П очти всичко в живота на Шекспир е загадка - но какво да кажем за смъртта му? Е, това е интригуваща загадка сама по себе си. Защото между споровете за това дали Шекспир изобщо е съществувал, дали е написал пиесите си или каква религия е изповядвал, специалистите разискват въпроса как и защо най-великият драматург в света е починал, когато е бил едва на 50 години.
Общоприето е мнението, че Уилям Шекспир е починал на 23 април 1616 г. Знаем и къде се е случило това: Стратфорд на Ейвън. Вероятно най-широко известната любопитна подробност, свързана със смъртта на Шекспир, поради непреднамерената си забавна стойност, е, че в завещанието си той оставя на съпругата си „второто най-добро легло“. Но всъщност това знаменито завещание е една от малкото полезни улики, с които разполагаме за това как е починал.
Преди да разгледаме по-отблизо това, трябва да обсъдим друга теория. Най-колоритната теория от всички: че Уилям Шекспир, най-влиятелният гений в летописите на английската литература, е умрял като пряк резултат от напиване с приятелите си.
Тази често повтаряна легенда идва от запис в дневника на някой си Джон Уорд, викарий на Стратфорд, който отбелязва, че „Шекспир, Дрейтън и Бен Джонсън имали весела среща и изглежда, пили твърде много, защото Шекспир починал от треска, която получил след това“. Това създава завладяващ образ: трима от най-великите поети на своята епоха, които прекарват една дива нощ в града, чукат заедно кани с бира и се държат непринудено.
Проблемът е, че записът на Джон Уорд всъщност е написан няколко десетилетия след смъртта на Шекспир и днес се смята само за приказка - малко пикантна стратфордска клюка, която се предава през вековете. Тя обаче повдига ключовия въпрос: дали смъртта му е внезапна и неочаквана, или е резултат от по-продължително заболяване? Предвиждал ли е Шекспир нейното настъпване?
Онези, които вярват в теорията за „внезапната смърт“, посочват косвени доказателства - като например лиричното възпоменание на съвременния поет Джеймс Маббе, което предполага внезапна кончина: „Чудехме се, Шекспир, че си отишъл толкова скоро / от сцената на света в уморителната стая на гроба.“
Има и въпрос за формулировката на завещанието му, написано само няколко седмици преди смъртта му, което започва с декларацията на Шекспир, че е „в отлично здраве и памет, слава на Бог“. Трябва обаче да сме предпазливи да приемаме това за чиста монета, защото това може да е било просто конвенционален, общ начин за започване на юридически документ.
По-убедителният извод, който може да се направи от факта, че между написването на завещанието и смъртта на Шекспир е изминал по-малко от месец, е, че той е бил болен и е знаел, че краят наближава. Инфрачервеното изследване на крехкия документ показа, че преди това той е бил съставен няколко месеца по-рано, през януари същата година. По някаква причина Шекспир е сметнал за необходимо да го актуализира през март, точно преди смъртта си. Това сочи, че е бил поразен от болест и е направил последните си приготовления в краткото време, което е имал, преди смъртта да го застигне.
Но какво може да е било заболяването? В епохата на Шекспир е имало много инфекциозни болести, включително епидемии от бубонна чума, които са наложили затварянето на лондонските театри. Поради лошите санитарни условия опасността от тиф също е била постоянна, а дори се предполага, че Шекспир се е поддал на грозните последици от третичен сифилис. Тази болест, предавана по полов път, се разпространява в Лондон по онова време, като хирургът Уилям Клоуз отбелязва с умиление, че „безкрайно много“ пациенти се лекуват от нея.
В крайна сметка е невъзможно да се определи точната болест, която може да е засегнала Барда, но това не е попречило на някои да се опитат. Един писател на име К. Мартин Мичъл, който пише биография на зетя на Шекспир, уверено твърди, че става дума за мозъчен кръвоизлив - отчасти защото на широко разпространения портрет на Шекспир от Дрошут изглежда има данни за „значително удебеляване на лявата темпорална артерия“.
Някои отиват още по-далеч, като предполагат нечестна игра. В книгата си „Кой уби Шекспир?“ Андрю Стърлинг разгръща идеята, че Шекспир е бил убит от протестантски агенти, защото е бил таен католик. Въпреки че отдавна се твърди, че Бардът наистина е бил католик (понякога Хамлет се разглежда като една дълга метафора за това как католицизмът е бил насилствено изтласкан настрана от Хенри VIII), това е може би най-малко убедителната теория от всички. Въпреки че, както при всички неща, свързани с Шекспир, дебатите със сигурност ще продължат. Вероятно обаче не е бил махмурлукът...
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
