О казва се, че фантастиката на Кристофър Нолан „Интерстелар“ може да се окаже бъдеща реалност, пише Times of India.
Според ново проучване около една от най-близките ни звездни съседки обикаля квартет от подобни на Земята светове, всеки от които е с приблизително 20-30 % от размера на нашата планета. Тези скалисти извънземни светове са достатъчно близо, за да могат бъдещите поколения хора да ги посетят с помощта на усъвършенствани технологии за ракетно задвижване. Въпреки това вероятността там да бъде открит живот е малка.
Нови родини!
Астрономите отдавна подозират, че поне една екзопланета обикаля около Звездата на Барнард - червено джудже с маса около една шеста от тази на нашето Слънце. Намираща се на 5,97 светлинни години от Земята, тя е четвъртата най-близка до нашата Слънчева система звезда след трите звезди от системата Алфа Кентавър. (Около звездите от системата Алфа Кентавър са открити и пет потенциални планети, макар че все още не всички от тях са потвърдени.)
Червените джуджета са най-разпространеният тип звезди във Вселената, но повечето от тях са твърде отдалечени от Земята, за да могат изследователите лесно да открият планети около тях. Въпреки това новите резултати показват, че около тези миниатюрни звезди може да има много малки скалисти планети.
По-рано изследователите смятаха, че звездата на Барнард е придружена от екзопланета газов гигант, подобна на Юпитер, тъй като звездата често се колебае ту по-близо, ту по-далеч от Земята. Тези колебания предполагат, че нещо гравитационно дърпа звездата, подобно на начина, по който Луната влияе на земните приливи и отливи. Доказването на съществуването на такава планета обаче е предизвикателство. Новата надежда!
В ново изследване, публикувано на 11 март в The Astrophysical Journal Letters, изследователите твърдят, че са открили, че това люлеене не е причинено от един газов гигант, а от комбинираната гравитационна сила на четири по-малки скалисти свята, всеки от които е около четири пъти по-масивен от Меркурий.
„Това е наистина вълнуващо откритие. Звездата на Барнард е наш космически съсед, но ние знаем толкова малко за нея“, казва в изявление Ритвик Басант, водещ автор на изследването и докторант в Чикагския университет.
Новооткритите светове, които все още не са официално наречени, са „толкова близо до родната си звезда, че обикалят само за няколко дни“, пишат изследователите. „Това вероятно означава, че те са твърде горещи, за да бъдат обитаеми.“ Тези открития вероятно изключват и други екзопланети, които обикалят в обитаемата зона на звездата на Барнард.
Въпреки това тази система може да не остане необитаема завинаги. Въпреки че понастоящем Звездата на Барнард е недостъпна за хората с помощта на съществуващите технологии за ракетно задвижване, бъдещите поколения може да успеят да пътуват до тези новооткрити планети и да ги колонизират с помощта на усъвършенствани методи за задвижване, като например двигатели за ядрен синтез или светлинни платна.
За изследователския екип най-вълнуващият аспект на изследването е откриването на светове, които са толкова близо до Земята.
„Открихме нещо, което, надяваме се, човечеството ще познава завинаги. Чувството на откритие е невероятно“, казва Джейкъб Бийн, астроном от Чикагския университет, който специализира в областта на екзопланетните системи.
Скритите места:
Повечето екзопланети се откриват, когато преминават пред звездата-приемник, блокирайки част от светлината, насочена към Земята. В този случай обаче изследователите смятат, че наблюдаваме звездата на Барнард отгоре, което означава, че нейните планети не преминават между нея и нас. Вследствие на това учените често наричат Звездата на Барнард „големия бял кит“ в лова на планети.
За да преодолее това предизвикателство, изследователският екип използва MAROON-X - инструмент, прикрепен към телескопа Gemini North на вулкана Мауна Кеа в Хавай. В продължение на 112 нощи в продължение на три години телескопът открива фини промени в движението на Звездата на Барнард, което позволява на изследователите да определят броя и масите на планетите, които обикалят около звездата.
Първоначално MAROON-X идентифицира само три планети. Въпреки това в друго проучване, публикувано през октомври 2024 г., изследователите идентифицираха четвърта планета с помощта на подобен инструмент, наречен ESPRESSO, на Много големия телескоп в Чили. Чрез комбиниране на данните от MAROON-X и ESPRESSO изследователите успяха да потвърдят съществуването на тази четвърта планета.
Използването на данни от двата инструмента също така разсейва съмненията за подвеждане от аномалии в някой от наборите от данни, което увеличава тяхната увереност в резултатите.
