Н а 16 октомври 1912 г., по време на Балканската война, България вписва своето име в историята на световната авиация. В този ден поручик Радул Милков и поручик Продан Таракчиев излитат с германски самолет „Албатрос F.2“ от летището край Мустафа паша (днешен Свиленград) и извършват първия военен разузнавателен полет в Европа.
Задачата им е да наблюдават позициите на османската армия около обсадения Одрин и да докладват движението на противника. Полетът продължава около 50 минути — време, в което летците прелитат над вражески територии, рискувайки живота си без навигационни уреди и радиовръзка.
Това събитие не включва бойни действия или бомбардировки, но има огромно стратегическо значение. Информацията, която Милков и Таракчиев събират, подпомага българското командване при обсадата на Одрин — една от решаващите операции на Балканската война.
Само девет години след първия полет на братя Райт, България показва, че авиацията може да бъде мощен инструмент не само за експериментални цели, а и за военно разузнаване.
16 October 1912. First air-dropped bomb. Designed during the Balkan War and used by the Bulgarian air force pilots Radul Milkov and Prodan Toprakchiev on the Turkish railway station of Karaagac. The first use of an aeroplane (Albatros F.II) as bomber. pic.twitter.com/ZW6sCzb1F8
— Ron Eisele (@ron_eisele) October 15, 2019
Самолетът
„Албатрос F.2“ е немски биплан самолет (самолет с две двойки крила, едно над друго), произведен от компанията Albatros Flugzeugwerke – една от най-известните германски авиофирми в началото на XX в. Машината е сред първите модели, проектирани не само за учебни, но и за военни разузнавателни цели.
През 1912 г. България закупува няколко самолета „Албатрос F.2“ от Германия, заедно с други модели („Блерио“, „Воазен“ и др.), за да формира първото си военно авиационно подразделение — Първо аеропланно отделение.
Самолетът е бил без оръжия - без бомбово оборудване или картечница, което е типично за ранния етап на авиацията. Неговата мисия е била чисто наблюдателна — за събиране на разузнавателна информация и оценка на противниковите позиции.
Интересни факти:
- Самолетът нямал прибори за навигация – пилотите се ориентирали по земни ориентири.
- Управлението било изключително трудно – дори при лек вятър машината се клатела опасно.
- Самолетите били доставени разглобени, транспортирани с влак от Германия и сглобени на място от български механици и германски специалисти.
- Българските летци преминават обучение в Германия, за да усвоят управлението на новите машини.
Заради подвига на Милков и Таракчиев на 16 октомври се чества Празникът на българската авиация и Военновъздушните сили — в чест на смелите пионери, които издигат България сред първите страни в света, използвали самолет за разузнавателни цели.
- Мария-Антоанета – кралицата, която загуби главата си
На 16 октомври 1793 г., по време на вихъра на Френската революция, на площад „Де ла Революсьон“ в Париж пада гилотината над една от най-противоречивите фигури в европейската история – кралица Мария-Антоанета. Така завършва животът на една от най-противоречивите жени в историята на Европа – символ едновременно на кралския блясък и на падението на монархията.
Родена като ерцхерцогиня на Австрия през 1755 г., тя се омъжва за Луи XVI едва на 14 години, в името на политически съюз между двете най-могъщи династии на Стария континент – Хабсбургите и Бурбоните.
Във Версай Мария-Антоанета бързо се прочува с лукса и разточителството си – пищни балове, скъпи рокли и легендарни бижута.
Френският народ, който живее в крайна бедност, започва да я възприема като символ на аристократичното бездушие. Пропагандата на революционерите я представя като „развратната австрийка“, откъсната от реалността и неспособна да разбере страданията на поданиците си. Дори и митът, че е казала „Ако нямат хляб, нека ядат пасти“, макар и исторически недоказан, става част от образа ѝ на надменна и безчувствена кралица.
След като монархията е свалена, Луи XVI е екзекутиран, а Мария-Антоанета е хвърлена в затвора. На процеса си тя проявява достойнство и хладнокръвие, отказвайки да се моли за милост. На 16 октомври 1793 г. е осъдена на смърт и отведена на гилотината – без корона, без блясък, но с изправен гръб.
Последните ѝ думи, казани с уважение към палача, когото настъпва без да иска, остават в историята:
„Извинете ме, господине, не го направих нарочно“.
Екзекуцията на Мария-Антоанета символизира края на Стария режим и началото на нова епоха във Франция – такава, в която народът за пръв път сваля кралската власт и я заменя с идеите за свобода, равенство и братство.
Още събития на 16 октомври:
- 1847 г. – Английската писателка Шарлот Бронте (под псевдонима Кърър Бел) публикува романа „Джейн Еър“, който се превръща в световна класика
- 1946 г. – 10 от 12-те подсъдими, осъдени на смърт по време на Нюрнбергските процеси, включително Йоахим фон Рибентроп и Ернст Калтенбрунер, са екзекутирани
- 1978 г. – Кардинал Карол Войтила, архиепископ на Краков, е избран за папа с името Йоан Павел II. Той е първият папа славянин и първият папа неиталианец от последните 456 години
Родени:
- 1854 г. – роден е ирландският писател Оскар Уайлд („Портретът на Дориан Грей“, „Колко е важно да бъдеш сериозен“, „Идеалният мъж“, „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“)
- 1886 г. – роден е първият министър-председател на Израел Давид Бен-Гурион
- 1902 г. – родена е българската писателка Фани Попова-Мутафова
- 1908 г. – роден е албанският диктатор Енвер Ходжа
- 1936 г. – роден е известният руски сериен убиец Андрей Чикатило
- 1946 г. – родена е американската актриса Сюзан Самърс („Булит“, „Стъпка по стъпка“, „Нищо лично“, „Серийна майка“, „Американски графити“)
- 1958 г. – роден е американският актьор Тим Робинс („Изкуплението Шоушенк“, „Остин Пауърс: Шпионинът любовник“, „Реката на тайните“, „Война на световете“)
Починали:
- 2007 г. – умира македонският певец Тоше Проески
