На 26 май 1897 г. е издаден романът на Брам Стокър „Дракула“. Той става основата за цял жанр в литературата и киното на тема вампири. Романът е един вид обобщение на цяла поредица от истории за вампири, възникнали в края на XIX в. Особено силно повлиян е от разказа „Кармила“ на ирландския писател Шеридан льо Фану.
Стокър решава мястото на действието да е в Трансилвания, защото го е свързал с реално съществуващ исторически образ – истинския Дракула: княз и владетел Влад Цепеш, наричан още Дракула , живял във Влашко. Прякорът му означава „Дракон“ или „Дявол“.
#Dracula was published on 26th May 1897. Here are some views of Whitby Harbour where he landed, #BramStoker having been inspired by going on holiday there. #FolkloreSunday #MythologyMonday
— Maude Frome (@frome_maude) May 25, 2025
Images: John Atkinson Grimshaw pic.twitter.com/owjYV4KU80
В Лондон писателят Брам Стокър бил член на окултна ложа. При срещите на ложата се е запознава с унгарския ориенталист Армин Вамбери, от когото чува многобройните легенди за Влад „Цепеш“ („набивача на кол“ – прозвище, дошло от славата на Влад, че набивал враговете си на кол).
Сюжет
Лондонският брокер на недвижими имоти Джонатан Харкър пътува за Трансилвания (Румъния), за да продаде на граф Дракула къща в Лондон. Близо до замъка местна жителка му дава разпятие, за да се предпазва от силите на злото. Скоро след това Харкър е принуден от Дракула да напише писма до приятелката си и началниците си, че се чувства добре и всичко около него е добре. Забранено му е да напуска замъка, а една вечер става свидетел как Дракула се преобразява в гигантски прилеп.
Веднъж Харкър влиза в една от стаите, които са му забранени от Дракула, и заспива там. Откриват го три красиви и млади жени, които имат същите физически белези като Дракула. Той се преструва на заспал и без малко една от жените да го ухапе, но Дракула се появява внезапно и я възпира. Става ясно, че графът иска Харкър за себе си. Харкър е в ужас, страхува се за живота си. Принуден е обаче да продължи да изпраща успокояващи писма. Планира бягство, но се ужасява от кучетата в двора, които току-що са разкъсали една жена. След известни перипетии Харкър успява да избяга от замъка.
Happy 31st anniversary to Francis Ford Coppola's beautiful movie adaptation of Bram Stoker's "Dracula". 🖤🦇⚰️🩸🪦🖤 pic.twitter.com/PpTkhYPMlF
— Dementia Von Grimm (@Dementia_Grimm) November 13, 2023
Месец по-късно, по време на буря в пристанището Уитби (графство Йоркшир) акостира корабът „Деметер“. Екипажът е изчезнал, с изключение на мъртвия капитан, който е завързан за щурвала. Вилхелмина (Мина) Мърей – годеницата на Джонатан Харкър, също е в Уитби при приятелката си Люси Уесентра. Случват се обаче странни неща – Люси е обзета от сомнамбулизъм, а Мина един ден открива на врата ѝ две следи от ухапване. Люси изглежда болна и затова се обръщат за съвет към холандския учен професор Ейбрахам ван Хелсинг (чийто образ също е използван през 2005 г. за създаването на хитов холивудски филм).
Междувременно Харкър се завръща, след като е прекарал 3 месеца в болница в Будапеща, където се е оженил за Мина. Ван Хелсинг получава подробности от Харкър и е твърдо решен да се разправи с вампирите. Дракула обаче залавя Мина и провежда с нея нещо като „кървава сватба“, като я принуждава да пие от кръвта му. Граф Дракула решава да се върне в Трансилвания. След ритуала с пиенето на кръв обаче се е получила връзка между него и Мина и тя чувства къде се намира той. Ван Хелсинг използва тази информация, като я хипнотизира. Така ловците на вампири тръгват след Дракула.
Филм
Най-известният филм по книгата на Брам Стокър е версията „Дракула“ на режисьора Франсис Форд Копола. Гари Олдман прави невероятна роля като граф Дракула, Уинона Райдър е любимата му Мина, Киану Рийвс е Джонатан Харкър, а невероятният Антъни Хопкинс се превъплъщава в ролята на професор Ван Хелсинг.
- Цар Николай II
Николай II Александрович, пълно име Николай Александрович Романов е последният император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия. Коронацията му е последната по време на Руската империя. Тя се състои във вторник 26 май 1896 г., в катедралата „Успение Богородично“ в Московския Кремъл.
Възцаряването му събужда известни надежди в обществото за либерализация. Тези надежди скоро биват попарени от самия монарх, който в началото на 1895 г. заявява открито пред представители на земствата и дворянството, че ще брани принципите на самодържавието и ще продължи водената от баща му Александър III консервативна политика.
Rus çarı II. Nikolay'ın taç giyme töreni - Moskova, 1896. pic.twitter.com/ObhAt4jbVn
— History & Culture (@wwhnctr) October 19, 2019
След Февруарската революция царят и цялото му семейство са поставени под домашен арест в двореца „Царско село“ край Санкт Петербург. Няколко месеца по-късно, през август, са преместени в Тоболск, Урал. През април 1918 г. следва ново преместване, този път в Екатеринбург, Урал.
Цялото семейство заедно с личния им лекар и трима прислужници са разстреляни през юли 1918 г. Екзекуцията се извършва без съдебен процес. Телата им са обезобразени, за да не бъдат разпознати и след това са хвърлени в общ гроб. Останките им са открити през 1991 г., идентифицирани с ДНК анализ и погребани с държавни почести през 1998 г. Две от телата липсват, което поражда спекулации, че може би най-малката дъщеря, Анастасия, успява да се спаси. Но телата им са намерени през 2007 г. и са идентифицирани.
Още събития на 26 май:
- 1946 г – родена е Нешка Робева
- 1964 г – роден е музикантът Лени Кравиц
- 1966 г – родена е актрисата Хелена Бонъм Картър („Франкеншайн“, „Боен клуб“, „Чарли и шоколадовата фабрика“, „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“)
- Световен ден на предизвикателството (за масовия спорт) организиран от Международната организация „Спорт за всички“
