Н аричат го мъченик, борец за свобода, предател, злодей, терорист, но той е носител и на Нобелова награда за мир. Тази противоречива личност е Ясер Арафат.
Роден като Мухаммад ’Абд ар-Рахман ’Абд ар-Ра‘уф ‘Арафат ал-Кхидуа ал-Хуссайни и известен още с партизанския псевдоним Абу Амар, е президент на Палестинската автономия (неин водач става през 1993 г., а през 1996 г. е избран за петгодишен мандат); водач на Фатах и ръководител на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от 1969 г., и един от тримата нобелови лауреати за мир за 1994 година. Партизански водач, Арафат е смятан от палестинците и техните поддръжници за борец за свобода, а от САЩ, Израел и техните поддръжници — за терорист.
- Произход
Арафат е петото от общо седем деца. Баща му е палестински търговец на текстил, а майка му произхожда от знатен палестински род. Арафат твърди, че е роден в Йерусалим на 4 август 1929 г., така е записано в смъртния му акт. Биографите му Алан Харт и палестинецът Саид К. Абуриш пишат, че в акта му за раждане, регистриран в Кайро (Египет), е отбелязано, че е роден на 24 август 1929 г. Според Арафат баща му е фалшифицирал акта за раждане, за да може Ясер да ходи на училище безплатно. Според други източници Арафат е роден в Газа (Палестина).
On this day in 2004, Palestinian President Yasser Arafat died after suffering from a sudden illness following a tight Israeli military siege of the presidential headquarters in Ramallah. pic.twitter.com/nsHreBBsAK
— ReHan 𓂆🇵🇸 (@Rehan_Alfarra) November 11, 2022
Когато Арафат е на 4 години, майка му умира, а той и баща му се местят в Йерусалим. Ясер Арафат живее в къща близо до Стената на плача и джамията Ал Акса, които се намират в близост до Храмовия хълм — свещено място за евреите, християните и мюсюлманите.
Арафат следва в университета на крал Фуад I. Той се опитва да разбере по-добре юдаизма и ционизма като се включва в беседи с евреи и като чете публикации на Теодор Херцел и други ционисти. Но до 1946 г. той вече е палестински националист и доставя оръжия в Египет, които после се внасяли тайно в Палестина в името на арабската кауза.
По време на Арабско-израелската война от 1948 г. Арафат напуска университета и заедно с други палестинци се опитва да влезе в Палестина, за да воюва за независимостта на палестинците. Той е разоръжен и върнат обратно в египетските военни сили, които отказали да позволят на зле обучените партизани да се включат във военната зона.
Арафат почувствал, че е „предаден от тези арабски режими“. След като се връща в университета, той се присъединява към Мюсюлманското братство, а от 1952 до 1956 г. е председател на Съюза на палестинските студенти. През 1956 г. Арафат получава бакалавърска степен по строително инженерство и служи като младши лейтенант в египетската армия по време на Суецката криза. По-късно, през 1956 г., на една конференция в Прага той е облечен с куфия — традиционната карирана кърпа за глава, с която много хора го свързват.
Yasser Arafat was born #onthisday 1929. For half a century he was "Mr Palestine" https://t.co/4k9p04yB3m pic.twitter.com/t7D3YVwx1T
— The Economist (@TheEconomist) August 24, 2016
- Фатах
През 50-те години на миналия век Арафат е съосновател на Фатах, най-голямата фракция в рамките на ООП, и става неин говорител през 1968 г. Според журналиста Джон Кули, името на фракцията означава „победа“ и е акростих, образуван от инициалите, прочетени наобратно, на Харакат ал-Тахрир ал-Филастини (Ф-Т-Х), което в превод означава „движението за освобождаване на Палестина“. ООП се посвещава на създаването на независима палестинска държава и на унищожаването на Израел.
През 1968 г. Фатах е взета на прицел от израелските отбранителни сили. Те извършват операция в йорданското село Ал-Караме (на арабски „чест“), в която умират 150 сравнително зле въоръжени палестинци и 29 израелски войници. Въпреки многото палестински жертви, войната е смятана за победа на Фатах, тъй като накрая израелските войски отстъпват. Войната е отразена подробно от списание Тайм, а лицето на Арафат е показано на корицата, запознавайки света с този мъж.
В следвоенната обстановка представите за Арафат и Фатах са подобрени от тази повратна точка, тъй като той започва да бъде смятан за национален герой, осмелил се да се противопостави на Израел. Много млади палестинци се включват в редиците на Фатах, а въоръжените сили нарастват. До края на 60-те години на 20 век Фатах става хегемон в ООП, а на Палестинския национален конгрес, проведен в Кайро на 3 февруари 1969 г., Арафат е избран за водач на Организацията за освобождение на Палестина, заменяйки Ахмад Шукейри. Арафат става началник на Палестинските революционни сили две години по-късно, а през 1973 г. — началник и на политическия отдел на ООП.
Като лидер на ООП, неподчинението и устойчивостта на Арафат в лицето на израелския военен и дипломатически натиск му спечелиха широко възхищение. Той остави своя отпечатък като символ на палестинската съпротива, особено когато през 1974 г. стана първият палестински лидер, който се обърна към Общото събрание на ООН, като каза известното: „Идвам с маслинова клонка и пистолет на борец за свобода. Не позволявайте на маслиновата клонка да падне от ръката ми“.
Nothing has changed. Listen to how Yasser Arafat described the media and how they refused to comdemn Israeli war crimes. pic.twitter.com/BNbjp6ZEww
— Unfiltered Muslim - Check Pinned Tweet (@muslimbants) November 9, 2023
- Арафат и палестинската борба
По време на своето ръководство Арафат се изправи пред много предизвикателства, от военни конфронтации с израелските сили до дипломатическа изолация. Въпреки това той стана известен със способността си да превръща неуспехите в победи. Неговото ръководство беше критично по време на израелската инвазия в Ливан през 1982 г., където той координира усилията на съпротивата от Бейрут и ръководи палестинските бойци по време на обсадата.
След като беше принуден да напусне Бейрут, Арафат продължи да представлява палестинската кауза от Тунис, където работи за възстановяването на палестинското движение и ръководи усилията за набиране на международна подкрепа.
През 1987 г. Арафат изигра ключова роля в подкрепата на Първата интифада (въстание) срещу израелската окупация, като същевременно участва в дипломатически усилия за намиране на мирно решение. Способността му да се ориентира в сложния политически пейзаж беше допълнително демонстрирана през 1993 г., когато той подписа споразуменията от Осло с израелския министър-председател Ицхак Рабин, споразумение, което за първи път призна палестинското право на самоопределение.
On This Day In History:
— #Africa4Palestine (@Africa4Pal) November 10, 2022
Yasser Arafat, leader of the Palestinian people, died, aged 75.#FreePalestine pic.twitter.com/1Pk4wabDK6
- Споразуменията от Осло
Договорите/Споразуменията от Осло са две временни споразумения между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП): Споразумението от Осло I, подписано във Вашингтон, окръг Колумбия, през 1993 г. , и Споразумението от Осло II, подписано в Таба, Египет, през 1995 г. Те поставят началото на Процесът Осло – процес, целящ постигането на мирен договор въз основа на Резолюция 242 и Резолюция 338 на Съвета за сигурност на ООН. Процесът Осло започва след тайни преговори в Осло, Норвегия, в резултат на които ООП признава Израел и Израел признава ООП като представител на палестинския народ и като партньор в двустранните преговори.
Сред забележителните резултати от Споразуменията от Осло е създаването на Палестинската автономия, която е натоварена с отговорността да осъществява ограничено палестинско самоуправление в части от Западния бряг и ивицата Газа. Друго постижение е международното признаване на ООП като партньор на Израел в преговорите за постоянен статут по всички останали въпроси, свързани с израелско-палестинския конфликт. Двустранният диалог произтича от въпросите, свързани с международната граница между Израел и бъдещата палестинска държава: преговорите по тази тема са съсредоточени върху израелските селища, статута на Йерусалим, запазването на контрола на Израел върху сигурността след установяването на Палестинска автономия и палестинското право на завръщане. Със Споразуменията от Осло не се създава окончателно Палестинска държава.
От друга страна, голяма част от палестинското насеНорвежкият Нобелов комитет реши да присъди Нобеловата награда за мир за 1994 г. по азбучен ред на Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин за усилията им да създадат мир в Близкия изток.
От няколко десетилетия конфликтът между Израел и неговите съседни държави, както и между израелци и палестинци, е сред най-непримиримите и заплашителни в международната политика. Страните са си причинили големи страдания.
Със сключването на Споразуменията от Оление, включително различни палестински военни групи, се противопоставя категорично на Споразуменията от Осло. Мирният процес е поставен под напрежение заради събития като клането в Пещерата на патриарсите и самоубийствените атентати и нападения организирани от Хамас. Крайно десните израелци също се противопоставят на Споразуменията от Осло и в резултат на това премиерът Ицхак Рабин е убит през 1995 г. от израелски екстремист за това, че ги е подписал. Процесът от Осло приключва след неуспеха на срещата в Кемп Дейвид през 2000 г. и избухването на Втората интифада.
- Нобелова награда за мир
През 1994 г. Арафат заедно с Шимон Перес и Ицхак Рабин са наградени с Нобелова награда за мир. Арафат се завръща в Палестина като герой, но според други той е предател и колаборационист.
Официалното съобщение гласи:
сло и впоследствие следвайки ги, Арафат, Перес и Рабин дадоха значителен принос към историческия процес, чрез който мирът и сътрудничеството могат да заменят войната и омразата.
В своето завещание от 1895 г. Алфред Нобел пише, че наградата за мир може да бъде присъдена на лицето, което през предходната година „е направило най-много или най-добрата работа за братството между нациите“. Присъждането на Нобеловата награда за мир за 1994 г. на Арафат, Перес и Рабин има за цел от Норвежкия Нобелов комитет да почете политически акт, който призова за голяма смелост и от двете страни и който отвори възможности за ново развитие към братство в Близкия изток. Комитетът се надява, че наградата ще послужи като насърчение за всички израелци и палестинци, които се стремят да установят траен мир в региона.
- Личен живот
През 1990 г. се жени за Суха Дауд Тауийл. Тя е родена през 1963 г. в Йерусалим в семейството на богати християни, банкер и журналистка. Учи в женски манастир в Палестина, следва в Сорбоната, Париж. Активистка на студентската палестинска организация.
От 1989 г. работи за Организацията за освобождение на Палестина ато преводач, секретар и икономически съветник на Ясер Арафат. Между 1993 и 1995 г. създава и ръководи в Газа благотворителна организация. Преди сватбата си с Ясер тя приема исляма.
През 1994 г. Арафат се премества в територията, контролирана от Палестинската автономия (ПА) — временната държава, създадена според договорите от Осло. На 24 юни 1995 г. съпругата му Суха ражда момиченце, което е наречено Захва, кръстена на покойната майка на Арафат.
Суха живее в Париж, където се изселва, по договорка със съпруга си, през 1995 от съображения за сигурност.
Ясер Арафат има и брат – Фатхи, четири години по-малък от палестинския лидер. Фатхи умира по-малко от месец след смъртта на Ясер. Той е в кома заради рак на стомаха. Докато Ясер лежи също в кома и очевидно краят му е близо, Фатхи изведнъж се събужда и пита: „Къде е Ясер, добре ли е?“, разкрива синът на Фатхи – Тарек.
Синът отговорил: „Добре е, татко, в Рамала е“, за да не стресира допълнителни и без това изтормозеният си баща. Скоро след това Фахти умира, сякаш двамата братя са имали някаква свръхестествена връзка, казва Тарек.
- Последните години и смъртта на Арафат
В годините до смъртта си Арафат остава фигура от огромно значение за палестинския народ. След провала на срещата на високо равнище в Кемп Дейвид през 2000 г. Арафат отказа да приеме израелските искания, които според него биха компрометирали правата на палестинците, включително контрола над Йерусалим.
Тази позиция доведе до избухването на Втората интифада и поднови натиска от Израел. В края на 2001 г. израелските сили обсадиха комплекса на Арафат в Рамала, обсада, която продължи до смъртта му през ноември 2004 г.
Смъртта му, официално приписана на инсулт, беше обвита в спорове и остава обект на спекулации, като някои предполагат, че той може да е бил отровен. Независимо от това, смъртта на Арафат остави дълбока празнина в палестинското ръководство и в по-широкия политически пейзаж на Близкия изток.
- Спомен за наследството на Ясер Арафат
Докато Арафат вече не присъства физически, неговото наследство продължава да оформя палестинската идентичност и борбата за справедливост. Неговата визия за свободна Палестина, неговата упоритост в лицето на огромни трудности и способността му да обедини палестинския народ около обща кауза са дълбоко вкоренени в националното съзнание. Неговата твърда съпротива срещу потисничеството продължава да вдъхновява поколения палестинци, борещи се за своите права, достойнство и свобода.
Докато Газа търпи още един брутален кръг от насилие, споменът за лидерството на Арафат остава фар за устойчивост. Палестинският народ продължава да се съпротивлява на окупацията, решен да почете наследството на своя лидер и да се бори за бъдеще на справедливост и мир, пише Палестинската информационна агенция WAFA по повод 20 години от смъртта му.
Ясер Арафат се помни не само като бащата на палестинската нация, но и като символ на непоколебима отдаденост на каузата на освобождението.
