Е дна от най-бляскавите и скандални сцени в историята на шоубизнеса, тази снимка от 1957 г. на София Лорен и Джейн Мансфийлд разкрива далеч повече, отколкото изглежда на пръв поглед, пише ВВС.
През април 1957 г., по време на вечерята „Добре дошли в Холивуд“, организирана в чест на София Лорен в прочутия ресторант Romanoff's в Бевърли Хилс, Джейн Мансфийлд влиза със съвсем конкретна цел. Бляскавото парти, организирано от Paramount Studios, събира на едно място някои от най-големите звезди на Холивуд по онова време – Барбара Стануик, Монтгомъри Клифт, Гари Купър, Шели Уинтърс и други. Но именно една откровена снимка на Лорен и Мансфийлд ще превърне вечерта в незабравим момент от холивудската история.
'Jayne Knew Exactly What She Was Doing': Unpacking the Iconic Side-Eye of Sophia Loren and Jayne Mansfield https://t.co/cEiwhhpr5q
— iToim.com 🇬🇧🇺🇲🇨🇦 (@iToim_Com) June 28, 2025
Според Ийв Голдън, автор на биографията „Джейн Мансфийлд: Момичето не можеше да се сдържи“, Мансфийлд е искала да насочи цялото внимание към себе си. След като подписва седемгодишен договор с Warner Bros. през февруари 1955 г., тогава 24-годишната русокоса бивша Playboy Playmate е представяна като основната съперничка на Мерилин Монро, която по това време създава трудности на 20th Century Fox, казва Голдън пред BBC.
Само за осем месеца излизат два от най-успешните ѝ филма – „Момичето не може да се сдържи“ (1956) и „Ще развали ли успехът Рок Хънтър?“ (1957), които я утвърждават като звезда.
„Тя се приближи и се настани точно до София Лорен... Джейн знаеше точно какво прави.“ — Ийв Голдън
По това време София Лорен е едва на 22 години. Родена и израснала в Италия по време на фашисткия режим на Мусолини, нейната майка също е имала актьорски амбиции, споделя Мери Ан Макдоналд Каролан – автор на „Трансатлантическият поглед: Италианско кино, американски филм“.
Лорен участва в конкурси за красота като тийнейджърка, където среща бъдещия си съпруг – продуцентът Карло Понти. Той става неин ментор и продуцент на ранните ѝ филми. След края на Втората световна война, Холивудските студиа заливат Италия, възползвайки се от ниските разходи за продукция.
„По онова време обменът между Италия и Америка – артистичен, икономически и културен – е бил изключително интензивен“, казва Каролан.
След успеха на „Аида“ (1953) и „Златото на Неапол“ (1954), прожектиран на фестивала в Кан, Paramount подписва договор с Лорен с надеждата, че ще се нареди сред иконите на европейското кино като Лесли Карон, Ингрид Бергман и Марлене Дитрих.
До април 1957 г. моментът за дебюта ѝ пред холивудския елит настъпва – именно на това парти в Romanoff's, където последна влиза Джейн Мансфийлд. „Облечена в голямо кожено палто“, разказва Голдън, Мансфийлд го сваля, за да разкрие сатенена рокля с гол гръб и дълбоко деколте – ефектен тоалет, предназначен да предизвика сензация. „Тя се приближи и се настани точно до София Лорен“, казва Голдън. „Определено беше планирано. Джейн знаеше точно какво прави.“
Фотографите Делмар Уотсън и Джо Шиър улавят момента: Мансфийлд гледа директно в обектива, а Лорен хвърля прочутия си страничен, пронизващ поглед към деколтето ѝ – момент, който ще остане в историята като най-емблематичният „кос поглед“ в Холивуд.
- Фотография, която живее вече близо 70 години
Днес, 68 години по-късно, снимката остава културен феномен. Пресъздавана от знаменитости като Хайди Клум, Ана Никол Смит, Сидни Суини, Мод Апатоу, София Вергара и Джули Боуен, изображението продължава да провокира интерес, защото визуализира сблъсъка на два архетипа – елегантност срещу ефектност, Европа срещу Америка, брюнетка срещу блондинка.
„Изглежда, сякаш нарочно са се облекли като противоположности“, отбелязва Каролан.
Но фотографията има и по-тъмна страна. Тя подхранва стереотипа за враждебност между жени и популяризира идеята за задължителното женско съперничество – внушение, което не отговаря на истината. Лорен и Мансфийлд се срещат само веднъж, а Лорен по-скоро изглежда разтревожена от възможен „грешен ход“ на Мансфийлд. В интервю за Entertainment Weekly от 2014 г. Лорен си спомня:
„Погледнете снимката. Къде са ми очите? Гледам зърната ѝ, защото се страхувам, че ще паднат в чинията ми. Вижда се страхът в лицето ми. Страхувах се, че роклята ѝ ще експлодира – бум! – и ще се разлее по масата.“
- Образи, съдби, наследства
В документалния филм „Моята мама Джейн“, дъщерята на Мансфийлд – актрисата Маришка Харгитей – се опитва да възстанови образа на майка си, която е загубила, когато е била едва на три години. В интервю за Vanity Fair, Харгитей признава, че снимката я е травмирала като дете.
„Беше мъчително да видя друга жена да гледа майка ми по този начин.“ С времето тя изгражда сдържан публичен образ, коренно различен от екстравагантния стил на Мансфийлд.
Документалният филм представя Джейн Мансфийлд като изключително интелигентна и талантлива жена – свирела е на цигулка и пиано, владеела е три езика, а списание Life я нарича „най-умната глупава блондинка на Бродуей“. Въпреки това, този вечерен момент в Romanoff’s бележи повратна точка. Звездата на Лорен изгрява – тя печели "Оскар" през 1960 г. за „Две жени“, ставайки първата актриса, удостоена с наградата за чуждоезична роля. Кариерата на Мансфийлд, напротив, тръгва надолу. От 20th Century Fox остават разочаровани от действията ѝ и спират да инвестират в нея.
До 1962 г. Мансфийлд е освободена от студиото. „Остана с огромна къща за изплащане и три деца“, казва Голдън. За да издържа семейството си, започва да се изявява на откривания на супермаркети и бензиностанции. „Знаеше какво иска, но нямаше представа как да го постигне. Имала е нужда от силен, умен мениджър.“
За разлика от нея, Лорен разчита на съветите на Карло Понти – човек с дълбоки познания за индустрията. „Тя беше изключително прозорлива и знаеше как да се движи в сложния свят на медиите“, отбелязва Каролан.
Благодарение на стратегическия си подход, Лорен успешно съчетава участия в холивудски и италиански продукции, оставайки актуална повече от седем десетилетия.
Животът на Мансфийлд завършва трагично – тя загива в катастрофа през 1967 г. на 34-годишна възраст, докато пътува между участия. „Обичаше прожекторите. Обичаше феновете си. Превърна се в своята публична персона“, казва Голдън. „Можете да я наречете първата риалити звезда – живееше живота си пред публика.“
Каролан признава, че въпреки краткия си звезден миг, Мансфийлд проправя път за актриси като Лорен, Бриджит Бардо и Клаудия Кардинале. Макар срещата между Лорен и Мансфийлд да е била еднократна, снимката продължава да циркулира. Лорен редовно е канена да я подпише, но отказва.
„Не искам да имам нищо общо с това. И също – от уважение към Джейн Мансфийлд. Тя вече не е сред нас.“
Документалният филм „Моята мама Джейн“ е достъпен за стрийминг в Max.
