ място сред подписалите статията, която потвърждава резултатите, получени от френския екип през 1959 г.
Сред най-известните случаи, е този на британската химичка Розалинд Франклин, която първа идентифицира двойно-спиралната структура на ДНК. През октомври 1962 г. обаче Нобелова награда за медицина е присъдена на трима мъже за това откритие. Подобно нещо се случва и на британската астрофизичка Джослин Бел, която през 1967 г. открива първия пулсар. Наблюденията ѝ донасят Нобелова награда на нейния научен ръководител, без името ѝ да се свързва с престижното отличие.
Ефектът на Матилда
Пренебрегването на приноса на жените учени към изследванията е теоретично обосновано в началото на 90-те години на миналия век от историчката Маргарет Роситър. Тя доразвива теорията на социолога Робърт Кинг Мъртън, според която някои велики личности са получили признание за сметка на техни близки, участвали в изследванията им. Концепцията е наречена "ефектът на Матей" във връзка със стих от Евангелието. Маргарет Роситър установява, че този ефект се засилва многократно, когато се отнася за жени учени.
"През 19-и век жените в Европа на практика са били изключени от света на науката в името на тяхната така наречена природна непълноценност", обяснява Луи-Паскал Жакмон, историк, специализиран в историята на жените и науката.
Ако са били сестри, майки, съпруги или дъщери на учени, те са могли да участват заедно с тях в развитието на дисциплината, но ролята им е омаловажавана, като тази на физичката Милева Марич - първата жена на Алберт Айнщайн. Дори името на Мария Кюри почти систематично е свързвано с това на съпруга ѝ.
"Политиките за демократизация на образованието след Втората световна война допринесоха да се увеличи броят на момичетата и жените в науката. Кариерите им обаче се сблъскваха със стъклен таван", допълва Жакмон.
Дори и през 21-и век жените учени от по-високо ниво все още се смятат за "изключителни", отбелязва специалистът. "Дълго време ролята на жените беше възприемана като подчинена, спомагателна. Имената на докторантките вече не се пропускат от трудовете им, но признанието отнема време", добавя физичката Силвен Тюрк-Шиез, бивша председателка на асоциацията "Жени и науки".
Във всеки случай, имената на жените не се цитират достатъчно в учебниците, изразява съжалението си Натали Пижар-Мико, историчка, специализирана в историята на жените в науката и медицината. "Това създава впечатлението, че научните изследвания са ограничени до шепа жени", допълва тя.
Асоциацията "Жоржет Санд", която се стреми към по-добра видимост на жените в публичното пространство, организира множество семинари по тези въпроси в колежи и гимназии. "Днес жените в научните области усвояват материята изключително добре, но нямат енергията и нагласата да се борят срещу невидимостта, да се защитават, когато някой монополизира работата им", казва основателката на асоциацията Офели Латил. "Трябва да умеем да казваме: Не, този труд е мой", допълва тя.
