Н а 9 юли 1974 г. умира българската писателка Яна Язова. Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. социалистически реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“, придружен с препоръка на Димитър Талев и Георги Томалевски. Издателството го включва в плановете си. Междувременно ѝ се обаждат от официоза „Работническо дело“ и искат тя да напише стихотворение за Георги Димитров. Тя отказва и когато отива да си вземе аванса в издателството, казват ѝ, че няма да издадат „Левски“.
Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства.
Счита се, че е била жива на 9 юли 1974 г. от която дата е последното вписване в дневника ѝ, което се счита и за последното ѝ засвидетелствано действие приживе. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ. Трупът е в напреднал стадий на разложение, тъй като е прекарал почти месец в летните горещини.
Photos of Yana Yazova who was a Bulgarian poet (1912-1974) & novelist who wrote the historical trilogy Balkani. She had Master’s degree in Slavic philology from Sofia University & also studied French philology at the Sorbonne. She was found murdered in her home in Sofia in 1974. pic.twitter.com/JufAThxkh4
— Orphic Inscendence (@OInscendence) May 31, 2021
Все пак извършилите огледа служители на криминалната милиция откриват около врата ѝ омотан колана на халата, в който е била облечена, регистрирани са и забелязани следи от насилие. Погребана е на 9 август в парцел 49 на Централните софийски гробища. На 26.09.2022 г., по инициатива на кмета на София Йорданка Фандъкова и със средства на Столична община, на гробното място е поставен паметник. Не е открито досие на Яна Язова в архивите на Държавна сигурност.
Хипотези
След смъртта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените ѝ романи, писани в периода 1944 – 1974 г. Въпреки че от Съюза на българските писатели е назначена комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да проучи жилището ѝ за ръкописи, Николай Хайтов, тогава председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, елиминира комисията и самоволно влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Христо Д. Аянов.
Yana Yazova https://t.co/rU08XjZCdp (2205 bytes) pic.twitter.com/VI4NQSD02i
— Wikipedia new pages (@enwikinewpages) January 14, 2015
Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова. Едва на 29 октомври 1974 г. Величка Филипова, началник на архивите, успява да преодолее съпротивата му и служители на Централния държавен архив прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има само чернови на неиздадените ѝ романи, благодарение на които от 1987 г. нататък творбите излизат с името на авторката си.
През 1980 г. Николай Хайтов обявява публично в предаването „Всяка неделя“, интервюто е публикувано във в. „Народна култура“ на 19 февруари 1982 г., че е завършил роман за живота на Левски и предстои публикуването му. През 1985 г. вестник „АБВ“ публикува откъси от романа на Яна Язова „Левски“ по намерената чернова, разчетена от Петър Величков. Публично обявеният роман на Хайтов така и не излиза.
- Екатерина II Велика
На 9 юли 1762 г. Екатерина II Велика става императрица на Русия. Дъщеря е на принцесата на Шлезвиг-Холщайн-Готорп и княза на Анхалт-Цербст, Екатерина II идва на власт в резултат на дворцов преврат, който сваля от престола нейния непопулярен съпруг Петър III.
Петър III става император на Русия, като поставя начало на династията Холщайн-Готорп-Романов, но се задържа на власт само шест месеца. С некомпетентната си политика само за няколко месеца си спечелва неодобрението на аристокрацията, духовенството и армията. Екатерина подозира, че той се готви да се разведе с нея и поради това организира заговор за отстраняването му. Заедно с любовника си Григорий Орлов през юли 1762 г. тя подготвя бунт на гвардията и принуждава Петър ІІІ да абдикира, а
тя се провъзгласява за императрица под името Екатерина II.
Епохата на Екатерина II е белязана от максималното поробителство на селяните и всестранното разширяване на привилегиите на благородническото съсловие. При Екатерина Велика границите на Руската империя са значително разширени на запад (Поделби на Жечпосполита) и на юг (анексиране на Новорусия, Крим и отчасти Кавказ). При Екатерина II системата на управление е реформирана за пръв път след управлението на Петър I.
Catherine the Great was born #OnThisDay 1729. She added some 200,000 square miles to Russian territory pic.twitter.com/DgKdfVayOH
— The Economist (@TheEconomist) May 2, 2017
В културно отношение Русия най-накрая се превръща в една от водещите европейски сили, като значителна заслуга за това има самата императрица, която е любител на литературната дейност, събира шедьоври на живописта и си кореспондира с френски просветители. Като цяло политиката на управление на Екатерина II Алексеевна често е наричана „Златен век“ и е сочена като пример за просветен абсолютизъм.
През дългото си управление тя има много любовници, които често издига на високи постове за времето, за което те представляват интерес за нея, а след това ги пенсионира с много дарове, като имоти и крепостни селяни.
- Иван Вазов
На тази дата през 1850 г. е роден българският писател, наречен Патриархът на българската литература Иван Вазов. Произхожда от семейство на средно заможен търговец в Сопот, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, на общественика и политик Борис Вазов, а също на доктор Кирил (Кирко) Вазов.
Ivan Vazov, "the Patriarch of Bulgarian literature", was a ladies' man indeed. pic.twitter.com/vlqUOuBK5d
— Dimitar Bechev (@DimitarBechev) July 9, 2023
Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.
Сред най-известните му произведения са разказите „Една Българка“ и „Дядо Йоцо гледа“, романът „Под игото“, повестите „Чичовци“, „Немили-недраги“, „Митрофан и Дормидолски“, стихосбирките „Епопея на забравените“, „Люлека ми замириса“, „Тъгите на България“, „Пряпорец и гусла“, драмата „Хъшове“ и много, много други.
Още събития на 8 юли:
- 1816 г. – Аржентина обявява независимост от Испания
- 1877 г. – проведен е първият тенис турнир Уимбълдън, победител става англичанинът Спенсър Гор
- 1951 г. – роден е американският актьор Кристофър Купър („Влакът трезор“, „Време да убиваш“, „Патриотът“, „Самоличността на Борн“, „Снайперисти“)
- 1956 г. – роден е американският актьор Том Ханкс („Филаделфия“, „Форест Гъмп“, „Аполо 13“, „Спасяването на редник Райън“, „Имате поща“, „Зеленият път“, „Хвани ме, ако можеш“, „Шифърът на Леонардо“, „Капитан Филипс“, „Съли: Чудото на Хъдсън“)
криза, която тихо расте" />
