Н а 15 януари 1559 г. е коронацията на английската кралица Елизабет I. Понякога наричана „девствената кралица“ (The Virgin Queen), Глориана (Gloriana) или „добрата кралица Бес“ (Good Queen Bess). Елизабет I е петият и последен монарх от династията на Тюдорите. Дъщеря е на крал Хенри VIII и втората му съпруга Ан Болейн, която е екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет.
Един от първите държавнически актове на Елизабет I е възстановяването на църковната независимост и поставянето на кралицата начело на Църквата на Англия, което
слага началото на англиканството.
#OTD in 1559, Elizabeth I was crowned Queen. She stayed @TowerofLondon for two days before her coronation - a stark contrast to her previous stay there as a prisoner. She was crowned with three crowns, plus regalia. This painting is 'The Coronation Portrait', c.1600, @NPGLondon pic.twitter.com/8iqdIuOW6J
— Historic Royal Palaces (@HRP_palaces) January 15, 2019
Елизабет има многобройни кандидати за брак, но тя никога не се спира на някого. С напредването на възрастта нейната девственост става обект на прослава, която се въздига почти в култ.
Царуването на Елизабет е известно като Елизабетинска епоха. Периодът е известен с процъфтяването на английския ренесансов театър и литература, с творбите на Уилям Шекспир и Кристофър Марлоу, както и с морските пътешествия и завоевания на Френсис Дрейк. Царуването на Елизабет продължава 44 години и се оценява като период на стабилност за кралството, спомогнал да се укрепи националната идентичност.
Британският музей
London's British Museum tops UK visitor attractions http://t.co/bosLNGSIbe pic.twitter.com/p89D7kZ3On
— BBC London (@BBCLondonNews) March 16, 2015
През 1759 г. на тази дата Британският музей отваря врати в къщата Монтегю в Лондон. Музеят възниква, когато през 1753 г. доктор Ханс Слоън преотстъпва на страната си огромната си колекция. Той е бил лекар и учен и е събирал литература и изкуство. Парламентът решава да съхранява тази колекция под името „Британски музей“.
Поради непрекъснато нарастващия обем на колекцията, а също и поради големия брой посетители, през 1824 г. е решено музеят да се премести в нова, по-голяма, специално построена за него сграда – това е днешната сграда. Днес Британският музей е сред най-големите и най-богати музеи в света. През 2013 г. е петият най-посещаван музей в света с близо 6,7 млн. посетители.
Убийството на Роза Люксембург
Роза Люксембург е теоретик на марксизма, социален философ, икономист, публицист и революционер. Тя е полска еврейка, която по-късно става натурализиран германски гражданин. Тя е сред най-влиятелните дейци на германската и европейската революционна социалдемокрация и става член последователно на социалната демокрация на Кралство Полша и Литва, Социалдемократическата партия на Германия, Независимата социалдемократическа партия и на Комунистическата партия на Германия.
“Those who do not move, do not notice their chains.” — Rosa Luxemburg pic.twitter.com/yrrvPFfd11
— Rishav Koner (@rishavkoner) January 14, 2025
През 1915 г., заедно с Карл Либкнехт, основават антивоенния съюз „Спартак“, който по-късно се превръща в Комунистическата партия на Германия.
По време на Ноемврийската революция те създават „Червеното знаме“ – главния печатен орган на организацията, който просъществува до 1942 г. Роза Люксембург разглежда въстанието на спартакистите като несъстоятелно, но го подкрепя, след като Либкнехт го обявява без нейно знание.
Когато въстанието е потушено от социалдемократическото правителство и военните ветерани, обединени в десни паравоенни групировки, Люксембург, Либкнехт и някои от техните привърженици са заловени и убити. Роза Люксембург и Карл Либкнехт са заловени в Берлин на 15 януари 1919 г. в хотел „Еден“. Командирът капитан Валдемар Пабст, заедно с лейтенант Хорст фон Хартунг, ги подлага на разпит и мъчения на място, след което заповядва да бъдат убити. Роза е свалена на земята от удари с приклад от войника Ото Рунге, а след това е простреляна в тила – или от лейтенант Курт Вогел или от лейтенант Херман Сушон. Тялото ѝ е хвърлено в Ландверския канал в Берлин.
„Черната далия“
Елизабет Шорт, станала известна след смъртта си като Черната далия, е американка, която става жертва на жестоко показно убийство. Тя получава прозвището Черната далия, след като нейното тяло е намерено жестоко обезобразено на 15 януари 1947 г. в парк в квартал Лаймърт на Лос Анджелис, Калифорния. Предполага се, че са я наричали така, защото е обичала да носи черно, забождала е цвете далия в косите си и заради филма „Синята Далия“.
A police bulletin asking for information on Elizabeth Short aka the Black Dahlia pic.twitter.com/7wR1jJoeD5
— STM (@Suzanne08253534) January 13, 2025
След откриването на тялото ѝ на 15 януари 1947 г. полицейското управление в Лос Анджелис започва обширно разследване, довело до над 150 заподозрени, но без арести. Убиецът остава неразкрит, което поражда редица слухове и става тема на няколко книги и киноадаптации. Нейният случай става широко известен, поради жестокостта на престъплението.
Осакатеното тяло на Шорт е напълно отрязано в кръста
и изцедено изцяло от кръвта, оставяйки кожата ѝ бледо бяла. Медицинските експерти установяват, че е мъртва от около 10 часа преди откриването, което означава, че смъртта е настъпила или късната вечер на 14 януари, или в ранните сутрешни часове на 15 януари. Тялото очевидно е измито от убиеца. Лицето на Шорт е прерязано от ъглите на устата до ушите, създавайки ефект, известен като „усмивката на Глазгоу“. Тя има няколко порязвания на бедрото и гърдите си, където цяла част от месото е отрязана. Долната половина на тялото е разположена на около 30 см от горната част, а червата ѝ са сгънати под бедрата ѝ. Трупът „позира“, с ръце над главата, лактите под прав ъгъл и краката разкрачени.
България признава Македония
На 15 януари 1992 г. България е първата страна в света, която признава независимостта на Северна Македония (бел. ред. тогава само Република Македония) от Югославия. Това става благодарение на настояването на президента Желю Желев.
Късно вечерта заседанието на парламента е прекъснато и премиерът Филип Димитров обявява, че правителството е решило да признае независимостта на четири републики от бивша Югославия – Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина. На 22 февруари 1999 г. в София е подписана Декларация за добросъседство между България и Македония от тогавашния министър-председател на България Иван Костов и македонския му колега Любчо Георгиевски.
Самолет в река Хъдсън
На тази дата през 2009 г. Чесли Бърнет „Съли“ Сaлънбъргър III, капитан на полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“, приводнява самолета в река Хъдсън, след като и двата двигателя са повредени от сблъсък с ято птици. Всичките 155 души на борда оцеляват.
In 2009, Captain Chesley “Sully” Sullenberger successfully landed his plane in the Hudson River after a bird strike caused an engine failure. All 155 people on board survived. pic.twitter.com/O8r8oOvt34
— Aviation (@webflite) June 1, 2024
След кацането в река Хъдсън Съли Салънбъргър става открит защитник на авиационната безопасност и помага за разработването на нови протоколи за безопасност на полетите. Той е съпредседател, заедно със своя втори пилот на полет 1549, Джефри Скайлс, на младежката програма за запознаване с авиацията на Асоциацията за експериментални самолети на „Иънг Ийгълс“ от 2009 г. до 2013 г.
Съли Салънбъргър се пенсионира от „Ю Ес Еъруейс“ през 2010 г., след 30 години като граждански пилот. През 2021 г. президентът Джо Байдън обявява номинацията на Съли Салънбъргър за представител на САЩ в Международната организация за гражданска авиация с ранг на посланик.
Още събития от 15 януари:
- 1622 г. – роден е френският драматург Молиер („Мнимият болен“, „Тартюф“, „Дон Жуан“)
- 1895 г. – роден е поетът Гео Милев („Септември“)
- 1929 г. – роден е Мартин Лутър Кинг младши, един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права
- 2018 г. – умира ирланската певица Долорес О’Риърдън, вокалистка на групата Crainberries
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
