С ветите Баташки Новомъченици са български православни новомъченици загинали мъченически за православната вяра по време на баташкото клане през пролетта на 1876 г. Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година.
На 3 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 г. в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна църква.
В съзнанието на българите гр. Батак винаги се свързва с трагичните събития, случили се тук по време на и веднага след Априлското въстание от 1876 г.
При потушаването на въстанието през май 1876 г. местните хора отначало предават оръжията си, но първоначално „миролюбивата“ 8-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията впоследствие извършват безпощадно масово клане над българите, по-известно днес като Баташкото клане.
The “Batak Massacre” was a massacre of Christian✝️ Bulgarians in Bulgaria🇧🇬 in the town of Batak by the turks🇹🇷 in 1876 pic.twitter.com/ytGpF2wJEj
— The Uncivilised One (@Sea2Sea1Way) March 26, 2025
Част от населението бива обсадено в църквата „Св. Неделя“ в продължение на дни. Обстановката вътре е драматична – недостигът на вода кара жените да копаят с голи ръце кладенец в земята, който и днес може да се види, с цел да намерят вода за децата си. Накрая, при превземането на храма, всички християни (около 2000) са изклани.
Благодарение на славната саможертва на Батак за освобождение на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение. Според различни оценки, около 5000 души от селото са избити.
София
#OTD 140 years ago the Russian Army liberated city of #Sofia from the Ottoman rule, in 1879 it became the capital of independent #Bulgaria and remained as such ever since #History pic.twitter.com/vkuBIjwxGo
— Russian Embassy in South Africa 🇷🇺 (@EmbassyofRussia) January 4, 2018
На 3 април 1879 г. Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България. В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция. Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие.
Представителният център на града се оформя около Княжеския дворец (по-късно Царския дворец) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на Народния театър. В началото на XX в. булевард „Цар Освободител“ е застлан с прочутите „жълти павета“, които свързват Двореца с площад „Народно събрание" и паметника на руския цар Александър II (Царя Освободител).
Първи разговор по мобилен телефон
#OnThisDay 1973 The first handheld mobile telephone call was made. Our Historic Films footage shows the 'Brick' in action as it quickly became a must-have accessory for wealthy entrepreneurs. Watch the full footage here: https://t.co/xcKMnAmYih#historical #nostalgia #technology pic.twitter.com/5xJddLvAi0
— Reuters Screenocean (@Screenocean) April 3, 2024
На тази дата през 1973 г. инженер, работещ за американската компания Motorola, провежда телефонно обаждане, което поставя началото на нова ера за човечеството. Телефонът, който той използва, тежи почти килограм. Зареждането му отнема 10 часа, за да се проведе 30-минутен разговор.
Но Motorola DynaTac 8000X е първият в света мобилен телефон. А неговият изобретател Мартин Купър провежда първото в историята обаждане. Обаждането е до Джоел Енгел, изследовател на конкурент. Купър казва: „Джоел, обаждам ти се от мобилен телефон. От истински такъв“. Отговорът, който получил, бил мълчание.
Планът „Маршал“
Today in 1948, the U.S. kicks off a $13-billion aid program to rebuild war-torn Western Europe. The Marshall Plan encourages free markets, open trade and industrial modernization. "Our policy is not directed against any country, but against hunger, poverty, desperation and chaos" pic.twitter.com/jl77s5bMq2
— Military History Now (@MilHistNow) April 3, 2023
На 3 април 1948 г. американският президент Хари Трумън подписва плана „Маршал“, съгласно който на 16 страни от Европа e отпусната помощ в размер на 6 милиарда долара за възстановяване след Втората световна война.
Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се премахнат търговските бариери, да се модернизира промишлеността и да се възстанови икономическият просперитет на Европа като преграда пред разпространението на комунизма. Част от плана е също премахването на множество регулации и насърчаване на ръста на производителността и членството в профсъюзи.
Още събития на 3 април:
- 1922 г. – Йосиф Сталин е избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС.
- 1924 г. – роден е актьорът Марлон Брандо („Кръстникът“, „Последно танго в Париж“, „Апокалипсис сега“)
- 1958 г. – роден е актьорът Алек Болдуин („На лов за Червения октомври“, „Нотинг Хил“, „Пърл Харбър“)
