Н а 29 септември 1918 г. в град Солун се подписва Солунското примирие между Царство България и държавите от Антантата. Това събитие бележи фактическия край на участието на България в Първата световна война и се превръща в повратна точка в историята на страната.
След включването си във войната през есента на 1915 г. България застава на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя) с надеждата да обедини всички територии, населени с българи. В първите години на конфликта българската армия постига редица успехи – разгром на Сърбия, настъпления в Добруджа и участие в отбраната на Македонския фронт.
Но към 1918 г. положението се променя драстично. Централните сили са изтощени, а Антантата засилва натиска. На Солунския фронт съюзническите войски (френски, сръбски, британски, италиански и гръцки части) предприемат мащабно настъпление през септември 1918 г. След пробива при Добро поле българската отбрана се разпада. Войниците са изтощени и деморализирани, липсват продоволствия и боеприпаси, а във вътрешността на страната избухват бунтове, включително Войнишкото въстание, достигнало до Радомир.
Подписването на примирието
В тази тежка ситуация българското правителство е принудено да поиска примирие. Преговорите се провеждат в Солун под ръководството на френския генерал Луи Франше д’Еспере, командващ съюзническите сили на Балканите. Българската делегация е оглавена от Андрей Ляпчев.
На 29 септември 1918 г. е подписано примирие, което влиза в сила още на следващия ден. С него:
- България излиза от войната и прекратява военните действия срещу Антантата.
- Българската армия е задължена да се изтегли от всички окупирани територии извън старите граници на страната.
- Част от армията се демобилизира, а други части се поставят под контрол на съюзниците.
- Предвижда се Антантата да получи право на свободно придвижване през българска територия, за да настъпва към Османската империя.
Последствия
Солунското примирие е първият голям удар срещу Централните сили – България става първата държава от този блок, която капитулира. Това ускорява краха на Германия, Австро-Унгария и Османската империя.
За България последиците са драматични. Страната е във вътрешна криза – цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III (3 октомври 1918 г.), политическото напрежение нараства, а икономиката е срината. Окончателните условия за мир са наложени по-късно, с подписването на Ньойския договор през 1919 г., който води до значителни териториални загуби и тежки репарации.
Скотланд Ярд
На този ден през 1829 г. в Лондон започва работа първата модерна полицейска служба в света – Metropolitan Police Service, по-известна и като Скотланд Ярд. Тя е създадена по инициатива на британския държавник сър Робърт Пийл, тогавашен вътрешен министър.
В началото на XIX век бързата индустриализация и нарастването на населението на Лондон водят до значителни социални проблеми:
- нарастване на престъпността,
- чести безредици и улични сблъсъци,
- липса на ефективна система за поддържане на реда.
Дотогава редът в Англия се поддържа от нощни пазачи и доброволни констебли, но те се оказват недостатъчни за нуждите на бързо разрастващата се столица.
Робърт Пийл въвежда радикална реформа, която полага основите на професионална, организирана и постоянна полицейска структура. Законът за Metropolitan Police от 1829 г. създава нова служба, финансирана от държавата, която има ясно определени задачи и подчинение.
Заради тази си роля Пийл често е наричан „баща на съвременната полиция“. Дори прозвището „бобита“ (bobbies) за британските полицаи идва от неговото име – „Боби“ е умалително от Робърт.
Организация и принципи
Metropolitan Police започва дейност със щаб в „Скотланд Ярд“ и първоначално наброява около 1000 служители. Основните принципи, заложени от Пийл, остават актуални и днес:
- полицията трябва да работи в служба на обществото, а не срещу него;
- легитимността на полицията произтича от общественото доверие;
- използването на сила е допустимо само като крайна мярка;
- полицаите трябва да са пример за честност и дисциплина.
Metropolitan Police се превръща в модел за изграждане на съвременни полицейски сили по целия свят. Постепенно подобни институции се създават в други градове на Великобритания и Европа, а по-късно и в Америка.
Още събития на 29 септември:
- 480 пр.н.е. – Гръко-персийски войни: Състои се Битката при Саламин, в която гръцката флота под ръководството на Темистокъл побеждава персийската флота, командвана от Ксеркс I.
- 1913 г. – Подписан е Цариградският договор между Царство България и Османската империя.
- 1954 г. – 12 страни подписват конвенция, с която се създава CERN (Европейски съвет за ядрени изследвания).
Родени:
- 1547 г. – роден е испанският писател Мигел де Сервантес („Дон Кихот“)
- 1573 г. – роден е италианският художник Микеланджело да Караваджо
- 1901 г. – роден е италианският физик Енрико Ферми
- 1943 г. – роден е полският политик Лех Валенса
Починали:
- 1930 г – умира руският художник Иля Репин
