Н а 4 ноември 1995 г. Израел преживя един от най-тежките си политически удари – премиерът Ицхак Рабин е убит на площад „Кикар Малхей Израел“ (днес „Площад Рабин“) в Тел Авив след масов митинг в подкрепа на мирния процес.
Рабин е фигура с мощна военно-политическа биография – генерал, министър на отбраната, премиер. Но именно през периода 1992-1995 г., в рамките на втория си мандат, той поема по пътя на мирните преговори с палестинците, което води до подписването на Споразуменията от Осло. Заедно с това му спечели Нобеловата награда за мир заедно с Шимон Перес и Ясер Арафат.
Но работата по мирното решение среща сериозна вътрешна съпротива
– десни радикали в Израел възприемат преговорите като предателство, като отказ от еврейската територия и сигурността на страната. Именно този диаметрален сблъсък на виждания води до трагедията.
Вечерта на 4 ноември Рабин излиза пред над 100 000 души на митинга, говорейки: „Винаги съм вярвал, че повечето хора искат мир и са готови да поемат риск за него“. След речта той сяда в колата си, когато до него се приближава 25-годишният студент по право Йигал Амир и стреля два пъти — единият куршум пронизва дроба на Рабин, другият – слезния венец; премиерът умира по-късно в болницата от кръвозагуба.
Смъртта на Рабин залива страната с шок и траур
– десетки хиляди израелци се стичат на мястото на убийството, палят свещи, пеят „Песен за мира“.
Последиците от трагедията са дълбоки. Вътрешно политически Израел преживява разтърсваща криза на доверие – Шимон Перес поема поста спешно, изборите през 1996 г. водят до победа на опозицията, а мирният процес е сериозно засегнат.
На международно ниво убийството изпраща сигнал колко крехки могат да бъдат мирните инициативи, когато вътрешните обществени разделения са остри. Озаглавено „убийството, което разтърси Израел“, събитието остава символично не само за една страна, но и за реалността, че промяна и мир често изискват по-голямо обществено съгласие, отколкото една политическа воля.
Заложническа криза в Иран
На този ден през 1979 г. се случи едно от най-знаковите дипломатически събития на ХХ в. – група студенти реагиращи на революцията в Иран щурмуват сградата на Посолство на САЩ в Техеран и вземат за заложници десетки американски дипломати и граждани. Събитието постави началото на заложническа криза, продължила 444 дни, която преобърна отношенията между САЩ и Иран и остави трайни последици за международната политика.
След свалянето на шах Мохамед Реза Пехлеви през февруари 1979 г. и установяването на Ислямската република под ръководството на Аятолах Хомейни, Иран се насочва към радикална промяна на своите външнополитически и вътрешнополитически ориентири.
Съществуват дълбоки корени в недоволството към САЩ
— включително подкрепата им за шаха, репресивните служби (напр. SAVAK) и усещането за външна намеса. В края на октомври 1979 г. САЩ разрешават на шаха да влезе в САЩ за лечение на рак — решение, което доведе до избухване на антиамерикански настроения и беше възприето в Иран като последен акт на, според иранските революционери, западен империализъм.
Задържането на шаха в САЩ е използвано като повод от студентските групи, които окупират посолството. Групата Мюсюлманските студенти последователи на линията на Имама, съставена от ирански студенти-революционери, приема окупирането на посолството като стратегически акт, подкрепен неофициално от режима на Хомейни.
Иранският преходен режим е все още нестабилен, а действията срещу САЩ имат и вътрешнополитически ефект – да консолидират властта на революционното ръководство и да демонстрират независимостта му от Запада.
Развой на събитията
На 4 ноември около 300-500 студенти нахлуват в посолството. В рамките на първите дни са задържани около 60-70 американски граждани (66 според Енциклопедия Британика). САЩ реагират с дипломатически натиск, икономически санкции и в крайна сметка с военна спасителна операция (Операция „Орлов нокът“) през април 1980 г., която обаче се проваля трагично.
През декември 1979 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, изискваща незабавно освобождаване на заложниците. Кризата продължава, докато Иран не влиза във война с Ирак през септември 1980 г. – това и други геополитически фактори ускоряват преговорите.
На 19 януари 1981 г. в Алжир беше подписан договор (Алжирските договори) между САЩ и Иран, уреждащ освобождаването на заложниците, размразяване на ирански активи и отказ от бъдещи съдебни претенции. На 20 януари 1981 г. – точно в деня на встъпването в длъжност на новия президент на САЩ Роналд Рейгън – последните заложници са освободени.
Още събития на 4 ноември:
- 1922 г. – В Египет, британският археолог Хауърд Картър открива гробницата на фараона Тутанкамон в Долината на царете.
- 1980 г. – Роналд Рейгън е избран за 40-ия президент на САЩ
Родени:
- 1407 г. – роден е британският крал Едуард V
- 1957 г. – родена е българският журналист Диляна Грозданова
- 1969 г. – роден е американският актьор Матю Макконъхи („Време да убиваш“, „Контакт“, „Амистад“, „Подводница U-571“, „Как да разкараш гаджето за 10 дни“, „Клубът на купувачите от Далас“, „Вълкът от Уолстрийт“, „Истински детектив“, „Интерстелар“)
Починали:
- 1847 г. – умира германският композитор Феликс Менделсон Бартолди
