С утринта на 2 октомври 1996 г. в София започва като обикновен есенен ден за жителите на квартал „Изток“. Минути след девет часа обаче глухият звук от четири изстрела пресича тишината пред сградата на улица „Латинка“ № 15.
Бившият министър-председател на България Андрей Луканов излиза от дома си и тръгва към автомобила си, но след като стига до него, се връща към входа на блока си.
Точно там, стрелец, дегизиран като скитник, изненадва политика отблизо и го поваля на земята с четири куршума. Когато шофьорът и съседите се притичват на помощ, Луканов вече е издъхнал. на мястото са открити дрехи, за които се смята, че са били използвани при маскировката. Това е единственото убийство на премиер на страната след промените от 1989 г.
Архитектът на прехода и неговите сенки
За да разберем защо този атентат разтърсва из основа българското общество, трябва да се върнем към ролята на Андрей Луканов в най-драматичните години от съвременната ни история. Дипломат от кариерата, израснал в семейство с дълбоки корени в комунистическото движение, той разполага с изключителни контакти в Москва и Западния свят. Той е сред основните фигури, които на 10 ноември 1989 г. свалят Тодор Живков от власт.
Следват два правителствени мандата начело на страната в изключително тежък период, белязан от мораториума върху плащанията по външния дълг и тежката икономическа и социална криза от 1990–1991 г., известна в политическия език като „Лукановата зима“. Дори когато напуска министър-председателския пост, влиянието му във вътрешнополитическия и икономическия живот остава огромно.
Сблъсъкът на интереси в газовия сектор
През 1995 и 1996 г. напрежението около политика започва да ескалира бързо. В качеството си на президент на българо-руското съвместно дружество „Топенерджи“, тогава той се оказва в центъра на геополитическа и икономическа битка за контрола върху транзита на руски природен газ през България.
Луканов влиза в остър конфликт както с тогавашния премиер Жан Виденов, така и с мощни финансово-промишлени групировки от епохата на ранния капитализъм.
Несъгласията са за това кой да държи ключа към енергийните потоци и как да се разпределят активите в държавата създават противопоставяния, които надхвърлят стандартните парламентарни дебати.
Дългото разследване и съдебният лабиринт
Разследването на убийството на улица „Латинка“ се превръща в едно от най-сложните и противоречиви в историята на българското правосъдие. Оръжието на престъплението, пистолет „Макаров“, е намерено 40 дни по-късно, зад радиатор на площадката между етажите в жилищен блок на ул. „Димчо Дебелянов“.
Години след атентата криминалистите арестуват украинските граждани Александър Русoв и Алексей Кичатов, както и българските им съучастници, като за физически извършител е сочен Русов.
През 2003 г. Софийският градски съд произнася доживотни присъди за подсъдимите. Процесът обаче претърпява пълен обрат на по-горните инстанции. Върховният касационен съд окончателно оправдава всички обвиняеми през 2007 г. поради липса на безспорни доказателства и разкрити сериозни процесуални нарушения при събирането на показанията.
Така, три десетилетия след сутринта на 2 октомври 1996 г., въпросът кой е поръчал и извършил екзекуцията на Андрей Луканов остава без правен отговор в историята.
- Капанът в Истанбул: Убийството на Джамал Хашоги
На 2 октомври 2018 г. 59-годишният саудитски журналист и критичен наблюдател на режима в Рияд Джамал Хашоги влиза през вратите на консулството на Саудитска Арабия в турския мегаполис Истанбул.
Целта му е съвсем обикновена и битова, той трябва да получи документи, необходими за предстоящия му брак с турската му годеница Хатидже Дженгиз. Тя го чака отвън, държейки телефоните му, с уговорката, че процедурата ще отнеме съвсем малко време. Хашоги така и не излиза от сградата.
От приближен до кралския двор до дисидент в изгнание
За да разберем дълбокия резонанс от изчезването на Кашоги, е важно да погледнем към неговото минало. В продължение на десетилетия той е утвърден глас в арабския медиен свят, бивш главен редактор на влиятелни издания и съветник на високопоставени фигури в саудитската кралска династия.
С идването на власт на младия престолонаследник принц Мохамед бин Салман обаче пространството за критично мислене в страната рязко се стеснява. През 2017 г. Кашоги взема трудното решение да напусне родината си и да се установи в Съединените щати. Там той започва да пише редовни коментари за вестник „Вашингтон пост“.
В своите статии той подкрепя част от социалните реформи в Саудитска Арабия, но открито критикува нарастващия авторитаризъм, арестите на активисти и воденето на опустошителната военна кампания в Йемен. Това го превръща в един от най-видимите и чуваеми критици на режима извън пределите на страната.
Анатомията на един дипломатически кошмар
Първоначално властите в Рияд категорично отричат Хашоги да е станал жертва на престъпление вътре в дипломатическото представителство, като твърдят, че той е напуснал сградата невредим.
В същото време турските служби за сигурност и разузнаване започват постепенно да изнасят разкрития, които шокират световната общественост. Според събраните доказателства и аудиозаписи от вътрешността на консулството, специален екип от 15 саудитски агенти, пристигнали малко по-рано с частни самолети в Истанбул, е очаквал журналиста.
Разкритията сочат, че Хашоги е бил удушен броени минути след влизането си, а тялото му е било унищожено, за да не останат никакви следи. Постепенно, под натиска на необоримите доказателства и засилващия се международен отзвук, Саудитска Арабия променя версията си неколкократно, като накрая признава, че журналистът е бил убит при „самоволна операция“ на агенти, надвишили правомощията си.
Геополитическият трус и разклатените съюзи
Убийството на Джамал Хашоги предизвиква една от най-тежките дипломатически кризи между Близкия изток и Запада през последните десетилетия.
Случилото се поставя в изключително деликатно положение ключови световни лидери и тества границите на стратегическите партньорства. Западните държави са принудени да балансират между икономическите и военните си интереси от една страна, и защитата на човешките права и свободата на словото от друга.
Случаят доведе до налагане на санкции срещу отделни физически лица, замразяване на част от оръжейните сделки и сериозен изолационизъм за престолонаследника Мохамед бин Салман в първите години след трагедията.
Доклад на американското разузнаване, публикуван по-късно, заключва, че операцията е била одобрена на най-високо ниво в Рияд. И до днес останките на Хашоги не са намерени, а сянката от събитията на 2 октомври 2018 г. остава завинаги в историята като символ на цената, която понякога се плаща за свободното слово.
Още събития на 2 октомври:
- 1187 г. – Сирийският султан Саладин превзема Йерусалим след 88-годишно управление от кръстоносците.
- 1870 г. – Рим е обявен за столица на обединена Италия.
- 1928 г. – В Мадрид е основана Прелатурата на Светия Кръст и Опус Деи известна като Опус Деи.
- 2016 г. – Ким Кардашиян е обрана под прицела на оръжие в хотелската си стая в Париж, като са ѝ задигнати бижута на стойност 10 милиона долара
Родени:
- 1452 г. – роден е Ричард III, крал на Англия
- 1833 г. – роден е Вито Позитано, италиански дипломат
- 1869 г. – роден е Махатма Ганди, индийски политик, Баща на нацията
- 1951 г. – роден е Стинг, английски рок музикант
Починали:
- 1916 г. – умира Димчо Дебелянов, български поет
