К ометата 3I/ATLAS бавно се отдалечава от вътрешната част на Слънчевата система, като след около седмица ще премине в най-близката си точка до Юпитер. Научната работа обаче продължава, докато астрономите изследват данните, събрани през месеците след откриването ѝ на 1 юли миналата година. Последният анализ предоставя нови прозрения за молекулярния състав на този междузвезден натрапник – с един изненадващ факт.
Наблюденията на 3I/ATLAS идват от Атакамската голяма милиметрова решетка (ALMA) и Атакамската компактна решетка (радиоинтерферометри в Чили). В продължение на няколко дни, преди междузвездният обект да изчезне зад Слънцето, екипът е открил наличието на метанол – често срещана молекула и най-простият алкохол. В два от случаите те съобщават и за наличието на циановодород.
Тези две вещества са обичайни за кометите. Те се откриват и в облаците, от които впоследствие се формират звезди и планети. Кометата 3I/ATLAS е много по-стара от Слънчевата система, така че нейният състав разкрива, че съставките на родната ѝ звездна система са много сходни... макар „рецептата“ да се различава. Съотношението на метанол към циановодород е много по-различно от това при кометите в нашата Слънчева система.
Данните показват, че кометата освобождава между 70 и 120 пъти повече алкохол, отколкото циановодород. Това е една от най-богатите на метанол комети, с които човечеството се е срещало. Вероятно тя се е формирала при различни условия в сравнение с нашите комети, което се потвърждава и от други открития за нейния състав – например от космическите телескопи JWST (Джеймс Уеб) и SPHEREx.
„Наблюдението на 3I/ATLAS е като вземане на пръстов отпечатък от друга слънчева система“, казва в изявление водещият автор Нейтън Рот, професор в Американския университет.
„Детайлите разкриват от какво е направена тя, а тя буквално прелива от метанол по начин, който обикновено не виждаме при кометите в нашата собствена система“, казва Рот.
Благодарение на изключителната разделителна способност на ALMA, екипът успя да проследи точно откъде идват емисиите. Циановодородът се освобождава от самото ядро на кометата, докато метанолът се наблюдава както от ядрото, така и от сублимиращите ледени зърна, които съставят мъглявата обвивка на кометата – комата.
Тази особена разлика в емисиите е забелязвана понякога при комети от Слънчевата система, но за първи път се наблюдава при междузвезден обект. Досега са засечени само три такива обекта и всички те са доста различни помежду си. Първите два бяха 1I/’Oumuamua (Оумуамуа), открит през 2017 г., и кометата 2I/Borisov (Борисов) през 2019 г.
