М акар че хората са преобладаващата част от исторически значимите личности, има много животни, които са извършили смели и значими действия.
1. Шер Ами
Съществуват многобройни примери за използване на животни във войната и въпреки огромния напредък във военните технологии Първата световна война не прави изключение. Докато повечето хора знаят за използването на коне през Първата световна война, използването на гълъби за пренасяне на съобщения е по-малко известно.
Един такъв гълъб е Шер Ами - (Cher Ami - което на френски означава „скъп приятел“). Той е роден на 21 април 1918 г. във Великобритания, когато краят на Първата световна война е на хоризонта. Той е подарен на американските сили по време на офанзивата при Мизия и Аргон през октомври 1918 г.
По време на офанзивата 550 американски войници се оказват блокирани зад германските линии. Докато мъжете потъвали в локви от кал и кръв, те били атакувани многократно от германски сили и съюзническа артилерия, която трябвало да ги подкрепи, но не знаела за текущата им позиция.
След дни на ужасни боеве и приятелски огън майор Чарлз Уайт Уитълси започва да изпраща пощенски гълъби, тъй като всички изпратени от него бегачи са застреляни. Първите два изпратени гълъба са забелязани и също са застреляни. Без друга надежда Уитълси изпраща Шер Ами със съобщение, в което моли съюзническата артилерия да спре да обстрелва позицията им.
Надеждите на хората изглежда са били разбити за пореден път, когато Шер Ами е изстрелян от небето. Въпреки това смелата птица се издига от земята, след като е ослепена с едното си око от куршума, а единият ѝ крак виси на сухожилие.
Въпреки нараняванията си Шер Ами се връща в централата. Бързото му доставяне позволило на артилеристите да пренасочат огъня си и останалите 194 души да се върнат благополучно в базата.
Шер Ами е спасен от армейските медици, но нараняванията му водят до усложнения по-късно в живота. Той умира на 13 юни 1919 г., след като получава Croix de Guerre и Oak Leaf Cluster и е едно от първите животни, наградени посмъртно с медал за храброст „Животни в мир и война“.
2. Бой
Един по-загадъчен и странен пример за животно, използвано във войната, е домашният пудел на принц Руперт Рейнски. Принц Рупърт се сражава за каузата на роялистите по време на Английската гражданска война, както и неговият пудел на име Бой, който го придружава във всяка битка и за който се твърди, че има магически сили.
В докладите на парламентаристите се твърди, че кучето е познато на вещица, призована да се бие заедно с господаря си. Други твърдели, че е прикрит дявол. Те станали обект на подигравки от страна на роялистките сатирици, които осмивали тези суеверия, твърдейки, че Бой е непобедимо, че може да улавя куршумите, преди да са попаднали в господаря му, и че може да предсказва бъдещето.
За нещастие на бедното куче, нито едно от тези неща не е вярно. В битката при Марстън роялистките сили под командването на Рупърт са изненадани и ангажирани от по-големи сили, а впоследствие са разгромени от парламентарната кавалерия, водена от Оливър Кромуел.
Бой бил убит, когато стопанинът му го изоставил. Въпреки че историята на Бой представлява очарователен образ на това как животните могат да бъдат използвани в пропагандната сатира, тя също така говори за еднократната употреба на животинския живот в машината на войната.
3. Ефрейтор Войтек
Логично е животните, които най-често се използват във войната, да са опитомени и да могат да бъдат обучени да изпълняват заповеди. Но Войтек е много по-малко типичен и практичен вид животно, което да бъде призовано на война.
След падането на Полша на 6 октомври 1939 г. в Съветския съюз е сформирана армия от полски войници, наречена Армия Андерс. На тези сили е позволено да напуснат Съветския съюз през Иран, за да се присъединят към съюзническите сили в кампанията в Северна Африка. Една група полски войници се натъква на момче с мече, чиято майка е била убита от ловци. Войниците го приютяват и го кръщават Войтек.
Мъжете хранели мечето с кондензирано мляко в празна бутилка от водка. Накрая то преминало към твърда храна и дори му дали бира, която бързо се превърнала в любимата му напитка. Научил се и да пуши цигари, макар че по-често ги изяждал. Освен това започнал да подражава на войниците, като марширувал на задните си крака, научил се да ги поздравява и участвал в борби.
Когато мъжете постъпват в британската армия, им е забранено да водят със себе си Войтек, тъй като го смятат за домашен любимец или животно талисман. За да заобиколят това, те повишават Войтек в чин редник. След като оказва помощ на войниците в битката при Монте Касино, носейки на ръце 45-килограмови артилерийски снаряди, Войтек е повишен в ефрейтор.
След войната Войтек е предаден на Единбургския зоопарк и става любимец на посетителите. Някои от войниците, на които е служил Войтек, го посещават и му хвърлят цигари, които той с удоволствие изяжда. Той дори се появява в един от епизодите на „Синият Питър“. Но след дълъг и изпълнен със слава живот Войтек умира мирно на 2 декември 1963 г.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
