Н а 5 ноември 1605 г. Лондон за малко не става сцена на едно от най-драматичните събития в британската история – Заговорът с барута. Планът бил смел, отчаян и зловещ: група английски католици, водени от Робърт Кейтсби, замислили да взривят Парламента на Англия, заедно с крал Джеймс I и цялото му семейство, по време на откриването на сесията на парламента.
В началото на XVII в. католиците в Англия живеели под тежко потисничество. След Реформацията и управлението на Елизабет I, протестантството било утвърдено като държавна религия, а на католиците били наложени строги ограничения — глоби, изключване от обществени длъжности и постоянни подозрения в нелоялност.
Когато Джеймс I заема трона през 1603 г., мнозина католици се надявали, че той ще бъде по-толерантен към тяхната вяра. Тези надежди обаче бързо се изпарили. Разочаровани и отчаяни, Кейтсби и група съмишленици решили да нанесат удар, който да промени съдбата на Англия.
Планът
Конспираторите наели изба под Камарата на лордовете и започнали да складират в нея 36 бъчви барут — достатъчно, за да разрушат сградата и убият всички вътре. За да осъществят взрива, те избрали човек с военен опит и непоколебима воля — Гай Фокс, католически войник, служил в испанската армия. Той трябвало да запали фитила в мига, когато кралят заеме мястото си на тронната сесия.
Планът обаче бил осуетен в последния момент. Няколко дни преди събитието един от заговорниците, загрижен за приятел католик, който също трябвало да присъства на сесията, изпратил анонимно писмо, предупреждавайки го да не отива в Парламента. Писмото достигнало до властите и довело до претърсване на подземията на сградата през нощта на 4 срещу 5 ноември.
Там били открити бъчвите с барут и самият Гай Фокс, въоръжен и готов да запали фитила. Той бил арестуван и подложен на мъчения, след които разкрил имената на съучастниците си. Повечето от тях, включително Робърт Кейтсби, загинали в престрелка с кралските войници. Оцелелите били екзекутирани за държавна измяна през януари 1606 г.
Памет и традиция
За крал Джеймс и поданиците му откриването на заговора било знак на божествено спасение. Народът излязъл по улиците, за да отпразнува избавлението на краля с факли и огньове. Малко по-късно парламентът постановил 5 ноември да се отбелязва ежегодно като ден на благодарност – традиция, която се запазва и до днес.
С времето този ден се превърнал в „Нощта на Гай Фокс“. Вечерта на 5 ноември из цяла Великобритания се палят огромни клади, изстрелват се фойерверки, а деца носят чучела на Гай Фокс, които символично се изгарят в огъня. Името на Гай Фокс се е превърнало в символ на съпротива срещу тиранията. Маската, използвана от него във филма V for Vendetta, днес е международен знак на протест и гражданска свобода.
- Исторически трети мандат за Рузвелт
На 5 ноември 1940 година американският народ взема решение, което завинаги ще остане в историята на Съединените щати. В разгара на бурни времена, белязани от икономическа несигурност и надигаща се световна война, Франклин Делано Рузвелт е преизбран за трети президентски мандат — нещо, което никой преди него не е успявал и което никой след него не е повторил.
Когато Рузвелт за първи път встъпва в длъжност през 1933 г., Америка е в най-дълбоката си икономическа криза — Голямата депресия. С програмата си „Нов курс“ той успява да стабилизира икономиката, да възстанови доверието в банковата система и да даде надежда на милиони безработни американци. До края на втория му мандат през 1940 г. страната все още се възстановява, но вече се изправя пред ново и още по-голямо изпитание — Втората световна война, която бушува в Европа и Азия. Германия под ръководството на Хитлер вече е завладяла голяма част от континента, а Великобритания води отчаяна битка за оцеляване.
Мнозина американци се страхуват, че САЩ ще бъдат въвлечени във войната. В този тревожен климат Рузвелт решава да направи историческа стъпка — да се кандидатира за трети последователен мандат, нарушавайки неписаната традиция, установена още от Джордж Вашингтон, според която никой президент не управлява повече от два пъти.
Изборът
Противникът на Рузвелт в изборите е републиканецът Уендъл Уилки, успешен бизнесмен и харизматичен оратор. Уилки също подкрепя помощта за Великобритания и демокрациите в Европа, но критикува Рузвелт за прекомерната намеса на правителството в икономиката и за концентрацията на власт.
Основната дилема пред американците била ясна:
- да заложат на опита, стабилността и лидерството на Рузвелт в несигурни времена
- да се доверят на ново лице, което обещава промяна и по-малка намеса на държавата.
На 5 ноември 1940 г. избирателите избират сигурността пред промяната. Рузвелт печели убедително – с 27 милиона гласа срещу 22 милиона за Уилки и 449 гласа в Избирателната колегия срещу 82. Така той става единственият президент в американската история, избран за трети мандат. Решението му предизвиква оживени дебати: някои виждат в него силен лидер, способен да води нацията през бурята, а други го обвиняват в амбиция, която може да застраши демокрацията.
След победата си Рузвелт започва усилена подготовка на страната за възможен конфликт. Макар САЩ официално да остават неутрални, Рузвелт прокарва програмата „Lend-Lease“ (Заем-наем), чрез която изпраща оръжие и припаси на Великобритания и съюзниците ѝ. Само година по-късно, след японската атака над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г., Америка влиза във Втората световна война — и Рузвелт повежда страната в едно от най-големите усилия в човешката история за победа над фашизма.
Историческо наследство
Рузвелт е избран още веднъж — за четвърти мандат през 1944 г., но умира през април 1945 г., само няколко месеца преди края на войната. След неговата смърт Конгресът приема 22-та поправка на Конституцията на САЩ (1951 г.), която ограничава президентските мандати до два, за да предотврати повторение на подобен случай.
Още събития на 5 ноември:
- 1885 г. – Сръбско-българската война: Започва Битката при Сливница.
- 2006 г. – Бившия иракски диктатор Саддам Хюсеин е осъден на смърт чрез обесване за престъпления срещу човечеството.
Родени:
- 1913 г. – родена е американската актриса Вивиан Лий („Отнесени от вихъра“, „Трамвай „Желание“)
- 1938 г. – роден е френският певец Жо Дасен
- 1959 г. – роден е канадският певец Брайън Адамс
- 1960 г. – родена е шотландската актриса Тилда Суинтън („Плажът“, „Ванила Скай“, „Адаптация“, „Константин“, „Хрониките на Нарния“, „Странният случай с Бенджамин Бътън“, „Снежен снаряд“, „Астероид Сити“)
Починали:
- 2000 г. – умира българският политик Петър Берон
