И сторическите суеверия за черните котки са оставили дълбока следа, особено в Средновековна Европа, където те са били свързвани с вещици и злонамерени сили. Това довежда до масови гонения и жестоко отношение към тези животни. В същото време обаче, в някои култури черните котки са символ на късмет и защита, а хората са ги почитали и се възхищавали на мистичната им природа. Тази двойственост на възприятията към черната котка продължава и днес — от Снежанка II в „Семейство Симпсън“ до котарака Феликс и смокинг котарака Силвестър — което прави нейния образ толкова интересен и многопластов в културното ни съзнание, съобщи Historic Mysteries.
Праисторическият страх от котки
Суеверията могат да бъдат отрицателни или положителни, в зависимост от контекста. Въпреки че това е спекулация, произходът на суеверията за черни котки може да идва от нашите праисторически човешки предци. Ранният човек е имал сериозен проблем с котките, тъй като много от тях са били значително по-големи от съвременните. Освен това големите котки са имали ненаситен месояден апетит и понякога дори са нападали хора. Тъй като хората не винаги са били на върха на хранителната верига, страхът от котките е бил жизненоважен за оцеляване. Ако някой е попаднал в близост до огромния южноамерикански смилодон — саблезъбия тигър, именно страхът му е можел да му помогне да се бие или да избяга.
Този ранен страх от котки вероятно е създал първично недоверие към тях, което повечето хора са преодолели, когато котките са станали по-малки. Въпреки че никой не знае какъв цвят е бил смилодонът, именно черните котки са се превърнали в основната цел на негативните суеверия.
Лошо суеверие за черна котка
През Средновековието се наложили лоши суеверия, свързани с черните котки. Някои хора им приписвали зловещи качества. Норманите и германците вярвали, че подобно на черния гарван, черната котка е знак за наближаваща смърт. Смятали, че ако черна котка пресече пътя ви, това носи лош късмет. Страховете от черните котки се разпространили из цяла Европа с течение на времето и довели до масови убийства на тези животни. Въпреки че в някои райони на Европа, като например части от Великобритания, е имало и положителни суеверия, свързани с черните котки, те често са били неразбрани и малтретирани.
Вещици и черни котки
Средновековието, наричано още Тъмните векове в Европа, е период на множество суеверия, произтичащи от ранни духовни вярвания и липсата на научно разбиране за природата. Преследването на хора, обвинени в това, че са вещици, е ясен пример за това. Мнозина вярвали, че вещиците и черните котки действат заедно. Смятало се, че дяволът изпраща черната котка, за да помага на вещицата в злите ѝ дела. Освен това се е вярвало, че вещиците могат да се превръщат в черни котки, за да се промъкват в сенките и да хвърлят магии върху нищо неподозиращи хора.
Невинни жени (и някои мъже), както и черни котки, са били преследвани несправедливо. Смята се, че стотици хиляди души, обвинени във вещерство, са били убити из цяла Европа. Черните котки също са били масово унищожавани, което вероятно е допринесло – в съчетание с други екологични фактори – за неконтролируемото нарастване на популацията на мишките. А именно мишките са разпространили болестта, известна като бубонна чума, отнела живота на над 25 милиона души само в рамките на пет години.
Страхове, пренесени в Америка
По-късно някои религиозни групи от Европа пренесли своите суеверия за вещици и черни котки в Америка. Все още силно обвързани с ненаучни вярвания, мнозина от тях вярвали, че сред тях живеят вещици и дяволът. Така ловът на вещици се превърнал в легитимна и дори печеливша практика, а преследването на заподозрени вещици и черни котки продължило – включително чрез известните процеси срещу вещици в Салем и на други места.
Ужасяващо е, че черните котки също ставали жертва на масови убийства, особено във вторниците след Заговезни – в дните преди началото на Великите пости.
