П аисиевата “История славянобългарска” е първото възрожденско историческо произведение на български език.
Паисий Хилендарски е писал Историята между 1760 - 1762 години в Зографския манастир.
Целта ѝ била, да подтикне българите към национално самосъзнание. Годините в робство сякаш отмили спомена за славното минало на България и националния дух.
Софроний Врачански бил верен последовател на Паисий Хилендарски. Подкрепяйки неговото дело той създал първия препис на “История славянобългарска”. А с него поставя началото на просветното и образователно дело по българските земи.
На 29 януари 1765 година Софроний завършва първия препис на "История славянобългарска".
Софрониевият препис остава в манастира в Котел, а вторият - оставя за себе си. В наши дни са известни близо седемдесет преписа на Историята.
Най-ранните са Софрониевият 1765 г., Самоковският 1771 г., Рилският 1772 г. и Жеравненският преди 1828 г.
През 80-те години на XX век произведението е обект на кражба.
Оригиналният текст на Историята се съхранявал в Зографския манастир в Атон. От Държавна сигурност на България смятали, че Историята на Паисий може да бъде обект на злодеяния.
За да избегнат това в продължение на 10 години от 1972 до 1982 година държавните служители работили по създаване на копие на оригиналната “История славянобългарска”. А копието трябвало да се смени с оригинала, който да бъде върнат у нас.
Първият опит за изнасяне на Историята е направен през 1984 година. След неуспеха, през декември 1985 г. Иван Генев и Венцислав Агайн заминават за Гърция с мисия да откраднат “История славянобългарска”.
Помага им служител от посолството в Атина - Динко Пехливанов.
Венцислав Агайн изнася ръкописа на Паисий Хилендарски под дрехата си, занася го в генералното консулство на България в Солун. Текстът е препратен на посолството в Атина, откъдето с дипломатическа поща се озовава в България.
Оригиналът на „История славянобългарска“ е върнат в библиотеката на Зографския манастир на 12 януари 1998 г.
Проучвания на произведението от експерти показва, че "славянобългарска” всъщност е дошло много по-късно. Оригиналният текст на Хилендарския монах е озаглавен “История славнобългарска”.
Произведението се състои от няколко части – два предговора, няколко глави, в които са вписани различни събития от историята ни, информация за славянските учители, за българските светци и послесловие.
Послесловието е най-кратката част от Историята. Там Хилендарският монах споделя защо я е създал:
„Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки...Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе“.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
