Костницата в Батак - вече храм със свободен вход

Б�е �ествена света литургия се отслужи тази сутрин в Батак - в деня, определен за почитане на баташките новомъченици - 17 май. Те бяха канонизирани на 3 април.

В службата участваха всички епископи и митрополити, пристигнали за честването.

Мощите на светите мъченици са положени в дърворезбован позлатен саркофаг за поклонение.

Непосредствено до него е поставена и иконата им, която вчера бе посрещната тържествено от хиляди жители и гости на Батак.

От днес в историческата църква "Света неделя" няма да се плаща вход и влизането ще е безплатно, съобщиха от Пловдивската митрополия.

Храмът е обявен за национален паметник на културата и досега работеше като музей костница, но след смяна на собствеността с църковна всеки ден ще се извършват богослужения.

Вътрешността на историческата църква няма да се променя, нито изографисва, а ще остане както досега.

Вчера Пловдивският митрополит Николай изрази благодарността си към държавата за оказаното съдействие при възстановяването на каноническия й статут.

Снощи той, заедно с над 300 свещеници, отслужи празнична вечерня за новите български мъченици.

Преди дни със светена вода, миро, елей и вино митрополит Николай е помазал и измил костите на геройски загиналите при обсаждането на храма миряни, свещеници и монахини и ги е поставил като мощи в специалния саркофаг.

Службата е продължила над пет часа, като останките са били извадени от костницата, където се съхраняваха досега.

Вчера и днес град Батак чества и 135 години от Априлската епопея.

Канонизацията - първата от 1964 г. насам и първата, ръководена от патриарх Максим, се извърши в катедралния храм "Св. Александър Невски".

Историята е запазила само някои от имената на мъчениците от Батак - зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев, както и Иван, Илия и други.

Това е първата канонизация, която извършва патриарх Максим, откакто оглавява БПЦ от 1971 г.

Баташкото клане е български национален символ. Снимките и картините от заличаването на родопското градче от османците през XIX век, по време на Априлското въстание, са не само в научни издания, туристически проспекти, но и от поколения насам в учебниците по история.