Н а 29 юни 1613 г. оригиналният театър „Глоуб“ в Лондон, където са дебютирали повечето пиеси на Уилям Шекспир, е унищожен от пожар по време на представление на „Всичко е истина“ (известно на съвременната публика като „Хенри VIII“). Но какво е причинило пожара и кога е построен отново новият театър „Глоуб“?
В началото на май 1613 г., току-що навършил 49 години, Уилям Шекспир е в разцвета на кариерата си. Той е най-известният драматург на епохата, имитиран от по-млади писатели и възхваляван дори от завистливи съвременници. Той не е просто кралски слуга; не по-малко от шест от неговите произведения са изпълнени наскоро от „Кралските хора“ (актьорската трупа на Шекспир) в кралския двор, някои по време на пищните тържества по случай сватбата на дъщерята на Джеймс I, Елизабет.
What happened on June 29th in history?
— Rare History Stories (@RareHistory_) June 29, 2024
1613: London's Globe Theatre was destroyed by fire
1941: Germany captured the city of Lvov in the Soviet Union
1995: The US space shuttle Atlantis docked with the Russian space station Mir#history #onthisday #todayinhistory pic.twitter.com/VHIlrlR8Gu
Той работеше усилено и върху нова пиеса: той и по-младият драматург, Джон Флетчър, финализираха сценарий, наречен „Всичко е истина“, исторически трилър, базиран на развода на Хенри VIII и Катерина Арагонска (за съвременната публика обикновено е кръстен на героя си, Хенри VIII). Пълна с грандиозно зрелище и ефекти, това беше нов начин за драматурга – може би ново начало.
През лятото „Всичко е истина“ най-накрая излезе на сцена.
На 29 юни 1613 г., в средата на следобеда, театър „Глоуб“ на Банксайд беше препълнен; представлението, вероятно третото или четвъртото представление на пиесата, изглеждаше да върви гладко. Когато комплект сценични оръдия бяха изстреляни към края на първо действие, за да отбележат влизането на крал Хенри за сцена с маски в резиденцията на кардинал Уолси, почти никой от тълпата не забеляза, че парче горящ материал от едно от оръдията е кацнало върху сламения покрив на театъра. Дори когато димът започва да се извива нагоре, никой не обръща много внимание; по думите на един очевидец, „очите им бяха по-внимателни към представлението“.
#OTD in 1613, the original Globe Theatre burned down.
— Shakespeare’s Globe (@The_Globe) June 29, 2024
What caused it? A canon was fired during a performance of Shakespeare’s Henry VIII - accidentally setting the thatch on fire.
🎨 Wenceslaus Hollar pic.twitter.com/r8qzi5Zu5Y
Но след минути огънят обхваща вътрешността на покрива и „Глоуб“ беше обречен. Докато пламъците поглъщаха изцяло дървената конструкция, последва паническа евакуация, толкова бърза, че редица хора оставиха наметалата си. Очевидно дрехите на един мъж бяха подпалени и той трябваше да излее бутилка бира върху себе си. Според друг разказ, някой друг е бил изгорен, след като се е опитал да спаси дете. Няма съобщения за смъртни случаи, но за театъра на Шекспир, най-известния театър в Англия, това беше краят. Денят беше горещ и сух и за малко повече от час бяха останали само димящи руини. Пожарът бушува толкова силно, че съседната къща също пламва.
Спекулира се, че шокът от пожара е унищожил здравето на Шекспир;
като един от авторите на „Всичко е истина“, той може би дори се е чувствал някак отговорен, особено след като пожарът е бил причинен от хвалебствена постановка (по-обичайно е било да се стреля с оръдия за бойни сцени, отколкото за влизането на монарх).
- Антоан дьо Сент-Екзюпери
Антоан дьо Сент-Екзюпери е френски поет, писател, журналист и авиатор-пионер, известен най-вече с философско-поетичния разказ „Малкият принц“ и книгите си „Нощен полет“, „Земя на хората“, „Боен пилот“, „Южна поща“ и „Писмо до един заложник“. Той е роден на 29 юни 1900 г. в старо френско благородническо семейство. Има три сестри и по-малък брат Франсоа. Баща му умира от мозъчен кръвоизлив през 1904 г. и семейството изпада във финансово затруднение.
Преди Втората световна война Сент-Екзюпери е пилот в гражданската авиация и лети по маршрути в Европа, Африка и Южна Америка. Със започването на войната постъпва във военновъздушните сили на френската армия, като извършва разузнавателни полети до сключването на Компиенското примирие през 1940.
“And now here is my secret, a very simple secret: It is only with the heart that one can see rightly; what is essential is invisible to the eye.”
— Poetic Outlaws (@OutlawsPoetic) November 28, 2024
― Antoine de Saint-Exupéry pic.twitter.com/XB0Axi21Ad
Демобилизиран е и емигрира в САЩ, където агитира за встъпване на САЩ във войната срещу нацистка Германия.
Прекарва в Америка 28 месеца и по това време написва най-известните си произведения.
След това отново постъпва във френската авиация в Северна Африка въпреки напредналата си за пилот възраст и влошаващото се здраве.
На 31 юли 1944 г. по време на разузнавателна мисия излита от Сардиния и изчезва някъде над Средиземно море. Не е изяснена причината за неговата гибел, въпреки че през 2000 г. близо до брега при Марсилия са открити останките от самолета му.
Преди войната Сент-Екзюпери се прославя като летец, но след нея литературните му творби му носят световна слава и той става френски национален герой, като Малкият принц е преведен на 300 езика. Родният му град Лион назовава на негово име основното си летище, както и съседната гара на високоскоростните влакове TGV.
- Катрин Хепбърн
На 29 юни 2003 г. умира американската актриса Катрин Хепбърн. Тя се появява в редица жанрове, от комедия до литературна драма и е единствената носителка на 4 награди „Оскар за най-добра женска роля“, записана в „Рекордите на Гинес“ и рекордите на Оскарите. Известна е най-вече със своята остроумност, независимост и елегантност. През 1999 г. е обявена от Американския филмов институт за най-голямата звезда сред жените на класическото кино в Холивуд.
Израства в Кънектикът при богати, прогресивни родители. След четири години в театъра на Бродуей, привлича вниманието на Холивуд. Нейните ранни години във филмовата индустрия се отличават с успех, включително Оскар за третия ѝ филм, „Утринна слава“ (1933). Получава още три Оскара за работата си в „Познай кой ще дойде на вечеря“ (1967), „Лъвът през зимата“ (1968) и „На златното езеро“ (1981). През 70-те години на ХХ век започва да се появява в телевизионни филми, които по-късно стават център на кариерата ѝ. Остава активна и в напреднала възраст. Последната ѝ поява на екрана е през 1994 г. във филма „Любовна история“, когато е на 87 години.
Oscar Winners ⭐️
— Capturing The Movies💄💋 (@EternallyJustMe) June 7, 2025
Katharine Hepburn is the highest achiever with 4 Oscars, all for Best Actress.
Morning Glory (1933), Guess Who's Coming to Dinner (1967), The Lion in Winter (1968), and On Golden Pond (1981). pic.twitter.com/fkxgzNs6r1
През 1993 г. е хоспитализирана заради изтощение.
През зимата на 1996 г. тя е хоспитализирана с пневмония. До 1997 г. става много слаба, говори и яде много малко и се страхува, че ще умре. Тя показва признаци на деменция в последните си години. През май 2003 г. в шията на Хепбърн е намерен агресивен тумор. Взето е решение да не се оперира и тя почива от сърдечен удар на 29 юни 2003 г., месец след 96-ия си рожден ден в семейния дом на Хепбърн в Кънектикът. Погребана е в гробището на Кедър Хил в Хартфорд. Хепбърн иска да няма служба.
Още събития на 29 юни:
- 1828 г. – роден е българският революционер Желю войвода
- 1929 г. – родена е италианската журналистка и писателка Ориана Фалачи
- 1978 г. – родена е американската певица Никол Шерцингер
- Честване на Светите апостоли Петър и Павел (Петровден)
- Ден на река Дунав – Отбелязва се от 2004 г. по инициатива на Международната комисия за опазване на р. Дунав
- България – Празник на градовете Белоградчик, Етрополе, Лясковец, Павликени и Своге
- България – Ден на занаятите – Чества се от българските занаятчии на Петровден
- България – Ден на безопасността на движението по пътищата (от 2019 г.)
