И мената на ветровете по българското черноморие ни връщат назад, в едно пътешествие във времето в епохитета на микенските царе и Троя, красическа Гърция, древен Рим, Венеция, Генуа, Византия, Арабския халифат и Османската империя.
Розата на ветровете е метеорологичен термин и представлява векторна диаграма на ветровете за дадено място и за определен период от време. Векторите зависят от повторяемостта и средната скорост на ветровете в съответните посоки.
Старогръцки, римски, италиански, арабски и турски думи се откриват в запазените от моряците по цялото българско черноморско крайбрежие имена на ветрове, които оформят съвременните ветрови рози в отделните градове. Дългогодишно морско етнографско проучване, направено от специалисти на Центъра по подводна археология (ЦПА) между 1979 - 2004 г., събира данни за тези имена. Те са установили - 27 различни рози, като в някои от рибарските общности се пазят данни за повече от един вариант. Най-много запазени варианти - по четири, има в две от южните градчета - Созопол и Приморско.
Днес повечето ветрове носят имената на посоките на света - северен, североизточен, източен, югоизточен, южен, югозападен, западен, северозападен. Не винаги е било така в древността - да, част от ветровете носят имената на посоките, от които идват, други обаче имат божествен произход. И до днес са познати боговете от гръцката митология Борей, Зефир, Евър и Нот. Борей (Бореас) е "севернякът", богът олицетворение на северния вятър. Евър (Еурос) е богът-олицетворение на бурния югоизточен или източен вятър в Средиземноморието. Нот (Нотос) е южнякът, т.е. богът на южния вятър, а Зефир (Зефирос) е богът на западния вятър, довеждащ дъжда.
Част от тези имена откриваме и в съвременните черноморски рози на ветровете. Да, и днес много от ветровете имат свои специални имена, които моряците ползват. Повечето от хората са чували за мистрала или за сироко дори и да не са свързани с морето. От къде обаче идват тези имена?
Изследването на специалистите от ЦПА показва ясно разграничение между северното и южното черноморие по отношение на имената на ветровете. На север много по-често имената имат видим турски произход, докато на юг - те са със старогръцки, римски или арабски произход.
"Днес корабът "Анастасия" няма да пътува до острова поради "Грео Драмодана" - поривист северен вятър, образуващ големи подводни вълни - сологан, които създават изключителен дискомфорт при пътуване до острова и правят рисковано приставането на кея "Света Анастасия". Съжаляваме и ние от екипа на "Св. Анастасия" за пропуснатия прекрасен слънчев ден на острова. Надяваме се утре морето да е благосклонно към всички нас." Това съобщение, публикувано преди няколко години във фейсбук страницата на туристическия комплекс "Остров Света Анастасия", показва колко живи са в българското морско общество специалните имена на ветровете.
Бургас, попада в гръцкоезичната част на българското черноморско крайбрежие по отношение на имената на ветровете. В нея използваните означения в много по-голяма степен се доближават до известната средиземноморска роза на ветровете, чиито корени се намират в греко-римската античност. Такъв е вятърът грео-драмодана. Реално това е въздушна маса с посока север-североизток. Това съставно наименование има два елемента - драмодана - северен вятър и грео - североизточен. Вятърът драмодана, често срещан и като трамодана идва от италианското наименоватие Tramontana, в което се открива латинската фраза "trans-montanus", и по думите на класициста д-р Николай Шаранков, означава отвъд планините. Така преводът на драмодана/трамодана е отвъдпланински вятър.
Макар и рядко северният вятър по южното ни черноморие носи и името воряс или бора, което идва от името на старогръцкия бог на северния вятър Борей/Бореас. Николай Шаранков обясни, че в атическия диалект се среща и като борас.
Грео/греос е название което, често се открива във ветровите рози по цялото южно черноморие. Вероятно отново е взето от средиземноморието, където североизточният вятър през средновековието е наречен грекале от венецианските мореплаватели, установили референтната точка на средиземноморската роза на ветровете в Йонийско море. Приема се, че названието грекале означава гръцки вятър, тъй като е идвал от континентална Гърция. Спрямо черноморието обаче Гърция е югозападна страна и "гръцкият" вятър тук не отговаря на името си що се отнася до посоката на движение. Д-р Шаранков отбелязва, че веднъж утвърдено дадено името, то губи своето конкретно значение и се свързва само с определената посока. Според него моряците си знаят, че това е вятър с определена посока и никой не мисли за етимологията на името. Иначе би настанал хаос.
Повечето от останалите ветрове от южночерноморските ветрови рози също са взели имената си от средиземноморските. Така и ние си имаме леванди - за източния. А названието му идва от латинското levo, levare, което може да отведе към гръцката дума анатоле, което означава буквално издигам, повдигам и според д-р Шаранков може да се свърже с изгряването, т.е. издигането на слънцето. От средиземноморието са заимствани и имената на южния вятър - острия или нотя, на югоизточния - сереко, на западния - боненте, на северозападния - маистро.
Западният вятър от своя страна се нарича боненте/буненти, а в средиземноморската роза на ветровете името му е Ponente. Названието отново има латински корен - думата pono, ponere - поставям, полагам. Николай Шаранков посочи, че това е мястото, където слънцето поляга, т.е. залязва.
За южняка са характерни две имена, които са съответно с гръцки корен - нотя и с латински - острия. Нотя е производно името на древногръцкия бог на южния вятър Нот (Нотос), докато острия идва от латинската дума за юг - auster.
Името на северозападния вятър - мистрал, се свързва с римляните или венецианците и отново води право в Средиземно море. Според д-р Шаранков е вероятно името да идва от латинската дума magister, която означава ръководител или учител. Приема се, че римляните и съответно венецианците са поставяли центъра на своята роза на ветровете или в средата на Средиземно море или в Йонийско море и северозападната посока се е приемала като главна, защото там е бил най-важният град - през Античността - Рим, а по-късно Венеция.
Арабски е произходът на името на югоизточния вятър сереко, който може да се срещне и като сороко, серех(к)о, шерепо, серепо или шареко. В средиземноморската ветрова роза името му е Sirocco и се приема, че произлиза от арабската дума sharqiyya, което означава "източно".
На север по българското черноморско крайбрежие розите на ветровете в голямата си част носят имена, които насочват към турски произход. Понякога обаче зад привидно турските думи прозират старогръцки или арабски корени. Такъв е случаят с вятъра, наречен поряз, който за различните градчета има различна посока - север, север-североизток или североизток. Думата поряз идва от името на древногръцкия бог Борей (Бореас), през турски - poryaz, poyraz.
Конкурент на поряз за северната посока при ветровете в северното ни черноморие е илдъз. Така е наречен северният вятър в някои от селищата, но на други места - северозападният. Думата е с турски корен и означава звезда, в стари времена така се е наричала планетата Венера.
Източният вятър носи името гюндурус или подобно на него като гюндуросу и гиндоросу и идва от турската дума за ден, денем.
Караел е западният или северозападният вятър. Идва от турската съставна дума karayel - студен, обикновено северозападен вятър, която е съставена от kara (черен) и yel (вятър). Не случайно в някой случаи западния вятър се нарича и черен.
Югоизточният вихър носи името кабле или къбле и произлиза от арабската дума qibla, която отбелязва посоката, към която се обръщат вярващите мюсюлмани за молитва. Думата навлиза в българския език през турски.
С гръцки произход е друга, идваща от труския език дума, оказваща посоката на вятър от северночерноморските ветрови рози - лодоз. Лодоз за моряците по северното ни черноморие най-често е южният или юг-югоизточният вятър. Названието води началото си отново от древногръцкото божество на южняка Нот (Нотос).
Учени: Корабът на Одисей е на 2000 м под Черно море
