И зраелската Декларация за независимост, официално Декларация за създаването на Държавата Израел, е провъзгласена на 14 май 1948 г., в края на фазата на гражданската война и началото на международната фаза на войната в Палестина от 1948 г., от Давид Бен-Гурион, изпълнителен директор на Световната ционистка организация и председател на Еврейската агенция за Палестина.
Тя обявява създаването на еврейска държава в Палестина
(или Земята на Израел в еврейската традиция), известна като Държавата Израел, която ще влезе в сила след прекратяване на британския мандат в полунощ на същия ден. Събитието се отбелязва ежегодно в Израел като Ден на независимостта, национален празник на 5 ияр всяка година според еврейския календар.
WATCH: On this day in 1948, David Ben-Gurion declared the establishment of the State of Israel in the Jewish people’s ancestral homeland. 🇮🇱 pic.twitter.com/bpNv2rH2PA
— Israel War Room (@IsraelWarRoom) May 1, 2025
Текстът е подготвен от Временното правителство, приет по-рано същия ден от Временния държавен съвет и публично оповестен от ръководителя на Временното правителство Давид Бен-Гурион. Церемонията се провежда в музея в Тел Авив (днес известен като Зала на независимостта), но не получава широка публичност, тъй като се опасяват, че британските власти може да се опитат да я предотвратят или че арабските армии може да нахлуят по-рано от очакваното.
Поканите са изпратени по куриер на сутринта на 14 май, в тях се казва на получателите да пристигнат в 15:30 ч. и да пазят събитието в тайна.
Събитието започва в 16:00 ч. (време, избрано, за да не се нарушава Шабат) и беше излъчено на живо като първото предаване на новата радиостанция Кол Израел.
Като лидер на Временния държавен съвет, Давид Бен-Гурион беше първият човек, който я подписа. Декларацията трябваше да бъде подписана от всички 37 членове на Мьотцет ХаАм. Дванадесет членове обаче не можаха да присъстват, като единадесет от тях бяха блокирани в обсадения Йерусалим, а един в чужбина. Останалите 25 подписали присъстващи бяха извикани по азбучен ред да подпишат, като се оставиха места за отсъстващите.
- Присъда за Гео Милев
Българският поет Гео Милев е известен най-вече с поемата си „Септември“, посветена на неуспешното, потушено Септемврийско въстание от 1923 г. Поемата комбинира литературно описание на събитието и участниците с чувствата на поета, упованието в бъдното (Ханаан) и постигането на тази социална справедливост, която търсят участниците във въстанието.
Поемата има преводи на 18 езика. Дейвид Бейкли – редакторът на английското издание с поезия на Гео Милев, споделя: „Септември“ е може би най-великата епическа революционна поема на ХХ век, а Гео Милев е един от бележитите поети, свързани с експресионистичното движение в Централна и Източна Европа след Първата световна война“.
Заради тази поема обаче
книжка 7 – 8 на списание „Пламък“ е конфискувана, а Милев е даден под съд.
През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.
Според разпространената версия останките на Милев са открити през 50-те години на XX век в масов гроб край София (Илиянци) и са разпознати по изкуственото око, поставено по време на операциите в Германия. Белезите от насилие по останките и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г. сочат, че Гео Милев е удушен с тел.
Според това, което д-р Стефан Нейков – главен съдебно-медицински експерт в Клиниката по съдебна медицина и един от двамата експерти, подписали се за находките в Илиенския форт, споделя пред Никола Даскалов, на тях им били донесли череп с изкуствено око, за който им казали, че бил черепът на Гео Милев, но те го отхвърлили, понеже липсвала металната пломба от нараняването на черепа на Гео Милев. На въпроса въз основа на какви данни са решили, че това са скелети от 1925 г., отговорът му е: „така ни казаха“.
Още събития на 14 май:
- 1868 г. – роден е генерал Владимир Вазов, който ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война. Брат на писателя Иван Вазов
- 1952 г. – роден е режисьорът Робърт Земекис („Завръщане в бъдещето“, „Форест Гъмп“, „Контакт“)
- 1969 г. – родена е актрисата Кейт Бланшет („Елизабет“, „Талантливият мистър Рипли“, „Контролна кула“, „Властелинът на пръстените“, „Авиаторът“, „Хобит“)
- 1998 г. – умира Франк Синатра
