П рез 1943 г. в една сива канцелария на Главното оперативно управление на СС в Берлин мастилото върху един официален документ изсъхва, за да отвори най-мрачната бездна в човешката история. На 24 май 1943 г. е издадена рутинна, на пръв поглед административна заповед за пренасочване на персонал.
Един ранен на Източния фронт хауптщурмфюрер (капитан) от медицинската служба бива зачислен към лагерния комплекс Освиенцим (Аушвиц). Името му е доктор Йозеф Менгеле. Този лист хартия се превръща в смъртна присъда за стотици хиляди и ражда чудовищния мит за „Ангела на смъртта“ – олицетворение на това какво се случва, когато науката изгуби душата си и се поклони на абсолютния терор.
Продуктът на една извратена наука
За да разберем чудовището Менгеле, трябва да погледнем отвъд стените на концлагера. Той не е неграмотен садист или психопат от покрайнините на обществото. Роден в заможно баварско семейство, Йозеф е изключително интелигентен, амбициозен и образован млад мъж.
Притежава две докторски титли – по антропология от Мюнхенския университет и по медицина от Франкфурт. Негов ментор е професор Отмар фон Фершуер, водещ генетик и виден поддръжник на расовата хигиена. Менгеле не действа от налудничави импулси; той е фанатичен вярващ в нацистката идеология за расовото превъзходство.
За него Аушвиц не е място за мъчение, а гигантска, неконтролирана от никакви закони и морал лаборатория. Място, където човешкият живот няма никаква стойност, а генетичните експерименти могат да докажат арийската теория и да осигурят биологичното безсмъртие на Третия райх.
Диригентът на рампата в Аушвиц
Когато пристига в лагера в края на май, Менгеле бързо се налага над останалите лекари със своята студенина и желязна дисциплина. За разлика от колегите си, които често се напиват, за да издържат на моралния кошмар при „селекцията“ на пристигащите влакове, Менгеле застава на железопътната рампа с изгладена униформа, бели ръкавици и лека усмивка. Понякога дори тананика мелодии от класически опери.
С едно движение на палеца си, наляво или надясно, той решава съдбата на новодошлите за части от секундата. Старите, болните и майките с малки деца отиват директно към газовите камери. Младите и силните получават правото на още няколко седмици робски труд до пълно изтощение. Но има и една трета група, която Менгеле издирва с обсебващ поглед: близнаци, хора с хетерохромия (различен цвят на очите), джуджета и хора с физически аномалии.Неговите „кукли“, както ги нарича.
Кошмарът зад стените на Блок 10
Зверствата, които доктор Менгеле извършва в своята лаборатория в Аушвиц II (Биркенау), надхвърлят границите на човешкото въображение. Обсебен от тайната на многоплодната бременност – целяща да накара германските майки да раждат повече арийци наведнъж – той подлага стотици двойки близнаци, предимно деца, на немислими изтезания.
Извършва ампутации без упойка, заразява едното дете с върлуващ вирус (като тиф или нома), за да изследва реакциите му спрямо здравото, и прелива кръв от един близнак на друг. Ако едното дете умре, Менгеле лично умъртвявал другото с инжекция фенол директно в сърцето, за да може да извърши паралелна аутопсия на органите им.
Търсейки начин да промени цвета на очите на децата, той инжектира сини багрила и химикали в зениците им, което води до ослепяване и мъчителна смърт на малките пациенти. Провежда експерименти с излагане на огромни дози рентгеново лъчение за стерилизация и тестване на прага на човешка издръжливост на болка, студ и налягане.
Бягството и иронията на правосъдието
Когато Червената армия наближава Аушвиц през януари 1945 г., Менгеле събира документите със своите „научни изследвания“ и бяга. Преоблечен като обикновен войник от Вермахта, той успява да избегне затварянето в лагер за военнопленници, тъй като няма задължителната за членовете на СС татуировка с кръвната група под мишницата (отказал е да си я направи от суета).
С помощта на тайни мрежи за бягство на нацисти той заминава за Южна Америка, където живее десетилетия под фалшиви имена в Аржентина, Парагвай и Бразилия. Въпреки усилията на израелското разузнаване Мосад и на ловците на нацисти като Симон Визентал, Ангелът на смъртта така и не застава пред съда за своите престъпления.
Той умира на 7 февруари 1979 г. на плаж в Бразилия, след като получава инсулт по време на плуване. Истинската му самоличност е потвърдена едва години по-късно чрез ДНК анализ.
Още събития на 24 май:
- 1956 г. – В Лугано (Швейцария) е проведен първият телевизионен песенен конкурс Песен на Евровизия.
- 1976 г. – Започват редовните полети с Конкорд между Лондон и Ню Йорк.
Родени:
- 1686 г. – роден е ферманският физик Габриел Фаренхайт
- 1819 г. – родена е британската кралица Виктория
- 1941 г. – роден е американският музикант Боб Дилън
- 1945 г. – родена е американската актриса Присила Пресли
Починали:
- 1543 г. – умира полският астроном Николай Коперник
- 2023 г. – умира американската певица Тина Търнър
