В зората на IX в., когато Дунавска България вече е утвърден фактор на Балканите, съдбата изправя хан Крум срещу един от най-амбициозните византийски императори – Никифор I Геник. Това е история не просто за сблъсък на армии, а за държавническа далновидност, смразяваща жестокост и урок, който остава в съзнанието на поколения.
- Историческият контекст
След възкачването си на българския престол през 803 г., хан Крум бързо показва качества на силен и реформиращ владетел. Той укрепва вътрешната организация на държавата и разширява териториите ѝ – най-вече на запад, като унищожава Аварския хаганат, и на юг, откъм границите с Византия. Византийският император Никифор I, притиснат от икономически и политически кризи в Константинопол, решава да демонстрира сила и предприема мащабен поход срещу България.
През юли 811 г. византийската армия, наброяваща между 30 000 и 40 000 души, нахлува в българските земи. Император Никифор лично повежда войската и не просто превзема столицата Плиска – той я ограбва и опожарява, като по пътя си не щади ни хора, ни селища. Българският владетел предлага мир, но Никифор арогантно отказва: „Не мога да дам мир на онзи, който няма мир да ми даде“, гласят думите, приписвани на византийския владетел.
OTD in 811, Khan Krum and the Bulgarian army annihilated Emperor Nicephorus I and his Byzantine forces at the Battle of Vărbitsa Pass. Krum encased the skull of Nicephorus in silver and used it as a cup for drinking. Some of my 15mm troops of the period, minus the cup! pic.twitter.com/mQxeSBEXTt
— Balkan History (@Balkan_Dave) July 26, 2023
- Клопката във Върбишкия проход
Хан Крум, известен със своята находчивост, не се впуска в пряка битка. Вместо това подготвя засада във Върбишкия проход – тесен, стръмен планински път, който византийците трябва да преминат, за да се върнат към Тракия. Докато армията на Никифор се опитва да се изтегли от опожарената Плиска, българите изграждат укрепления, барикадират прохода и обкръжават византийците.
На 26 юли 811 г. започва решителната битка. Византийската армия е напълно блокирана, без възможност за маневри или отстъпление. Българите атакуват от всички страни с опитна конница, пехота и ловко водени удари. Резултатът е пълно унищожение на византийската армия. Загиват хиляди войници, включително самият император Никифор I. Това е първият случай в европейската история, когато действащ византийски император загива в бой с друг народ.
- Легендата за черепа на Никифор
Today in AD 811, a Roman army was demolished at the Battle of Pliska.
— 🏛 𝐒𝐭𝐞𝐯𝐞𝐧 🏛 (@nonregemesse) July 26, 2023
The Bulgar Khan Krum maneuvered his men into the mountain passes to attack them returning home after sacking Pliska.
The Emperor Nikephoros I didn’t set up camp defences and his skull was turned into a cup pic.twitter.com/PTIwTokDyi
След битката, хан Крум заповядва да бъде намерено тялото на Никифор. То е разпознато сред множеството трупове, а черепът на императора е отделен, обкован със сребро и превърнат в пищна чаша. Според хронистите, Крум използвал тази чаша на тържества и пиршества, за да пие вино – символичен акт на пълна победа и унижение за Византия. С този ритуал ханът не само подчертава военното си надмощие, но и изпраща послание към враговете си – България е сила, с която трябва да се съобразяват.
Макар тази легенда да има елементи на мит, тя е потвърдена от няколко византийски и латински източника, включително от хрониста Теофан Изповедник, и се е превърнала в един от най-ярките символи на ранносредновековната българска мощ.
- Значението на победата
Битката при Върбишкия проход не е просто военен триумф. Победата утвърждава хан Крум като един от най-способните и влиятелни владетели в Европа по онова време. След нея Крум разширява още повече границите на българската държава и започва подготовка за собствен поход към Константинопол – мечта, която, макар и неизпълнена при него, ще остане жива в българската история.
Хилари Клинтън
На 26 юли 2016 г. във Филаделфия Хилари Клинтън печели номинацията на Демократичната партия с 2842 делегати, докато основният ѝ опонент, Бърни Сандърс, печели 1865. Така тя става първата жена, номинирана за президент от голяма политическа партия в САЩ. В знак на партийно обединение, Сандърс отправя молба към гласувалите за него делегати да подкрепят Хилъри Клинтън.
Сред нейните опоненти на общите избори бяха републиканецът Доналд Тръмп, либертарианецът Гари Джонсън и Джил Стайн от Зелената партия. По време на конвенцията, WikiLeaks публикува имейли, които предполагат, че Националният комитет на Демократическата партия и кампанията на Клинтън са наклонили предварителните избори в полза на Клинтън.
Hillary accepted the Democratic nomination for president on Thursday. (There were balloons.) https://t.co/yURPGlmYkR pic.twitter.com/jbh1J7Oqwx
— Hillary Clinton (@HillaryClinton) July 30, 2016
Клинтън имаше значителна преднина в националните анкети пред Тръмп през по-голямата част от 2016 г.
В началото на юли Тръмп и Клинтън бяха наравно в основните анкети, след като ФБР приключи разследването си на имейлите ѝ. Директорът на ФБР Джеймс Коми заключи, че Клинтън е била „изключително небрежна“ при боравенето си с класифицирани правителствени материали. В края на юли Тръмп спечели първата си преднина пред Клинтън в основните анкети след отскок от три до четири процентни пункта на конвенцията на Републиканската национална конвенция.
Клинтън беше победена от Доналд Тръмп на президентските избори на 8 ноември 2016 г. До ранните сутрешни часове на 9 ноември Тръмп беше получил 279 прогнозни гласа от електоралната колегия, като за победа бяха необходими 270; медийни източници го обявиха за победител. След това Клинтън се обади на Тръмп, за да признае загубата си и да го поздрави за победата, след което Тръмп произнесе победната си реч. На следващата сутрин Клинтън произнесе публична реч за признаване на загубата, в която призна болката от загубата си, но призова поддръжниците си да приемат Тръмп за свой следващ президент, казвайки: „Дължим му отворено съзнание и шанс да води.“
Въпреки че Клинтън загуби изборите, като спечели само 232 електорални гласа срещу 306 на Тръмп, тя спечели народния вот
с повече от 2,8 милиона гласа, или 2,1% от избирателната база. Тя е петият кандидат за президент в историята на САЩ, спечелил народния вот, но загубил изборите.
Още събития на 26 юли:
- 1908 г. – В САЩ се създава Бюро за разузнаване, което през 1935 е преименувано във ФБР.
- 1956 г. – След като Световната банка отказва да финансира строежа на Асуанската язовирна стена египетският президент Гамал Абдел Насър обявява национализация на Суецкия канал, с което предизвиква международно недоволство.
Родени:
- 1856 г. – роден е ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу („Оръжията и човекът“, „Цезар и Клеопатра“)
- 1875 г. – роден шейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг
- 1928 г. – роден е американският режисьор Стенли Кубрик („Спартак“, „2001: Космическа одисея“, „Портокал с часовников механизъм“, „Сиянието“, „Широко затворени очи“)
- 1942 г. – родена е българският политик Людмила Живкова
- 1943 г. – роден е британският музикант Мик Джагър
- 1945 г. – родена е английската актриса Хелън Мирън („Екскалибур“, „Кралицата“, „Бесни страшни пенсии“)
- 1959 г. – роден е американският актьор Кевин Спейси („Работещо момиче“, „Седем“, „Обичайните заподозрени“, „Зараза“, „Време да убиваш“, „Поверително от Ел Ей“, „Американски прелести“)
- 1964 г. – родена е американската актриса Сандра Бълок („Скорост“, „Докато ти спеше“, „Мрежата“, „Време да убиваш“, „Мис таен агент“)
- 1967 г. – роден е английският актьор Джейсън Стейтъм („Две димящи дула“, „Гепи“, „Транспортер“, „Бързи и яростни“)
- 1973 г. – родена е английската актриса Кейт Бекинсейл („Пърл Харбър“, „Авиаторът“, „Ван Хелсинг“, „Подземен свят: Еволюция“, „Зов за завръщане“)
Починали:
- 1952 г. – умира аржентинската първа дама Ева Перон
- 2023 г. – умира ирландската певица Шинейд О'Конър
