Д ъщеря на Хенри VIII и втората му съпруга Ан Болейн, Елизабет I (1533–1603) е „Глориана“ на Англия – девствената кралица, която се възприемала като омъжена за страната си и донесла почти половин век стабилност след бурните кратки царувания на своите братя и сестри. Тук историчката Трейси Борман разкрива седем изненадващи факта за живота ѝ.
Огненочервена коса, бяло лице и винаги пищно облечена, Елизабет притежавала естествения чар на баща си Хенри VIII и била любимка на народа. Най-великият ѝ миг настъпил през 1588 г., когато победила Испанската армада и се превърнала в легенда. Водещият тюдорски историк Трейси Борман разкрива някои изненадващи факти за прочутата девствена кралица Елизабет I...
Елизабет никога не е трябвало да стане кралица
Въпреки че днес Елизабет е считана за една от най-великите монарси, тя изобщо не е трябвало да се доближи до трона. Тя не само е била момиче във време, когато законите за наследяване са предпочитали момчета, но е имала и по-голяма сестра Мери. Освен това Елизабет е била напълно изключена от линията на наследяване, когато бракът на родителите ѝ е бил обявен за невалиден преди екзекуцията на Ан Болейн, и е била възстановена единствено благодарение на добрата намеса на последната си мащеха Катрин Пар.
До смъртта на Хенри VIII Елизабет е била трета в реда за трона след по-малкия си брат Едуард и по-голямата си сестра Мери. Един от най-големите парадокси в историята е, че Хенри VIII е бил толкова обсебен от това да има син, а любимият му син е царувал само шест години и умира от туберкулоза на едва 15 години. Втората по ред, Мери, също не се справя по-добре – краткото ѝ и катастрофално царуване приключва само след пет години.
Queen Elizabeth I was crowned today in 1559. Her reign saw exploration, victory, defeat, Shakespeare & persecution. pic.twitter.com/bK25f6mU1a
— Dan Snow (@thehistoryguy) January 15, 2017
На Елизабет се пада да покаже как трябва да се управлява.
Биография на Елизабет I
- Родена: 7 септември 1533
- Починала: 24 март 1603
- Царувала: кралица на Англия и Ирландия 44 години, от 17 ноември 1558 до смъртта си през 1603 г.; последният монарх от династията Тюдор
- Коронясване: 15 януари 1559, Уестминстърското абатство
- Родители: Хенри VIII и Ан Болейн
- Съпруг: няма
- Деца: няма
- Братя и сестри: Мери I (полусестра); Едуард VI (полубрат)
- Религия: протестантство
- Причина за смъртта: силно оспорвана – възможни причини са отравяне на кръвта, пневмония, стрептококова инфекция (възпалени сливици) или рак
- Наследена от: крал Джеймс VI и I
Елизабет е била „мамината дъщеря“
Съществува широко разпространено погрешно схващане, че Елизабет не е държала на злощастната си майка Ан Болейн. Фактът, че рядко е говорила за нея и е изразявала възхищението си само към баща си Хенри VIII, често е водил до заключението, че Елизабет се срамува от Ан.
Напротив – това само доказва какъв прагматик е била Елизабет. Тя не е искала да отблъсне поданиците си, като открито демонстрира любовта си към жена, която все още е била заклеймявана като „Великата блудница“. Вместо това Елизабет избира по-фини начини да покаже обичта си – например, когато позира за портрет като тийнейджърка, носи прочутия медальон с буквата „А“ на майка си – дръзка постъпка, която би ѝ навлякла неприятности, ако баща ѝ я беше забелязал.
Като кралица Елизабет се грижи всички роднини на покойната ѝ майка да заемат най-добрите постове в двора, а също така носи медальон с миниатюрен портрет на майка си, срещу свой собствен.
Елизабет обичала да дава прякори на придворните си
Елизабет била прочута флиртаджийка като майка си. Обичала да се обгражда с най-красивите мъже в двора и приемала различни чуждестранни принцове, всички надяващи се да получат ръката ѝ.
Тя използвала женствеността си, за да подчини доминирания от мъже двор, и давала закачливи прякори на любимците си. Главният ѝ министър Уилям Сесил, лорд Бъргли, бил наричан „духът ѝ“, а предполагаемият ѝ любовник Робърт Дъдли, граф на Лестър – „очите ѝ“. По-игриво наричала Франсоа, херцог д’Анжу, „жабата си“.
Наистина ли Елизабет I е била Девствената кралица?
Елизабет I е „Глориана“ на Англия – девствена кралица, която се е възприемала като омъжена за страната си. Или не?
Както у дома, така и в чужбина, слухове за любовния живот на Елизабет – реален или въображаем – циркулират през цялото ѝ царуване. През годините безброй книги, романи, пиеси и филми изобразяват отношенията ѝ с личности като Робърт Дъдли, граф на Лестър; Робърт Девъру, граф на Есекс, и херцога д’Анжу. При липса на категорични доказателства въпросът „имали ли са връзка или не?“ винаги ще остане.
За някои враждебно настроени наблюдатели Елизабет далеч не е Девствената кралица, а е „блудницата“ на Европа.
Елизабет използвала нечестни тактики, за да засенчи съперничките си
Елизабет се наслаждавала да бъде „пчелата майка“ в двора. Но макар в началото на царуването си да е била най-желаната булка в Европа, с избледняването на физическите ѝ прелести тя започва да използва нечестни тактики, за да задържи цялото мъжко внимание върху себе си. Докато Елизабет се появявала на двора с пищни рокли от скъпи материи и ярки цветове, дамите ѝ били длъжни да носят само черно или бяло.
Колкото и красиви да били поотделно, еднообразието на облеклото им насочвало всички погледи към звездата на шоуто. За да провери ефекта, кралицата веднъж попитала френски благородник какво мисли за нейните дами. Той веднага възразил, че не може да „съди звездите в присъствието на слънцето“. Точно този отговор е искала Елизабет.
Войната на Елизабет I с католиците в Англия
„Католиците в елизабетинска Англия са били обществен враг номер едно. Месите им са били забранени, а свещениците им – екзекутирани“, казва Джеси Чайлдс. Около 200 католици са екзекутирани по същество заради вярата си по време на царуването на Елизабет.
Католиците в протестантска Англия на Елизабет не можели да заемат обществени длъжности, не можели да се сражават за монарха и били глобявани, ако отказвали да присъстват на англикански служби. Също така им било забранено да участват в меса.
На Елизабет I ѝ отнемало повече време да се приготви, отколкото на който и да е друг монарх
Елизабет винаги е била педантична относно външния си вид, но ритуалът по обличането ѝ ставал все по-сложен с напредването на възрастта: на дамите ѝ били необходими цели четири часа дневно, за да я облекат и съблекат.
Първоначално Елизабет носела перуки, които съответствали на естествения ѝ цвят, но с напредването на възрастта ги използвала, за да скрие побелялата си коса. Същевременно се нанасяли все повече слоеве грим, за да се завърши т.нар. „маска на младостта“. Лицето, шията и ръцете ѝ се боядисвали с церуз (смес от бял оловен прах и оцет); устните ѝ били оцветявани с червена паста от пчелен восък и растителни багрила, а очите ѝ се подчертавали с кохл.
Защо Елизабет I носела бял грим?
„Елизабет I, всевеличествената кралица на великолепието и зрелището, е била прочута със своята вечна красота, бяла безупречна кожа и разкошни дрехи“, казва д-р Анна Уайтлок. Но през повече от 40 години на власт младата и красива Елизабет остарява в оплешивяваща, крехка жена с черни, изгнили и зловонни зъби, белязана от шарка, измъчвана от главоболия и депресии.
„Съвременниците на Елизабет вярвали, че красотата усилва женската власт и затова разглеждали великолепието на кралицата като потвърждение на претенциите ѝ към трона“, обяснява Уайтлок.
„Възрастна, неомъжена кралица без наследник пораждала страхове. По време на царуването ѝ физическата реалност на слабото, женско и стареещо „естествено тяло“ на Елизабет трябвало да се съчетае с безпогрешното и безсмъртно „политическо тяло“.“
Иронично, повечето от тези козметични средства нанасяли повече вреда на кожата, отколкото самото стареене. Церузът бил особено корозивен и един съвременник с отвращение отбелязва: „Жените, които го използват по лицата си, бързо повяхват и побеляват, защото това така силно изсушава естествената влага на плътта им.“
Но Елизабет настоявала да бъде гримирана с тези и други опасни козметики и позволявала само на най-близките си дами да видят какво се крие под тях. Когато импулсивният граф на Есекс нахлул в покоите ѝ, преди да се е облякла или гримирала, бил толкова шокиран от изтощения ѝ вид, че тайно се шегувал с приятели за „изкривения ѝ труп“. Елизабет научава и се казва, че му отсекла главата в отмъщение – макар че бунтът му срещу нея през февруари 1601 г. вероятно има нещо общо.
Имало е теория, че Елизабет може би е била мъж
Въпреки че е останала в историята като Девствената кралица, при възкачването ѝ на трона много хора очаквали Елизабет да се омъжи. Но тъй като тя продължавала да отказва на съветниците си да вземе съпруг, се появили слухове, че има някаква тайна причина за това.
Една от най-популярните била, че Елизабет има „женска немощ“, която ѝ пречи да зачене. Тази теория била толкова разпространена, че чужд посланик подкупил перачките на кралицата, за да докладват за състоянието на чаршафите ѝ и така да разберат дали менструалният ѝ цикъл е нормален.
В другата крайност имало теория, че истинската причина Елизабет да не се омъжи е, че всъщност е мъж. Според историята за „момчето от Бисли“ истинската Елизабет умряла като дете и била заменена с единственото червенокосо дете, което могли да намерят. Фактът, че това било момче, бил неудобен, но то прекарало остатъка от живота си, облечено като жена, за да поддържа измамата.
Теорията за момчето от Бисли се оказва изненадващо устойчива, въпреки липсата на каквито и да е надеждни доказателства.
Смъртоносни съперници: Елизабет I и Мария, кралица на Шотландия
Връзката на Елизабет I с Мария, кралица на Шотландия (първа братовчедка веднъж отстранена), доминира английската и шотландската политика в продължение на 20 години.
През ноември 1558 г. Елизабет I се възкачва на английския трон, след като е призната за наследник на Хенри VIII в завещанието му. Но за много католици в Англия и чужбина Елизабет е незаконнородена. Те виждат Мария Стюарт, кралица на Шотландия и законна внучка на сестрата на Хенри – Маргарет Тюдор, като истинската кралица на Англия.
В крайна сметка Елизабет разрешава екзекуцията на Мария през февруари 1587 г.
Елизабет е звезда на екрана
Елизабет е изобразявана във филми и телевизия повече от всеки друг британски монарх. Първа е Сара Бернар във „Любовите на кралица Елизабет“ (1912), след това Бет Дейвис я играе два пъти – първо в „Частният живот на Елизабет и Есекс“ (1939), а после в „Девствената кралица“ (1955).
Много други актриси следват, включително емблематичната роля на Гленда Джаксън в BBC сериала „Елизабет R“ (1971). Може би вдъхновен от легендата за момчето от Бисли, мъж е избран да я изиграе във филма „Орландо“ (1992), когато Куентин Крисп поема ролята.
По-скоро, Кейт Бланшет представя една съвсем не-девствена Елизабет във филмите от 1998 и 2007 г., докато Джуди Денч печели „Оскар“ за краткото, но блестящо изпълнение в „Влюбеният Шекспир“ (1998). Хелън Мирън поема ролята с типичния си стил в минисериала „Елизабет I“ през 2005 г. Пътуващият във времето Доктор Кой също среща кралица Елизабет I в епизоди от 1965 и 2007 г.
