В новия епизод на подкаста „Храмът на историите” Раду Шуляк, който отпадна на полуфиналите в „Игри на волята” разказва за битките си на екрана и в живота. Пред Мон Дьо той разкрива какво го е белязало най-силно – от бедността в детството, през идването от Молдова в България до 22-годишната борба с наркотичната зависимост на брат му.
- Между Молдова и България: Пътят на Раду от "Игри на волята" към нов живот
Роден в Молдова, Раду разказва за трудностите на своето детство. Бедността и несигурността са ежедневие за семейството му, но въпреки това родителите му – преподавател по румънски език и електротехник – се стараят да осигурят най-доброто за децата си.
„Най-страшното беше да гледам как родителите ми се мъчат, за да ни дадат това, което имаме“, споделя Раду. Въпреки любовта и подкрепата вкъщи, строгото отношение на дядо му оставя негативен отпечатък върху детството му. Но най-топлите спомени са при баба му.
„Там бяха летата ми, усещам още миризмата на печката, всичко, кравите, как обикаляхме полетата. Сега бих дал всичко да съм пак с нея, но няма как, уви.“
- Решението за напускане на Молдова
От 15-годишен Раду знае, че трябва да напусне родната си Молдова, за да има шанс за нормален живот. „С България се избрахме взаимно“, разказва той. Пристига с 200 евро и куфар, без да знае езика или да има познати. Въпреки трудностите, започва новия си живот, воден от надежда и воля за успех.
- Борбата със зависимостта: Семейната история на Раду
Началото на зависимостта
Една от най-големите битки в живота на Раду е свързана със зависимостта на брат му към наркотиците. „Това продължава вече 22 години, но надеждата не трябва да умира“, споделя той. Проблемите започват, когато брат му е приет във военен лицей в Румъния. Липсата на родителско внимание, съчетана с лоша компания, го тласкат към наркотиците.
„Помня страха и гнева, когато го видях в това състояние за първи път. Вкъщи беше взел всичко – дори алкохолните бутилки. Това остави тежък белег.“
Надежда за промяна
Въпреки многобройните опити за лечение и периодите на криза, семейството на Раду не се отказва. Брат му в момента е отново в комуна в Румъния. „Единственото, което искам, е той да знае, че никога няма да го оставим. Живее се с мъка и надежда, това е.“
Поглед към политиката
Раду признава, че политиката не е чужда на мислите му. „В България виждам много проблеми, особено в съдебната система и липсата на стабилност. Това отблъсква инвестиции и вреди на хората.“ Той смята, че промяната е възможна, ако новите поколения се включат активно.
„Обмислял съм да се включа в политиката. Човек може да остане чист и да допринесе за промяната. В някакъв момент, защо не? Това е начин да помогнеш на страната, която ти е дала нов шанс.“
- Ценности и поглед към бъдещето
Уроците от детството
Раду подчертава значението на възпитанието и първите години от живота. „Най-важното, което съм научил, е да ценя семейството и да имам воля.“
Станал баща, той признава, че децата му променят възгледите му. „Преди тях бях безстрашен. Сега се страхувам за всичко – за тяхното бъдеще, за това какъв е светът около нас.“
България като нов дом
Раду вижда България като своя дом. Тук той успява да се реализира и да изгради нов живот. „България ми даде шанс да се развия в конкурентна среда.“
Той обаче е критичен към политическата криза и липсата на сигурност. Въпреки това вярва, че промяната е възможна, ако хората се обединят. „Може би някой ден ще се включа в политиката. Човек може да остане чист и да допринесе за промяната.“
Въпреки всички трудности, Раду остава верен на себе си и ценностите си. „Гордея се, че не се промених. Вярвам в добрите хора и знам, че е възможно да успееш, без да правиш зло.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
